Проложното житие за св. Прохор Пшински е оригинално старобългарско произведение, известно в единствен препис в Норовия пролог от началото на ХІV в. (ГИМ, Увар. 70). Под датата 19 октомври преподобният светец отшелник е споменат редом със св. Иван Рилски. Двата текста са издадени от Кл. Иванова (1977).
Проложното житие за св. Гавриил Лесновски е оригинално старобългарско произведение. Днес е запазено в два преписа на Простия пролог, с произход от Лесновския манастир, датирани от ХІV в. – Станиславовия пролог от 1330 г. (САНУ 53) и Ковачевичевия пролог (НБС 705). Съществувал е още един препис в пролог с идентично съдържание от старата сбирка на НББ, Рс. 27, изгорял през 1941 г. (вж. Велев 1996: 67).
В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:
1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.
Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘
(според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)
Начало на първа песен, първи тропар:
Проложното житие на св. Михаил Воин възниква през XIII в. в книжовен център в Търново. Повод за неговата поява е пренасянето на мощите на светеца от цар Калоян от Потука в българската столица в 1205 г. Култът към свети Михаил Воин е органична част от създадения през XIII и XIV в. в Търновската книжовна школа агиологически комплекс от проложни жития, служби и похвални слова за т. нар. търновски кръг български светци − св. Петка Епиватска (Търновска), св. Иван Рилски, св. Иларион Мъгленски, търновския патриарх Йоаким и др.
Проложното житие на св. Димитър, запазено в славянски превод, е сходно, но по-кратко от издаденото по константинополските синаксари от Делайе (Delehaye 1902: col. 163). Гръцкият архетип на текста е запазен в прототипа на славянския Синаксар в ръкопис от Ватикана (Vat. gr. 2046) от ХІІ в. (вж. Славяно-русский пролог 2010: 260). В някои преписи на Простия пролог преди житието е поместен отпустителният тропар за трети глас от службата (Павлова, Желязкова 1999: 66), а в Стишния пролог житийният текст се предхожда от стихове.
Нова редакция на Първото проложно житие на св. Петка Търновска е публикувана от М. Чистякова (2009). Това е сръбска версия на житийния текст, където към първоначалния вариант е добавен текст за турското нашествие и пренасяне на мощите на светицата в Белград. Версията е важна с оглед разпространението на култа на светицата на Балканите.
Заглавие: Месѣца того д҃і. паметь прѣподобнїе м҃тре наше Параскеви. (Този месец 14-ти памет на преподобната наша майка Параскева)
Начало: Сїа ст҃а прѣподобна Параскеви. бысть ѿ вѣсїи зовомїе Епївати. бл҃городнихь родителеи дьщи.
Проложните жития се срещат като самостоятелни творби и включени в структурата на службите за светицата. Засега в науката са известни следните жития за св. Петка Търновска – незапазено до днес житие, написано от неизвестен местен книжовник и унищожено по нареждане на патриарх Николай Музалон (1147–1151 г.) като “недостойно”. Дякон Василик пише ново житие, чийто оригинален текст не е достигнал до нас, но е запазен в български препис от ХІV в., за който се предполага, че е превод на Василиковото житие (Българската литература 1987: 209) – Житие и сказание за чудесата на св.
Заглавие: ориг. Вь тьжде д҃нь с҃тые и прѣп(д)бные Параскевие.
(В този ден (14 октомври – б.а.) света преподобна Параскева)
Начало: Сїа с҃таа и прѣп(д)бнаа Параскевїи. бысть ѿ вьси Епиватемь. наричемѣ ѿ града Каликратїе.
Проложното житие на св. Иван Рилски от Търновската редакция на Стишния пролог (с най-ранен препис от XIV в.) се намира под датата 19 октомври. Възниква в Търновската книжовна школа от неизвестен автор не по-рано от първата половина на XIII в. През посоченото столетие в манастирите и скрипториите в Търново – столицата на Втората българска държава се създават т.нар. търновски литературни цикли: агиографски, химнографски и летописен. Творбите са посветени на култовете на известните български светци-покровители Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин и други.