Хрониката на Йоан Зонара (грц. Ἐπιτομὴ Ἱστοριῶν, лат. Epitome Historiarum) е написана през първата половина на ХІІ в. Обхваща времето от Сътворението до 1118 г. За времето на създаване на славянския й превод има две тези – ок. 1170 г. или в началото на ХІV в. Запазена е в осем пълни и частични сръбски и руски преписи, най-ранните от които са от ХV в., като в някои от тях личат следи на българския оригинал. В преписите изложението достига до управлението на византийския император Константин VІІІ (1025-1028). През ХІV в. въз основа на българския превод в Сърбия е направено извлечение, известно с името Паралипомен на Зонара. Два откъса на Паралипомена, описващи покръстването на българите и на русите, са били обособени като самостоятелни исторически разкази в българската книжнина. Те се срещат в няколко преписа на контаминираната рекадция на полемичното съчинение Повест полезна за латините, както и като добавки в Сарандапорския летопис.
Хрониката на Йоан Зонара съдържа ценни сведения за българската история в периода ХІ-ХІІ в. Нейна особеност е, че при описанието на събитията се привеждат различни версии, като се посочват несъответствията между тях.