Проложното житие за св. Гавриил Лесновски е оригинално старобългарско произведение. Днес е запазено в два преписа на Простия пролог, с произход от Лесновския манастир, датирани от ХІV в. – Станиславовия пролог от 1330 г. (САНУ 53) и Ковачевичевия пролог (НБС 705). Съществувал е още един препис в пролог с идентично съдържание от старата сбирка на НББ, Рс. 27, изгорял през 1941 г. (вж. Велев 1996: 67).
Св. Гавриил Лесновски е преподобен, отшелник, паметта му се чества на 15 януари (или 20 януари). Той е четвъртият от западнобългарските отшелници (другите трима са св. Иван Рилски, св. Прохор Пшински и св. Йоаким Осоговски). Подвизавал се е през ХІ в. в планината Лесново, близо до Злетово. Данните за живота му са известни от житията, създадени в негова чест. В тях, подобно на текстовете и за другите анахорети, историческите свидетелства са примесени с легендарни елементи.
Според проложното му житие отшелникът е бил от богато семейство, станал ктитор на Лесновския манастир и дарил богатството си за построяване на неговия храм “Св. архангел Михаил”, преди да се оттегли в монашество. След смъртта на св. Гавриил, мощите му били положени в манастира и започнали да вършат чудеса и изцеления, но по-късно били пренесени в Търново в църквата “Св. апостоли” на Трапезица. Това изглежда е легендарно свидетелство, защото е трудно да се намери обяснение на факта, защо след като мощите му са били в столицата Търново, неговото проложно житие не е влязло в търновския цикъл от жития, помествани в Стишния пролог. Данните от пространното му житие донякъде се различават от синаксарния текст, поради направените добавки. В тях са описани чудеса приживе, подробно е представено намирането на мощите му, разказан е и епизод за помощ от страна на светеца, оказана на някой си княз Михаил по време на битка и е описан градежа на църквата, посветена на отшелника (вж. още Велев 1996: 62, 79–105).
