205c Ꙗкоже смрьдъ и нищь чловѣкъ и страньнъ пришьдъ иꙁ далече къ прѣво рамъ кънѧжю двороу и видѣвъ ѩ дивитъ сѧ. и пристѫпивъ къ вратомъ чюдитъ сѧ въпрашаѩ. и ѫтрь въшьдъ видитъ на обѣ странѣ храмꙑ стоѩщѧ. оу крашенꙑ камени ѥмь и дрѣвомь. испьсанꙑ. и прочеѥ въ дворьць въшьдъ и оуꙁьрѣвъ полатꙑ вꙑсокꙑ и црькъви иꙁдобренꙑ беꙁ года камениѥмь и дрѣвомь и 205d шаромь. иꙁѫтри же мраморомь и мѣдиѭ. сьребромь и ꙁлатомь. таче не вѣдꙑ чесомь приложити ихъ – небо ѥстъ видѣлъ на своѥи ꙁемли того. раꙁвѣ хꙑꙁъ сламьнъ и оубогъ. ти акꙑ погоубивъ си оумъ чюдитъ сѧ имъ тоу. нъ аще сѧ прилоучитъ ѥмоу и кънѧꙁꙗ видѣти сѣдѧща въ срацѣ бисромь покꙑданѣ. гривьнѫ цѧтавѫ на вꙑи носѧща и обрѫчи на рѫкоу. поꙗсомь въльрь митомь поꙗсана и мьчь ꙁлатъ при бедрѣ висѧщь. и обаполꙑ ѥго болѣрꙑ сѣдѧщѧ въ ꙁлатахъ гривьнахъ и 206a поꙗсѣхъ и обрѫчьхъ. ти аще ѥго къто въпрашаѥтъ въꙁвращьша сѧ на своѭ ꙁемлѭ. рекꙑ. чьто видѣ тамо. речетъ: не вѣдѣ. како вꙑ съповѣдати того. свои вꙑ бисте очи оумѣлѣ достоинѣ чюдити сѧ красотѣ. тако же и аꙁъ не могѫ достоинѣ тоѩ добротꙑ и чина съкаꙁати. нъ самъ къжьдо васъ. очима плътѣнꙑ има видѧ и оумомь бесплътьнꙑимь раꙁмꙑшлѣѩ. паче сѧ можетъ иꙁвѣсть нѣѥ чюдити. свои бо очи никомоуже не лъжете. аще и тѣ сѧ дроугоици блаꙁните. нъ обаче тѣ иꙁвѣстьнѣиши ѥсте иного. 206b видѧ бо небо оутворено ꙁвѣꙁдами. слъньцемь же и мѣсѧцемь. и ꙁемлѭ ꙁлакомь и дрѣвомь. и море рꙑбами вь сѣчьсками испльнено. бисромь же и ꙁлатꙑ роунесꙑ пиньскꙑими. пришьдъ же къ чловѣкоу и оумъ си акꙑ погоублѭ чюдѧ сѧ. и не домꙑшлѭ себе. како въ коль малѣ тѣлѣ толика мꙑсль вꙑсока. обидѫщи вьсѫ ꙁемлѭ и вꙑше небесъ въꙁидѫщи. къде ли ѥстъ привѧꙁанъ оумъ тъ. како ли иꙁидꙑ и с тѣла проидетъ кровꙑ насобьнꙑѩ проидетъ въꙁдоухъ и облакꙑ. минетъ слъньце и мѣсѧць и вьсѧ поꙗсꙑ и ꙁвѣꙁдꙑ. ѥфирь же и вьсѣ небеса. 206c и томь часѣ пакꙑ въ тѣлѣсѧ своѥмь обрѧщетъ. кꙑима крилома въꙁлетѣ. кꙑимь ли пѫтемь прилетѣ. не могѫ ислѣдити. нъ тъчиѭ се вѣдѣ: рещи съ давꙑдомь. оудиви сѧ вѣдѣниѥ твоѥ мъноѭ. оукрѣпѣ. не въꙁмогѫ противѫ ѥмоу. въꙁвесели мѧ. господи. твариѭ своѥѭ и дѣломь рѫкоу твоѥю въ ꙁдрадоуѭ сѧ. ꙗко въꙁвеличишѧ сѧ дѣла твоꙗ. господи. вьсе прѣмѫдростиѭ сътвори! и рече богъ. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу и по подобьствоу. и да владетъ рꙑбами морьскꙑими и пътицами небесьнꙑими. 206d и скотомь. и вьсеѭ ꙁемлеѭ. и вьсѣмь плѣжѫщиимь. ѥже плѣжетъ по ꙁемли. раꙁоумѣи тꙑ. чловѣче. и чюди сѧ. како ти. ѥгда приде къ твари своѥго обраꙁа. тъгда причета въ лѣпотѫ и ѥдиного божьства ѥдиносѫщиѥ и трои собьствъ нераꙁдѣльнаꙗ ѥстьства. въ малѣхъ словесехъ недовѣдомааго и недомꙑслимааго божьства истовꙑѩ раꙁоумꙑ даѩ чловѣчю племени. ти ѥгда сътвори небо и ꙁемлѭ. то ничесо же сице не бесѣдова. цѣ и прѣжде то бѣ сътворено чловѣка вьсе. нъ ѥгда хотѣ чловѣка сътворити. то сице рече. 207a сътворимъ чловѣка. ѥдино божьство и три собьства на ꙁнаменоуѩ. не бо бѣше въ прьвѣи твари такого чьстьна ꙁьданиꙗ. ꙗко же бꙑстъ чловѣкъ. да сьде бꙑстъ лѣпо и строино иꙁвѣщати такѫ рѣчь исповѣдаѭщѫ гласо мь. имьже по своѥмоу обраꙁоу хотѣаше и сътворити. да тѣмь и къде и сътвори и съврьши ѥго ѥстьство до коньца. то пакꙑ приведꙑ рече. и сътвори богъ. по обраꙁоу божию сътвори и. сежде и въ пророцѣ давꙑдѣ доухомь свѧтꙑимь бесѣдоуѩ глагола и троꙗ боговластьнаꙗ собьства ꙗвѣ наꙁнаменова именꙑ творѧща небесьнꙑѩ вꙑсости 207b и величьства и вьсѣ сѫщиꙗ. ꙗже на нихъ сѫтъ аггельскаꙗ. рече бо: словесемь господьнимь небеса оутврьдишѧ сѧ и доухомь оустъ ѥго вьсѣ сила ихъ. да сѧ оусрамлѣѭтъ оубо и божии сѫпостатьници июдеи. и иже такожде вѣроуѭтъ кривѣ. четꙑри събори ариѥви и савелови и македониꙗньсции. иже себе не вѣдѧтъ како блѧдѫще. ти бо. ови боговластьнаꙗ собьства иꙁмѫщаѭтъ. ови ꙁълѣ раꙁлѫчаѭтъ не равьна собьства проповѣдаѭще при чьсти и сѫ щиѥ ино ти иномѣнѧще. тако сѫще. о нихъже рече 207c тъ рекꙑи. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу и по подобьствоу. гласомь пророка осиѩ: горе имъ. ꙗко отъскочишѧ отъ мене. окаани сѫтъ. имьже бечьстиѥмь отидошѧ отъ мене. боꙗꙁньни сѫтъ. имь же бечьстовашѧ въ мѧ. троица бо ѥстъ ѥдино. и ѥдино ѥстъ троица собьствꙑ и ѥдино пакꙑ ѥстьствомь. да ни ѥстьствомь приѥмлетъ раꙁдѣла. ни по собьствоусъмаꙁаниꙗ ни иꙁмѫщениꙗ. то бо обоѥ отъриновено ѥстъ божьствьнꙑимь писаниѥмь. мꙑ же пакꙑ въꙁвратимъ сѧ на мосѣовѫ повѣсть. рече бо. сътворимъ чловѣка 207d по обраꙁоу нашемоу и по подобьствоу. погонимъ се оубо и пакꙑ: чесо дѣлѣ ве ликоѥ се и беꙁгода широкоѥ и крѫгомь грѧдꙑѥ тѣло се небесьнааго величьства. просто тако въсхотѣвъ. иꙁведе не бꙑвъше въ бꙑтиѥ. и ꙗже ѥсте свѣтильника положена на немь. и вьсѧ ꙁвѣꙁдꙑ бечисменьнꙑѩ на срѣдѫ иꙁведъ сѫщьнꙑ сътвори. ѥще же и ꙁемлѭ и море и вьсе. ѥже приѩло ѥстъ своѥ бꙑтиѥ и отъ небесе и отъ ꙁемлѧ. а ꙗко хотѣ чловѣка сътворити тако. трѣбоуѥтъ съвѣта и своѥю рѫкоу послоужениꙗ. ти прьсть въ 208a ꙁемлетъ и творитъ ѥѭ брьньнъ обраꙁъ. сь животъ. ѥмоуже ѥдиномоу простъ обраꙁъ. простъ бо и ходѧ горѣ ꙁьритъ къ творьцю. таче своимь въдоуновениѥмь вълагаѥтъ ѥмоу доушѫ. ꙁнати же се ѥстъ вельми ꙁѣло вьсѣмъ. ꙗкоже чьстьнѣиша и хотѧ сътворити вьсего иного. ѥже прѣжде бѣаше сътворено. и лоучьша. имьже по своѥмоу обраꙁоу чловѣка творѣаше. того цѣща и съвѣта о немь творитъ. ꙗкоже бо и властеле. ѥже рѫкама своима творѧтъ. то то имъ чьстьнѣѥ иного 208b вьсего бꙑваѥтъ. неже ѥже повелѣниѥмь тъчиѭ сѧ творитъ. тако въсхотѣ цѣсарь славьнꙑи и господь своима рѫкама и своимь благодѣтьнꙑимь въдоуновениѥмь чьстьнѣиша и больша вьсего иного обавити чловѣка. не тольма чьсть творѧ обраꙁоу. ѥльма же томоу. ѥгоже ѥстъ обраꙁъ сь. въ обраꙁѣ бо сѧ поꙁнаваѥтъ доброта. ѥѩже обраꙁъ тъ ѥстъ. отъсѫдоу же раꙁоумѣимъ. по чесомоу ѥстъ или чимь обраꙁъ божии чловѣкъ или подобиѥ имꙑ къ немоу. ѥстъ же се и дѣтьскꙑимъ ꙁѣло ꙗвѣ. аще и мъноꙁѣмъ. ѥретико 208c мъ ꙁълѣ раꙁоумѣвъ шемъ. на великѫ иꙁгꙑбѣль бꙑстъ. инѣмь бо ничимь же бꙑстъ чловѣкъ. ни сѧ инако глаголетъ обраꙁъ божии и подобьство. (нъ ѥже доушѫ имѣти раꙁоумичьнѫ и съмꙑсльнѫ и словесьнѫ и бесъмрьтьнѫ и владꙑчьскѫ и самодрьжьнѫ. по истинѣ же и самовластьнѫ и ницѣмь же инѣмь обладомѫ на ꙁемли. рекъше по ѥстьствоу). ѥдиномоу же прьвоумоу давъше и исповѣданоу бꙑвъшю. ꙗко раꙁоумичьнѫ и съмꙑ сльнѫ чловѣкоу имѣти доушѫ. по нѫжди въслѣдьствоуѥтъ и вьсѣхъ именъ поꙁꙑ 208d ваниѥ. ꙗкоже и въспѧть бꙑваѥтъ пакꙑ. (рекъше ѥдиномоу отъ тѣхъ именъ погоубленоу бꙑвъшю. погꙑблетъ и остатъкъ исповѣданꙑи испрьва.) небо нъ рече и въскраинии отъ философъ врьховьнии: вьсь глаголѧи чьто любо обраꙁомь нѣкацѣмь мъного вѣща. имьже мъножѣѥ коѥгожьдо по чиноу по нѫжди ѥстъ. ꙗкоже се иже би реклъ. чловѣкоу сѫщю. и ꙗко животъ ѥстъ рече. и ꙗкоже доушьнъ ѥстъ. и ꙗкоже съ дъвѣма ногама. и ꙗкоже оумоу и хꙑтрости приѥмитель ѥстъ. ꙗкоже .... коѥмоу лю 209a бо отъ тѣхъ. иже въслѣдьствоуѭтъ. погоублено бꙑвъшю. погоублено бѫдетъ и то начѧльноѥ. того цѣща оубо. аще сѧ раꙁоумѣѥтъ и вѣроуѥтъ и исповѣдаѥтъ раꙁоумичьнѫ и съмꙑсльнѫ доушѫ имꙑ чловѣкъ. то сего цѣща нѫжда ѥстъ съ тѣмь исповѣдати и вьсѣ имена. ꙗже сѫтъ въчинена грѧдѫщаа та въслѣдъ. ими же мѣнѧтъ чловѣкъ сѫщь по обраꙁоу божию и по подобьствоу. на не же и глаголаноѥ къжьдо ꙁьритъ мъноꙁѣмь прѣжде акꙑ къ прьвоумоу обраꙁоу. творьць бо чловѣчь и строитель. аще и вꙑше сѫ 209b щиꙗ ѥстъ сѫщиѥ и недовѣдомъ и недомꙑслимъ [вꙑше соущиꙗ ѥстъ соущиѥ]. нъ обаче раꙁоумьнъ и съмꙑсльнъ и бесъмрьтьнъ и властельнъ и самодрьжьнъ и самовластьнъ и никꙑимь же не обладомъ съпроста вѣроуѥтъ сѧ и славимъ ѥстъ тѣми. иже не сѫтъ погоубили своѥго оума. да въ поустошь сѧ мѧтѫтъ ѥтери. и онако и сице бесѣдоуѭще и примꙑшлѣѭще примѣшаѭтъ къ обраꙁоу божию и къ подобьствоу. ꙗвленѣ сѫщи истовѣи вѣрѣ. ꙗже сѧ обавлѣѥтъ 209c наꙁнаменаниѥмь словесьнꙑимь. аще ли и къто речетъ не съмꙑсльнъ сꙑ и не имꙑ раꙁоумичьнꙑѩ силꙑ доушьнꙑѩни раꙁмꙑшлениꙗ. ꙗкоже нѣстъ никакоже приѩлъ чловѣкъ испрьва боголѣпьнꙑимь въдоуновениѥмь благодѣти доушѧ раꙁоумичьнꙑѩ. нъ тъчиѭ приѩ силꙑ ѥстьствьнааго живота и бесловесьнꙑихъ доушѫ скотиѭ. питаньнѫѭ. ѥще же и растѫщѫѭ и чювьствьнѫѭ и шьстьнѫѭ. а свѣне того иного ничесо же не иматъ. нъ обаче оудобь сѧ тако обличитъ поустошь и лѫжѫ и хоулѫ проповѣдаѩ отъ того. имьже творьць ѥди 209d нѣмь тъчиѭ повелѣниѥмь проꙁѧбнѫти ꙁемли травѫ повелѣ. сѣѭщѫ сѣмѧ по родоу и по подобьствоу. и дрѣво плодьно творѧ плодъ. ѥмоуже сѣмѧ ѥго въ немь на ꙁемли. и пакꙑ иꙁвести пристрои текѫщиимъ водамъ сѫщиѥ плѣжѫщаꙗ доушь живъ. рекъше водьнꙑѩ животꙑ и пътицѧ парѧщѧѩ по ꙁемли. ѥще же и ꙁемлѭ пакꙑ доушѫ живѫ. плѣжѫщаꙗ и скотꙑ и ꙁвѣрѧ. отълѫчьшааго доушьнъ вьсь животъ проꙁꙑваѩ. съкаꙁаѥтъ бо отъ сего коупьно бꙑти и вьсѣмъ инѣмъ животомъ обоѥ то. тѣло мьнѭ и доушѫ. 210a отъ обою сѫщию. мѣнѭ же отъ водьнааго и отъ ꙁемьнааго. и ни ѥдиного не имѫще раꙁьньства и раꙁличиꙗ доуши отъ плъти сѫщиѥмь. нъ акꙑ отъ ѥдиного и тогожде сѫщиꙗ иꙁиде. такоже и бꙑти ѥдиного и тогожде сѫщиꙗ. рекъше ѥже сѧ съврьши съложениѥмь и съчетаниѥмь четꙑръ вещии. ѥже само къ себѣ състроѥно. и ꙗкоже ѥстъ тѣло вьсѫдоу видимо иꙁвьноу скотиѥ. тако же и ѥже ѫтрь ѥстъ крꙑѥмоѥ. рекъше доуша. ѥѭже кꙑижьдо животъ живетъ и чюѥтъ и ходитъ. тѣло ѥстъ оуто съло жениѥмь тѣхъ 210b четꙑръ вещии съ строѥно. вьсемоу бо животоу бесловесьноу моу доуша ѥстъ кръвь. рече сътворивꙑи вьсе богъ. не велѧ кръве скотиѩ ꙗсти. приходѧ же на сътворениѥ и бꙑтиѥ чловѣкоу. тоже и съвѣтъ особь о немь покаꙁаѥтъ и помꙑшлениѥ и по обраꙁоу и по подобьствоу и сътвори. хотѣаше бо и ꙗвити. ꙗкоже чьстьнѣи ѥстъ вьсеѩ тоѩ твари прьвьнеѩ. тоже не тъчиѭ чьстьнѣи. нъ и властелинъ вьсемоу томоу и вьсе того цѣща творимо. сего бо соугоуба сътвори. тоже не рѣчьѭ тъчиѭ. нъ самъ и творитъ. въꙁьмъ бо прьсть отъ ꙁемлѧ съꙁьда 210c чловѣка и въдоунѫ на лице ѥмоу доухъ животьнъ. ти бꙑстъ чловѣкъ въ доушѫ живѫ. да тѣмь колицѣмь бѫдетъ и чьстьнѣи чловѣкъ тѣмь вьсѣмь приложѧще къ скотии доуши! чловѣчьска бо доуша въдоуновена творьцемь. а скотиꙗ и пътича кръвь и плъть ѥстъ отъ ꙁемлѧ и отъ водꙑ. да ѥлицѣмь же богъ чьстьнѣи и вꙑшии вльгъкааго сѫщиꙗ соухааго – отъ водꙑ бо и ꙁемлѧ доуша вьсѣхъ бесловесьнꙑихъ на бꙑ тиѥ пришьла – то лицѣмь же вꙑшьши и чьстьнѣиши бе словесьнꙑихъ вьсѣхъ доушѧ чловѣчьска доуша. 210d ꙗкоже нѣстъ отъ вещи иноѩ никоѥѩже она приѩла бꙑтиѥ. нъ отъ самого того творьца въдоуновеноѭ благодѣтиѭ. въꙁдоунѫ бо. рече. на лице ѥмоу доухъ живъ ти бꙑстъ чловѣкъ въ доуши живѣ. чьто ѥстъ доухъ жиꙁньнꙑи. рекъше ꙗко доуховьноѥ сирѣчь раꙁоумьноѥ сѫщиѥ и спльнь жиꙁни. нъ не плътьнѫѭ имѫще бꙑтиѥ. того цѣща хꙑтрѣ намещетъ и мѫдрѣ ꙁѣло доуховьнѫѭ жиꙁнь. рекъше доухъ жиꙁньнꙑи. доухъ бо ѥстъ а не тѣло чловѣча доуша. и сего цѣща рече въ ѥуаггелии господь: доухъ богъ и кла 211a нѣѭщиимъ сѧ ѥмоу доушеѭ и истиноѭ подоба кланѣти сѧ. доушьнꙑимь дѣиствомь паче. наипрьвѣѥ же тако нꙑ ѥстъ подоба творити слоужьбьноѥ покланѣниѥ. ти таче плътьнꙑима прѣкланѣти сѧ колѣнома. да ѥльма же доухъ ѥстъ проꙁъвалъ чловѣчѫ доушѫ. иже ѭ ѥстъ сътворилъ. то како ѥстъ мьнѣти и скотиѭ доушѫ такѫжде сѫщѫ! ни оубо. нъ отврьꙁи такъ ꙁълъ раꙁоумъ отъ себе. чловѣче. инѣхъ бо вьсѣхъ животъ въ доушѧ мѣсто кръвь имъ ѥстъ доуша. ꙗкоже и творьць ихъ отъглаголалъ ꙗвѣ. 211b ꙗкоже и вꙑше глаголахъ. кръвь же плъть ѥстъ оуто. а не доухъ ѥстъ. доухъ же ꙁовомаꙗ доуша раꙁоумичьноѥ и съ мꙑсльноѥ ѥстьство ꙗвѣ ѥстъ. вьнѣ вьсѣ кого плътьнааго раꙁоума. ꙗкоже видѣти и раꙁоумѣти о аггелѣхъ небесьнꙑихъ оудобь. творѧи бо. рече. анъгелꙑ доухꙑ и слоугꙑ своѩ пламꙑ огньнъ. чьто бо бесѣдоуѥтъ рекꙑ доуси. раꙁвѣ ꙗвлѣѩ. ꙗкоже раꙁоумичьнааго сѫщиꙗ ѥстъ и вьсего вꙑшьши плътьнааго дебельства ѥстъ. сице же и того пророка обрѧщеши наричѫща и чловѣчѭ доушѫ. рече бо. ꙗко тъ оувѣдѣ 211c тварь нашѫ. помѧнѫ. ꙗко прьсть ѥсмъ. чловѣкъ. акꙑ трава дьньѥ ѥго. акꙑ цвѣтъ сельнꙑи. тако отъ цвьтетъ. да коѥѩ цѣща винꙑ тоу абиѥ бесѣдꙑ приведе рекꙑ. ꙗко доухъ проиде и не бѫдетъ и не оувѣстъ ѥще мѣста своѥго. доушѫ ꙗвѣ доухомь проꙁъвавъ. ѭже и по раꙁлѫчении тѣлесьнѣѥмь и живѫщѫ о себѣ намѣнитъ рекꙑ. и не поꙁнаѥтъ ѥще мѣста своѥго. рекъше тѣлесьнааго. въ немь же прѣжде бѣ. аще бо би добрѣ не оувѣдѣлъ живѫщѧ ѥѩ о себѣ. то не би глаголалъ рекꙑ. и не 211d поꙁнаѥтъ мѣста своѥго. беꙁ оума бо то би и поустошьно бꙑло. ѥже глаголати о съвращьши и сѧ въ небꙑтиѥ. рече бо. и не оувѣдетъ ѥще мѣста своѥго. доухъ ꙁовꙑ доушѫ. не ꙗкоже николиже не приѥмлѭщоу доухоу своѥго съпрѫженааго тѣлесе и на послѣдьнеѥ вьсѣхъ мрьтвꙑихъ въскрьсениѥ и пакꙑ по рождениѥ. нъ тъчиѭ нꙑнѣ мѣнитъ. рекъше не въꙁвратитъ сѧ пакꙑ въ тѣло своѥ въ нꙑнѣшьнии годъ. да того цѣща тоу абиѥ приведꙑ рече. милость же господьнѣ отъ вѣка и до вѣка на боѩщиихъ сѧ ѥго. бе съмрьтиѥ и ѥже въ 212a вѣкꙑ бꙑтиѥ доушь ноѥ и пакꙑ припрѧжениѥ къ своѥмоу тѣлоу. то же мѣнитъ намещѧ тако. о оумьръшиихъ бо и съ проста иꙁъгꙑбъшиихъ. ꙗже то въ небꙑтиѥ ѥстъ шьла. не подоба би бꙑло сице глаголати пророкоу рекѫщоу. милость же господьнѣ отъ вѣка и до вѣка на боѩщѧѩ сѧ ѥго. какѫ бо бишѧ милость приѩли боѩщеи сѧ ѥго. ѥльма въ небꙑтиѥ би шьла и не би ѥѩ никъдеже бꙑло. аще ѥи не би жити отъ припрѧженааго тѣлесе отълѫчивъши сѧ. доухомь же ꙁовѫтъ и вьси пророци доушѫ чловѣчѭ. нъ нѣстъ года нꙑнѣ. вьсѣхъ тѣхъ рѣчи [и] сьде въписати. 212b оумъножитъ бо сѧ бесѣда ꙁѣло. да ѥльма же доухъ ѥстъ чловѣча доуша. то плътѣна нѣстъ. да ѥльма же плътьна нѣстъ. то нѣстъ бесловесьнꙑихъ животъ доуша акꙑ чловѣча. скотиꙗ бо доуша плътьна ѥстъ. да тѣмь и съмрьтьна ѥстъ и бесловесьна и съ тѣлесемь оумираѭщи доуша ихъ и погꙑбаѭщи беꙁ вѣсти. да доуши чловѣчьсцѣ обавивъши сѧ. ꙗкоже доухъ ѥстъ. и отъ съпрѧжениꙗ и отъ самотворениꙗ божиꙗ и отъ ѥстьствьнааго почьтениꙗ и отъ повѣстии кънижьнꙑихъ. отъ вьсего того нѫжда ѥстъ повѣдовати раꙁоумичьно сѫще и съмꙑсльно доушь 212c ноѥ ѥстьство. и вьсѣ кого тѣлесе съложьнааго и дебельство имѫщааго лоучьши ѥстъ и больши и чьстьнѣиши доуша. тѣмь бо бесплътиѥмь и властиѭ и раꙁоумомь и мꙑслиѭ мѣнимъ сѫща по обраꙁоу божию чловѣка. ѥще же приѥмлѭщю подвиꙁаниѥмь добраꙗ иꙁволениꙗ дѣльнаꙗ. бꙑваѥтъ и по подобьствоу. тѣмь бо бѫдетъ подобьнъ къ богоу. и вьсего бо живота и иже ѥстъ тѣлесемь болии ѥго вельми. и иже ѥстъ сильнѣ и ѥго иꙁдрѧдь. и иже паче ѥго ꙁракъ иматъ. вьсего того владꙑка ѥстъ сь и господь. имьже по обраꙁоу божию бꙑстъ. а и отъ того 212d тѣлесьнааго обраꙁа раꙁличиѥ видѣти ѥстъ чловѣчѧ доушѧ приложивъше къ бесловесьноумоу скотоу и къ вьсемоу животоу. вьсь бо животъ инъ долоу глѧдаѥтъ и къ ꙁемли и къ водѣ. отътѫдоу бо ѥстъ и сътворенъ. и чловѣкъ ѥдинъ на вꙑсость ꙁьритъ и твариѭ бо ѥстъ божиꙗма рѫкама такъ сътворенъ. да и доуша ѥго бесплъть на сѫщи и вьсѫ мꙑсль и раꙁоумъ имѫщи и ѫжичьство въ горьнии твари. рекъше вꙑше небесъ. имьже ѥстъ оустроѥна. на тъ же дѣиствꙑ бесплътьнꙑими и мꙑсльми въꙁемлетъ си оумъ и тамо въсходитъ. или не бѫде213a ши самъ искоусилъ. чловѣче. дроугоици на молитвѣ стоѩ. како ти сѧ въꙁемлетъ оумъ вꙑше небесъ и акꙑ боголѣпьнаꙗ та мѣста видѧ сѧ сътвориши и сладъкаꙗ и славьнаꙗ и свѣтьлаꙗ. и съ тѣми свѧтꙑими радоуѩ сѧ хвалиши бога въ красьнꙑихъ тѣхъ мѣстѣхъ. и поꙁоръ дивьнъ видиши и весельство. да како оубо оумъ сь и доуша. въ браньнѣѥмь семь тѣлесе сꙑи привѧꙁанъ и храмъ надъ собоѭ имѣѩ покровъ и надъ тѣ мь пакꙑ въꙁдоухъ и ѥфирь и небеса вьсѣ – и тамо мꙑслиѭ въꙁидеши къ богоу невидимоуѥмоу – како ли ти скво 213b ꙁѣ храмъ пролѣта оумъ и вьсѭ тѫ вꙑсость и небеса скорѣѥ мьжениꙗ очьнааго прилетѣвъ тамо бꙑстъ не ставѧ сѧ ничимь же. чимь то оубо бѫдеши прошьлъ. или силоѭ бесловесьноѭ и скотьнꙑѩ доушѧ. ꙗже ѥстъ съмрьтьна – кръвь бо ѥстъ – или бесплътьно ѭ. ѥиже ѥстъ подоба. и раꙁоуми чьнꙑими дѣиствꙑ и силами съмꙑ сльнꙑѩ своѥѩ доушѧ и раꙁоумичь нꙑѩ. да аще речеши скотиѥѭ и бесловесьнꙑихъ доушеѭ. то оуже можетъ и конь и волъ и вьсѣка пътица. ти не хотѧ ѥдиного живота чловѣча приѩ 213c ти раꙁоумичьнѫ и раꙁмꙑсльнѫ имѫща доушѫ. несъвѣдами имаши приѩти и не хотѧ. нъ ѥльма же то рѫжьно ѥстъ тако помꙑшлѣти и приимати – беꙁ оума бо тъ ѥстъ. иже тако мьнитъ сѫще. не бо томоу ѥстъ льꙁѣ бꙑти тако – да нѫжда ѥстъ глаголати. ꙗко же бесплътьнꙑими и раꙁоумичьнꙑими дѣиствꙑ съмꙑсльнꙑѩ доушѧ то можетъ бꙑти. ѥже на небо въꙁити не ставѧщю сѧ ничимь же оумоу чловѣчю. ꙗкоже не мощи инако бꙑти такомоу аггельскоумоу обраꙁоу и блаженоумоу раꙁоумоу и мьчьтанию. да раꙁоумьнѫѭ оубо имꙑ доушѫ николиже къ ско 213d тоу сѧ подобьнъ не моꙁи покаꙁати. ни словесꙑ ни паче того дѣлꙑ. нъ обраꙁа своѥго чьстьнааго сънабъдѧ дѣлꙑ беꙁ врѣда поспѣши подобьнъ бꙑти томоу. иже тѧ ѥстъ сътворилъ богъ. сънабъдѧ божьствьнꙑи обраꙁъ и ѥже ѥстъ къ немоу противѫ твоѥи силѣ подобиѥ. да и приимеши отъ него даромь бꙑти богъ. ѥже не можетъ сѧ никакоже обрѣсти въ несъмꙑ сльнѣѥмь скотѣ. того бо вьсего въ тѣхъ нѣстъ. нъ тъчиѭ имѫтъ силꙑ чювьствьнꙑѩ и ходильнꙑѩ бесловесьнꙑѩ доушѧ. ни хоуда подобиꙗ не имѫщѧ къ божьствьноумоу величьствоу. ꙗкоже иматъ чловѣкъ. ѥго 214a же ѥстъ сътворилъ творьць богъ вьсѣхъ по обраꙁоу своѥмоу и по подобьствоу. по обраꙁоу. чловѣкъ дѣиствомь иматъ. аще и не блюдѫщеи себе и хоудꙑимь съмꙑсломь наивѧще ихъ обрѣтаѥтъ сѧ грѣшьнꙑими врѣдꙑ объдрьжими и самовластьнааго оума грѣхомъ самохотиѭ поработивъше. по чиноу бо томоу и ѥмь же бѣ бꙑти подобию къ богоу. ти то сѫтъ ꙁълѣ погрѫꙁили. о нихъ же и пророкъ рече. и чловѣкъ въ чьсти сꙑ не раꙁоумѣ примѣсивъ сѧ къ скотоу къ нераꙁоумивоумоу и подоби сѧ имъ. нъ не сѫтъ таци. иже сѫщьнаꙗ дѣиства и отъ 214b рода имѫще силꙑ непрѣмѣньнꙑ никакоже на ꙁъло. нъ добрѣ ѩ сънабъдѣвъше ти никакоже. ѥже испрьва имъ добро дано. съ того же не съкрѧнѫвъше сѧ ни хоудѣ. нъ при вьсемь чловѣче сѫщиѥ и ѥстьство и раꙁоумьнꙑѩ доушѧ и съмꙑсльнꙑѩ своиства беꙁ врѣда съхранивъше и вьсеѭ силоѭ вьсѣчьскѫѭ добротѫ иꙁвꙑкъше и ѥже сътворити сѧ и бꙑти по обраꙁоу божию и по подобьствоу тѣми самѣми дѣлꙑ иꙁвѣстивъше и съкаꙁавъше. ти бо сѫтъ по каꙁали сами сѧ по истинѣ. ꙗкоже сѫтъ божиѥѭ рѫкоѭ 214c сътворени ти раꙁоумичьноѭ доушеѭ и раꙁмꙑсльноѭ самодрьжьци сѫще. ꙗкоже обрѣтъше сѧ ничесомоу же не повиньни сѫще. ни ѥже ѩ иꙁѫтри съкрѧнѫти хощетъ и съринѫти. ни иже иꙁвьноу самовластьнꙑѩ власти и съ добрꙑѩ мꙑсли бѣсовьни чловѣци ꙁълии. не бо могѫтъ тацѣхъ вьси ти ꙁълии на своѭ мꙑсль ꙁълѫѭ прѣклонити. да ти сѫтъ по истинѣ. иже обраꙁъ добрѣ и мѫдрѣ и ꙁѣло прѣмѫдрѣ отъ бога приимъше по томоу чиноу и подобьствоу божию. ꙗкоже ѥстъ мощьно чловѣкоу. подобишѧ сѧ и боꙁи благодѣть 214d ѭ и даромь по писанию обавишѧ сѧ. рече бо: аꙁъ рѣхъ. боꙁи ѥсте и сꙑнове вꙑшьнѣаго вьси. ꙗкоже бо огнь. ѥиже сѧ вещи приближитъ вельми ꙁѣло. любо ꙁлатѣ любо сьребрѣ любо желѣꙁѣ любо камени. то своѥго сѫщиꙗ топлотѫ въдастъ ѥмоу и жегѫщеѥ дѣиство. акꙑ огнь полѧщь то вьсе сътворитъ. тако же и иже чѧсто прилежѧтъ и присно къ богоу сѧ сѫтъ прѣклонили прильпѧще и отъ него свѣтъ приѥмлѭтъ. то ти правьдивии по истинѣ сѫтъ божиѥмь обраꙁомь тврьди приѥмлѭще вьсе подобьство ѥго. аще и припрѧжено ѥстъ къ обраꙁоу и 215a подобьство ти мьнѣти ѥстъ обоѥ то сѫще ѥдино и тожде. нъ нѣстъ ѥдино. нъ раꙁличиѥ иматъ. ово бо самовластьнааго сана раꙁоумьнааго цѣща сѫщиꙗ приимати ѥстъ сѫщьнѣ къ немоу вьсѣмъ чловѣкомъ. и поспѣшивꙑимъ же и ꙁълꙑимъ. а ѥже по подобьствоу. по иꙁволению нашемоу съврьшениѥ и цѣлениѥ приѥмлетъ. ꙗкоже сѫтъ по обраꙁоу божию и невѣ рьнии вьси и ꙁълии. и ꙗкоже доходитъ про сто въраꙁоумьноѥ сѫщиꙗ слово. не имѣти же такомоу и подобьства. не бо по своѥи воли ничесоже тако не творитъ. да тѣмь и нѣстъ подобьнъ къ богоу. богъ бо 215b благотьнъ и правьдьнъ и прѣподобьнъ ѥстъ и глаголетъ сѧ вьсѣми ѥдинѣмь гласомь. а иже пронꙑрьства и скврьнꙑ и лъжѧ и кривинꙑ вьсѣкꙑ творѧтъ. то съпростати подобьства божиꙗ не имѫтъ. нъ кромѣ сѫтъ вьсѣчьскꙑ бога. а иже доброѥ и истинѫ и чистотѫ творѧтъ. по истинѣ и сами сѧ вьсѣчьскꙑ съблюдаѭтъ. то не тъчиѭ сѫтъ по обраꙁоу божию. нъ и по подобьствоу сѧ обрѣтаѭтъ боꙁи на ꙁнаменоуѭще. Вьсь бо обраꙁъ того иматъ подобьство по истинѣ. ѥгоже и обраꙁъ ѥстъ. иже сѧ обрѣтаѥтъ обра 215c ꙁъ не сꙑ. ꙗкоже ѥстъ коурѣлъкъ прьвꙑи. и не имꙑи того подобьства. то въ поустошь ѥстъ тъ ꙁовомъ обраꙁъ. погоублѣѥтъ тѣмь. имьже не иматъ подобьства. даи обраꙁъ нѣстъ. иже бо нѣстъ. ꙗкъже ѥстъ и прьвꙑи коурѣлъкъ. нъ доушьнѫ ѭ чьсть и власть ... пораблѣѥтъ скврьнꙑимъ и нечистꙑмъ врѣдомъ и въдаѥтъ сѧ самъ. да и плѣнѣѭтъ грѣси. то тъ по нѫжди погоублѣѥтъ то. ѥже по обраꙁоу бꙑти. и мьже самовластьнꙑи санъ по гоублѣѥтъ. да иже съхранѣѥтъ 215d то. ѥже по обраꙁоу бꙑти. то по томоу чиноу и подобьство иматъ тъ. и сице пакꙑ отъврьнь рекъше. ѥже иматъ подобьство. то и по обраꙁоу ѥстъ. да толико глаголетъ о обраꙁѣ и о подобьствѣ къ намъ моѵси. паче же рещи богъ моѵсеомь. онъ бо съкаꙁаѩ. чьто ѥстъ по обраꙁоу и по подобьствоу. ꙁапѧть тоу приведꙑ рече. ти да владетъ рꙑбами морьскꙑими и пътицами небесьнꙑими и скотомь и вьсеѭ ꙁемлеѭ и вьсѣмь плѣжѫщиимь. ѥже сѧ смоучитъ по ꙁемли. кажѧ ꙗвѣ. ꙗкоже по обраꙁоу и по подобьствоу владꙑчьскоѥ и самовластьноѥ 216a ѥстьство чловѣче наꙁнаменоуѥтъ. ѥже въ раꙁоумьнѣи и съмꙑ сльнѣи доуши раꙁоумѣваѥмъ сѫще. нъ сего мѣста дошьдъше сице помꙑслихомъ побесѣдовати. ꙗкоже неподобьнѣ црькъвьнии мѫжи добро житиѥ имѫще глаголашѧ рекѫще. ѥдиноѭ и коупьно тѣло съ доушеѭ чловѣчьско сътворено. ѥстъ же. рѣшѧ. и прѣжде въ прьвѣи твари и нꙑнѣ въ коѥижьдо ѫтробѣ творимꙑи младенищь. имьже въ прашашѧ ихъ ини рекѫще. аще да послѣжде бꙑстъ доуша тѣлесе. то горьши ѥстъ тѣла. имьже того цѣща ѥстъ сътворена. грѫбѣ бо онѣмъ въпрашавъшемъ. 216b и сии не вѣдѣ количьскꙑ сѫтъ отъвѣщали. не бꙑваѥтъ бо. да ѥже послѣжде бѫдетъ. то то хоужде ѥстъ прьвобꙑвъшааго. травьноѥ бо сѣно прѣжде бесловесьнааго скота сътворено бꙑстъ. нъ пищѧ ради скотиѩ. имъ же бꙑти бѣаше. а не скотъ бꙑвааше травꙑ цѣща. и вьсе же ѥстьство сѣменьноѥ и бесплодьнааго дѫбиꙗ проꙁѧбаниѥ. ѥще же и ѥже плодъ кръмѧщии творитъ. древле ꙁѣло на бꙑтиѥ приведено бꙑстъ чловѣчьска сѫщиꙗ. нъ нѣстъ чловѣкъ акꙑ того ради сътворенъ. ни ѥстъ хоуждии того овоща и дрѣва. отъврьнь бо бꙑваѥ 216c тъ: послѣжде бꙑвъшааго чловѣка то вьсе прѣжде варивъ бꙑстъ. неиꙁглаголемѣи прѣмѫдрости вьсе то осѫдивъши прѣжде на потрѣбѫ чловѣкоу и на спѣхъ. да нѣстъ оубо вьсе. ѥже прѣжде сътворено послѣдьнѣꙗго. то же и чь стьнѣѥ ѥго. аще ли да нѣстъ тако. то оуже вьсь и гадъ. и пътицѧ. и рꙑбꙑ. и ꙁвѣрь. оунии чловѣка и чьстьнѣи обрѧщетъ сѧ по нѫжди тацѣмь чиномь. имьже прѣжде чловѣка то бꙑстъ. нъ опакꙑ се бꙑваѥтъ паче ѥже бо прѣжде варивъ бꙑстъ тѣхъ цѣща. имъже бѣаше послѣжде бꙑти. да тѣмь оубо по мосѣовѣ повѣсти тѣло доушѧ прѣжде бꙑстъ. въ 216d ꙁьмъшю творьцю прьсть отъ ꙁемлѧ и сътворьшю ѭ и съсѫдивъшю брьньно и вьсе бе чювьства капище. по томь же бꙑстъ доуша божьствьнꙑимь въдоуновениѥмь бес посрѣдиꙗ сѫщьна бꙑвъши и приимъши сѫщиѥ. нъ и нꙑнѣ. въ ꙁачѧлѣ младищьцемъ въ ѫтробѣ. прѣжде бꙑваѥтъ тѣло вълиꙗниѥмь сѣменьнꙑимь. словесемь промꙑсльнꙑимь ѥстьство .... послѣжде же доушѫ въдастъ прѣмѫдрꙑи сѫщию творьць. ꙗкоже самъ вѣстъ. се бо повѣдаѥтъ и моѵси великꙑи ꙁаконъ полагаѩ и глаголѧ: аще да котораѥта сѧ дъва мѫжа и оу раꙁита 217a женѫ въ ѫтробѣ имѫщѫ и иꙁидетъ дѣтищь ѥѩ обраꙁа не имꙑ. то тъщетоѭ да оутъщетитъ сѧ. ꙗкоже ꙁадеждетъ мѫжь женꙑ тоѩ. и дастъ съ достоиньствомь. аще ли обраꙁъ имѫщь. то дастъ доушѫ въ доушѧ мѣсто. авѣ великꙑи моѵси. и мьже тако положи сѫдъ. ꙗкоже послѣжде бꙑваѥтъ въшьстиѥ доуши. по сътворении тѣлесьнѣѥмь и обраꙁовании. покаꙁа. ѥже бо то сътвори раꙁдѣлъ строинъ и ключаѥмъ и о ишьдъшиимь младенищи беꙁ обраꙁа. и иже иматъ обраꙁъ. и ѥже рече и оустави о семь тъщетѫ. ꙗкоже ѥстъ годѣ. имь же ѥстъ сътво 217b рено ꙁъло. а о семь доушѫ въ доушѫ мѣсто повелѣ дати. ..... ꙗкоже не обоѥ ѥдиноѭ. рекъше тѣло съ доушеѭ. съставитъ сѧ въ годъ ꙁачѧльнꙑи. ꙗкоже въсѣꙗноу семоу сѣмени въ ѫтробѫ обѣ сѫщии имѫщю. рекъше плътьноѥ и бесплътьноѥ. нъ тъчиѭ тѣло прѣжде сътворено. таче послѣжде по съврьшении. ꙗко сѧ вьсь обраꙁъ ѥго обавитъ. тако отъ бога сѫщьна бꙑвъши вънидетъ и бѫдетъ въ немь доуша. по прьвоуоумоу повелѣнию. ѥже бꙑстъ о прьвѣѥмь чловѣцѣ. ꙁьданиѥ и творениѥ прѣмѫдрꙑимь творьцемь и благодѣтьнꙑмь владꙑкоѭ. не ꙗко 217c же нѣкацѣмь въдоуновениѥмь ꙗкоже и тъгда доуши съсѫждаѥмѣ тако же и нꙑнѣ приѥмлѭщи сѫщиѥ. нъ ꙗкоже творитвьнѣи тои винѣ и дѣлоу дѣлꙑ тѣми самѣми въсхотѣвъши и нарекъши оуставомь по съврьшении. до коньца бꙑвъшю обраꙁоу. и доуши сѫщьнѣ бꙑти и приѩти ражданиѥ и бꙑтиѥ силоѭ. ѥѩже не довѣмъ. благолѣпиꙗ божиꙗ и благостꙑнѧ и величьства. а ѥже сѣмѧ исходитъ мѫжьскоѥ и прѣпоущаѥмо въ ложе женьска полоу. тъчиѭ иматъ силꙑ ѥдинꙑ ѥсть 217d ствьнааго живота. ими же растетъ кръмѧ сѧ не имꙑ въ себѣ чютьнꙑѩ ни шьстьнꙑѩ. боле же паче ни раꙁоумивааго ни раꙁмꙑсливааго сѫщиꙗ. бесъмрьтьнꙑѩ доушѧ. аще бо би по вьсѧ исходꙑ сѣменьнꙑѩ. иже чѧсто въинѫ бꙑваѭтъ въ сънѣ. въ нощьнꙑихъ мѧтежихъ. ѥще же и бъдѧщю мѫжьскоу полоу. ...... доуша раꙁоумичьна и раꙁмꙑслива приѥмлетъ гоублениѥ. аще ли да сѧ къто обрѧщетъ отъ бога даръ тъ приимъ. ѥже такомоу исходоу не бꙑвати иꙁ него. или тѣлесьнꙑими оутрапꙑ и ѥстьствьнꙑими. рекъше объоумрьтви ѥмь того. оупраꙁни 218a въше сѧ несъвѣдами сѧ имѫще въ себѣ обрѧщѫтъ доушѧ раꙁоумичьнꙑ и раꙁмꙑсливꙑ. вьсе се грѫбо ѥстъ. о немь же приходитъ нꙑ и вельми сѧ чюдити. како се ѥстъ. ѥльма же и ѥстьствьноумоу чиноу съкаꙁаѭщю и великоумоу моѵсеови и по прьвааго чловѣка сътворению и по приснобꙑваѭщоумоу прѣжде състаѭщю сѧ тѣлесьноумоу ѥстьствоу. вьсе то ꙗвлѣѥтъ. ꙗкоже прѣжде тѣло сѧ състанетъ. ти потомь бѫдетъ доушьноѥ бꙑтиѥ. а сии како дрьꙁоуѭтъ. ни ѥдиного отъ вьсего сего приѩти. ни въ своѩ кънигꙑ пьсаниѥмъ не приложити. 218b нъ вьсе то отъврьгъше приѥмлѭтъ неподобьноѥ писанию оучениѥ. да того цѣща подоба ѥстъ раꙁоумѣвати намъ. ꙗкоже нѣстъ то своѥ оучениѥ великааго оучителѣ црькъвьнааго. нъ искажено ѥстъ въмѣшаѭщемъ ѥретикомъ своꙗ ꙁълаꙗ оучениꙗ акꙑ ꙗдъ въ медъ въмещѫще. да бишѧ отъ сихъ словесъ и инѣхъ ѥмоу оучении не приимали. григории бо чьстьнꙑи. ꙗкоже и родомь приснꙑи братъ великоумоу василию ѥстъ. такоже и оумомь и вѣроѭ и добрꙑимь иꙁволениѥмь. истиньникъ и не хоуждии оного ничимьже. нъ вьсѣкꙑ хꙑтро 218c сти и мѫдрости испльненъ. по мънога же мѣста въ оучениѥ ѥго сица оучениꙗ неподобьна въмѣшана сѫтъ тѣми. иже обꙑчаи имѫтъ. истиньноѥ правовѣрьство по мънога мѣста каꙁити. имьже. ѥгда чьто пишѧ то въдааше просѧщиимъ ѥ прѣписати. а сѫщемъ врагомъ мъногꙑимъ кривовѣрьнꙑимъ. мѣнѧтъ же и дроугѫѭ винѫ. ѥѩже цѣща оудобь бѣаше. въ оучениꙗ ѥго въмѣшати своꙗ словеса сѫпроти вьнꙑимъ. нъ о семь и се довьлѣѥтъ. а чьто имамь къ вамъ глаголати! къ ѥретикомъ. иже глаголѭтъ доушѧ сѫщѧ прѣжде 218d тѣлесъ. съпльꙁнѫвъшѧ сѧ бесплътьнꙑѩ жиꙁни и оуньшааго строꙗ. отъ нѣкакого съвращениꙗ и своѥвольнааго несъмꙑсла и лѣности. и въ тѣлеса чловѣчьска въходѧщѧ. ти аще въ нихъ сѫщѧ паче си добрѣишѫ жиꙁнь оудобрѧтъ. то и въ древьни и пакꙑ вънидѫтъ оустрои. аще ли любѧщѧ паче сеѩ видимꙑѩ вещи [и] жиꙁни и прильпѧщѧ ихъ на ниꙁъкоѥ сѧ съпльꙁнѫтъ. то пакꙑ състѫпѧтъ и въ горьшии обраꙁъ скотии и отътѫдоу пакꙑ въ садꙑ и въ вьсѣко дрѣво въходѧтъ и сѣтьнѣѥ въ небꙑтиѥ отидѫтъ и погꙑбнѫтъ. 219a нѫжда бо семоу тако бꙑти. ѥльмаже доушѧ на оуньшинѫ себе не прѣмѣнѣѭтъ. нъ на горьшинѫ. да иже такꙑ блѧди и басни проповѣдаѭтъ. то тѣхъ въ прашаимъ рекѫще: како мѣните доушѧ прѣжде сѫщѧ тѣлесъ. почитавъше ли кънигꙑ моѵсѣовꙑ. въ нихъ же глаголетъ рекꙑ. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу и по подобьствоу. и ꙗкоже сътвори богъ чловѣка прьсть въꙁьмъ отъ ꙁемлѧ. и въдоунѫ на лице ѥмоу доухъ жиꙁньнꙑи ти бꙑстъ чло вѣкъ въ доушѫ жиꙁньнѫѭ. или нѣсте почитали. да аще отъвѣщаѥте въторомоу словеси въ 219b прашаниꙗ сего. то никакоже васъ не можетъ слово ицѣлити. ѥльма же отъчаꙗли сѧ ѥсте. да тѣмь и отъбѣгосте обьщааго лѣчениꙗ ꙁъломꙑслиѥмь. обаче сѧ обависте горьше и истиньнааго пѫти не поꙁнасте. глаголетъ же къ тацѣмъ и господь въ ѥуаггелии рекꙑ. оставите ѩ. слѣпи сѫтъ. се же глаголетъ ꙗвлѣѩ самохотьноѥ ѥже отъчаꙗниѥ и ослѣплениѥ ихъ срьдьчьноѥ и на добро не рачѧще прѣмѣнити сѧ. иже бо акꙑ слъньцю сиꙗѭщимъ моѵсѣовомъ словесемъ. ꙗже богомь бѣахѫ бесѣдована. на та же очию своѥю раꙁоумьноую не рачивъше раꙁ 219c врѣсти. нъ акꙑ нощьнии врани и нощьнии нетопꙑривъ тьмѣ невѣстьнѣи живѫще. како ти имѫтъ и нѣмъ свѣтьлѣ глаголѭщемъ на та словеса свѣтьлаꙗ въꙁирати. да аще прьвоѥ рекѫтъ. то скоро оуслꙑшѧтъ отъвѣтъ. рекѫщемъ намъ: то како великоумоу моѵсѣови повѣдаѭщю и рекѫщю: богъ глагола. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу и по подобию. и пакꙑ. и сътвори богъ чловѣка прьсть въꙁьмъ отъ ꙁемлѧ и въꙁдоунѫ на лице ѥмоу доухъ жиꙁньнꙑи и бꙑстъ чловѣкъ въ доушѫ жиꙁньнѫѭ. да и по семоу ѥстъ 219d оучению ꙗвѣ вѣдѣти. ꙗкоже тъгда бꙑстъ прьвааго чловѣка доуша. ѥѩже не бѣ прѣжде. а вꙑ прѣжде ѭ бꙑвъшѫ проповѣдаѥте ꙁъловѣрьнѣ и дрьꙁѣ. нъ како акꙑ ли великоумоу моѵсѣови не вѣроуѭще. или акꙑ вѣроуѭще. да аще прьвоѥ. то обрѣтаѥте сѧ ꙗвѣ. ꙗкоже и творьцю богоу не вѣроуѥте. да лѣпо ѥстъ и подобьно. ꙗкоже и древле къ июдѣомъ рече: аще бисте вѣровали моѵсѣови. то вѣровали бисте оубо мьнѣ. аще ли того словесемъ не вѣроуѥте. то ꙗвѣ ѥстъ. ꙗко же 220a и моимъ не вѣроуѥте. моꙗ бо сѫтъ моѵсѣова словеса. да аще ѥстъ тако. то горе вамъ и вашеи погꙑбѣли и невѣрьствоу. оуне бо вамъ би не оувѣдѣти словесъ чистꙑѩ вѣрꙑ. ни бога своѥго нарицати. иже ѥдинъ ѥстъ истиньнъ. или исповѣдавъшеи. ꙗкоже богъ нашь ѥстъ. таче ѥмоу не вѣровати глаголанꙑимъ словесемъ. аще вътороѥ речете и вѣроуѥте великоумоу моѵсѣови. то раꙁоумѣите. како ти рече: и съꙁьда богъ чловѣка прьсть въꙁьмъ отъ ꙁемлѧ и въꙁдоунѫ на лице ѥмоу доухъ жиꙁньнꙑи и бꙑстъ чловѣкъ въ доушѫ живѫ. да ѥльмаже. ѥгда 220b на лице въꙁдоунѫ адамоу. тъгда же бꙑстъ доуша божьствьнааго въдоуновениꙗ благодатиѭ. то добрѣ. ꙗвѣ то ѥстъ видѣти. ꙗкоже прѣжде не бѣаше ѥѩ. ти въ лъжѫ рече. и бꙑстъ. ѥже бо мѣнитъ рекꙑ. и бꙑстъ ти тогда ѥстъ сътворило сѧ. а прѣжде ѥго не бꙑло. да тѣмь тако наꙁнаменоуѥтъ ꙗвѣ. ꙗкоже и ѥгда глаголетъ. и рече богъ. бѫди свѣтъ и бꙑстъ свѣтъ. не иже прѣжде ѥстъ бꙑлъ. томоу же тъгда рече бꙑти свѣтоу. и пакꙑ. да бѫдете свѣтилѣ на тврьди небесьнѣи на сиꙗниѥ по ꙁемли. не ꙗже прѣжде бѣста. нъ ꙗже не бѣста ни оубꙑла николи же. 220c то та мѣнитъ тъгда сътворена. и пакꙑ. и сътвори богъ чловѣка. по обраꙁоу божию сътвори и. не иже прѣжде бꙑстъ съꙁьданъ – не бо бѣаше и прѣжде никътоже бꙑлъ – нъ того мѣнитъ. иже тъгда сътворенъ бꙑстъ. и въ вьсеи же твари сего мира ѥже нѣстъ испрьва бꙑло. то то творимо ѥстъ – и съставлѣѥмо ѥстъ. рече. божиимь повелѣниѥмь и небо и ꙁемлꙗ и море – нъ не. ѥже прѣжде бꙑло. иже бо тако мьнитъ сѫще. то съпроста несъмꙑслъ ѥстъ и беꙁ оума. да ѥльма же въꙁдоунѫвъшю на лице творьцю богоу прьвоумоу чловѣкоу. ѥгоже сътвори отъ прьсти. томоу 220d же бꙑстъ доушьноѥ дъшениѥ въ доушѫ живѫ. да ꙗвѣ ѥстъ. ꙗкоже тъгда бꙑстъ не бꙑвъши прѣжде. дъшениѥ бо животьноѥ въдоунѫ. рекъше доуховьноѥ и бесплътьноѥ и беꙁвещьноѥ. и раꙁоумьнѫѭ жиꙁнь приимъ чловѣкъ бꙑстъ въ доушѫ живѫ. иже бѣ прѣжде сътворенъ отъ прьсти и оустроѥнъ обраꙁомь. ꙗкоже простоу ходити. ꙗкоже ѥстъ тѣло чловѣчьско. и лежѧ беꙁ доуханиꙗ и беꙁъ доушѧ. ꙗже отъ божьствьнааго въдоуновениꙗ сътворена. и бꙑвъшѫ приимъ тъгда доушѫ. нъ не ꙗже бѣ прѣжде сътворена. не бо ѥѩ и бꙑло ѥстъ. аще 221a бо би бꙑла. то реклъ би. и въложи въ нь. ѥиже бѣ прѣжде далъ дꙑханиѥ и животъ. или доушѫ живѫ. или нѣчьто тако. имьже можааше наꙁнаменати сѫщѫ ѭ и прѣжде сѫщѫѭ ѥмоу дати доушѫ. а не ꙗже тъгда бѣ приведена на бꙑтиѥ. а ѥже рещи. и въꙁдоунѫ на лице ѥго доухъ жиꙁньнꙑи и бꙑстъ чловѣкъ въ доушѫ живѫ. да добрѣ ꙗвѣ ѥстъ. ꙗкоже боголѣпьнꙑимь въдъшениѥмь доуханиѥ животьноѥ то бꙑстъ доуша жива адамови. не бꙑвъши древле. рече же. дъхновениѥ живота. да покажетъ раꙁличьѥ 221b бесплътьнꙑѩ и беꙁвещьнꙑѩ и раꙁоумичьнꙑѩ и словесьнꙑѩ и бесъмрьтьнꙑѩ доушѧ. рекъше. ꙗже отъпала ѥстъ отъ добрѣишѧ жиꙁни и оустроꙗ. аще ли о въторѣѥмь въпросѣ въпрашаѥте. то и прѣжде сътворениꙗ чловѣкоу вьсь животъ. иже иꙁ водꙑ и иже иꙁ ꙁемлѧ и иꙁъ въꙁдоха по обраꙁоу божию бꙑшѧ и по подобьствоу. имьже така ихъ доиде доуша. ꙗкоже послѣжде имѣ чловѣкъ бесплътьнѫ и бестьлѣньнѫ и раꙁоумичьнѫ и съмꙑ сльнѫ и бесъмрьтьнѫ. да аще се сице бѫдетъ. то прьвоѥ обличитъ сѧ ꙗвѣ 221c въ поустошь богъ рекъ. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу и по подобьствоу. се бо и ꙁѣло прѣжде сего дроуꙁи и животи насъвѣдоми по обраꙁоу божию и по подобьствоу сътворени сѫтъ. ѥльмаже въ раꙁмꙑ сльнѣи и раꙁоумичьнѣи доуши и бесплътьнѣи ѥстъ вѣдѣти. ѥже по обраꙁоу божию бꙑти и по подобьствоу. ꙗкоже прѣжде съкаꙁа истиньноѥ слово. ꙗкоже ѥже тако то мьнитъ сѫще. то то сетьноѥ ꙁъловѣ рьство ѥстъ и иꙁгꙑбѣль. немощьно бо ѥстъ лъгати. ꙗже сама ѥстъ истина. богъ. таче по семь и вꙑ сѧ ꙗвите истинѫ 221d облꙑгаѭще и глаголѭще. ѥгоже нѣстъ подоба вѣровати. ꙗкоже прѣжде вънидетъ въ чловѣка. ꙗже сѧ ѥстъ съ оуньша съпльꙁла доуша. ти никакѫ же ѥи оуньшинѫ сътворивъши въ ѥстьствѣ проходити пакꙑ сквоꙁѣ скотъ и ꙁвѣрь и гадъ. вꙑ же коѥждо отъ тѣхъ исповѣдасте. ꙗкоже прѣжде чловѣча бꙑтиꙗ съмꙑсльнѫѭ доушѫ и раꙁоумичьнѫѭ и бесъмрьтьнѫ приѩли сѫтъ. се же вашеи вѣрѣ сѫ противьно ѥстъ ꙗвѣ. сами бо ѭ раꙁа рѣѥте. да нѣстъ никакоже вътороѥ въпрашаниѥ ваше истиньно ни хоудѣ. при 222a сно бо погꙑбѣль ѥстъ на обѣ странѣ. обаче и пакꙑ васъ въпрашаѥмъ: чловѣкоу бꙑвъшю послѣжде и тѫжде. ѭже и ини животи приѩшѧ доушѫ. и семоу приимъшю. како къ немоу рече богъ. и владѣте рꙑбами морьскꙑими и пътицами небесьнꙑими и вьсѣмь скотомь. и по семь къ ною рече: растѣте и мъножите сѧ и обладаите ꙁемлеѭ и боꙗꙁнь ваша бѫди на вьсемь ꙁвѣри ꙁемьнѣѥмь и на вьсѣхъ пътицахъ небесьнꙑихъ и на вьсемь ходѧщиимь по ꙁемли и на вьсѣхъ рꙑбахъ морьскꙑихъ. вьсе подъ рѫкоу вамъ дано вамъ бѫди на ꙗдь. акꙑ ꙁелиѥ травьноѥ дахъ вамъ. 222b како. акꙑ ли ѥдиносѫщьно и тогожде ѥстьства акꙑ чловѣци. власти повелѣ инѣми животꙑ вьсѣми и въ брашьна мѣсто имѣти ꙗко и ꙁелиѥ. или акꙑ иного рода сѫще и ѥстьства. да аще вътороѥ речете. то нѫжда ѥстъ вамъ лъжемъ сѧ обрѣсти. имьже глаголете. ꙗко тѫжде [доушѫ]. ѭже и чловѣци. и инъ животъ къжьдо приѩлъ ѥстъ доушѫ. аще ли наречете прьвоѥ. то юже ѥдиноплеменьникꙑ и ѥдиносѫщьникꙑ приѩлъ ѥстъ чловѣкъ власти и ꙗсти. и вьсе. ѥже ꙁаколетъ. овьцѫ и говѧдо. и ли ѥлень или жеравь или ино чьто. ѥже симъ ѫжичьно. 222c раꙁоумичьнѫ и раꙁмꙑсльнѫ доушѫ обрѣтаѥтъ сѧ отълѫчаѩ отъ тѣлесе и тождесѫщьнꙑѩ и тогожде рода ꙁакалаѩ и ꙗдꙑ. семоу бо нѫжда ѥстъ бꙑти сицемоу по вашимъ бесѣдамъ. нъ вьсе то рѫжьно ѥстъ и сетьноѥ по истинѣ беꙁоумьство. ꙗко же вꙑ вѣроуѥте. како бо о чловѣцѣ ѥдиномь рече. вьсь. иже проливаѥтъ кръвь чловѣчѫ. въ кръве мѣсто ѥго проливаѥтъ сѧ. ꙗко по обраꙁоу божию сътворихъ чловѣка. а о иномь животѣ вьсемь. нꙑраѭщиимь же и парѧщиимь и ходѧщиимь. рече. вьсе дахъ вамъ 222d брашьномь акꙑ ꙁелиѥ травьноѥ. ꙗдите ѥ. да аще бишѧ по обраꙁоу божию и по подобьствоу и то вьсе бꙑло. ꙗкоже вꙑ глаголете. имьже и прѣжде сътворениꙗ чловѣча тѫжде. ѭже и сь. прѣжде приѩшѧ доушѫ съмꙑсльнѫ и раꙁоумичьнѫ. то подоба бѣ. ѥже и о ономь рече. то же и о сихъ рещи по чиноу нѫждьноумоу. ꙗкоже. иже пролѣѥтъ кръвь и ѥдиномоу. иже по въꙁдоухоу парѧтъ пътицѧ. или иже въ мори нꙑраѭтъ или иже по ꙁемли ходѧтъ животи. то въ тоѩ мѣсто кръви пролѣѥтъ сѧ кръвь. имьже по обраꙁоу божию 223a сътворихъ ѩ. нꙑнѣ же пакꙑ акꙑ ꙁелиѥ ꙗсти чловѣкомъ повелѣлъ. покаꙁаѩ ꙗвѣ иного сѫщиꙗ сѫща и иного рода и племене. не имѫща раꙁоумичьнѫ доушѫ. нъ чюдьнѫ и плътьнѫ и съмрьтьнѫ. ꙗкоже самъ тъ рече творьць вьсего и богъ. ꙗкоже вьсего живота доуша кръвь ѥго ѥстъ. нъ остани сѧ такого беꙁоумьства и ѫродьства и ꙁъловѣрьства. несъмꙑсле по истинѣ и вьсеѩ силꙑ доушьнꙑѩ неприимьниче раꙁоумичьнꙑѩ. аще бо прочии животи тѫжде. ѭже и чловѣкъ. прѣжде сѫтъ приѩли доушѫ. то нѣстъ подоба ихъ животъ бесловесьнꙑ 223b ихъ ꙁъвати. ни имъ обраꙁа такого лѣпо имѣти на ꙁемлѭ ꙁьрѧща. нъ просто имъ би тѣло. ꙗкоже и чловѣкоу. ꙗкоже горѣ глѧдати къ ѫжичьнѣи и раꙁоумьнѣи оутвари. ѥстьство противѫсвоѥи силѣ съврьшаѭще дѣиствꙑ раꙁоумичьнꙑѩ доушѧ и съмꙑсльнꙑѩ. аще ли ѥдино отъ обою въпросоу наречете и прѣжде чловѣча съꙁьданиꙗ и сътворениꙗ плътьнѫ и чюдьнѫ и беꙁълобьнѫ и съмрьтьнѫ доушѫ кꙑижьдо иного живота бꙑти. ꙗкоже и ѥстъ по истовѣ и истинѣ. ꙗкоже и сътворивꙑи ѩ отъвѣща. ꙗко вьсего живота доуша кръ 223c вь ѥстъ. когда или какоѩ же съ вꙑсости съпалꙑ отъ раꙁоумьнааго и оуньшааго оустроѥниꙗ раꙁоумьнꙑѩ доушѧ мьните сѫщѧ и мѣните ѩ въходѧщѧ въ глаголанꙑѩ животꙑ. ни ѥдиномоу отъ оутварьнааго начѧла. небоу и ꙁемли. даже и до селѣ животоу никакомоу же не обрѣтъшю сѧ инако прѣмѣнѣѭщю сѧ рекъше словесьнѫ доушѫ приимъшю и на оуньшинѫ сѧ прѣмѣньшю. вьсь бо вѣкъ испрьва и до нꙑнѣ. льва и конѣ и вола и пьса и влька. своѩ комоужьдо ихъ нравꙑ имѫщѧ 223d и своиства вьсѣ ꙗвлѣѥтъ и съпроста не обрѧщетъ сѧ никакъже животъ иного нрава ни своиства ѥсть ствьнааго имꙑ. раꙁвѣ съ нимь же ѥстъ рожденъ испрьва. да бихомъ отъ того поꙁнали. не ꙗко же съмꙑсльнѫ доушѫ иматъ въ шьдъшѫ въ нь. нъ ꙗкоже отъ своѥго творьца благословлениѥ приѩшѧ испрьвана мъножениѥ и растениѥ и испльнѣти водꙑ и въꙁдоухъ и ꙁемлѭ. тако же по томоу обрѣтаѭтъ сѧ творѧще мѣнꙑ. не инако. нъ по своѥмоу къжьдо родоу. а нѣстъ ꙁнати. ни хоуда слѣда. съгрѣ 224a шивъшѫ доушѫ и тѣмь отъпадъшѫ и въ сиць сѫдъ горьши и осѫжденѫ каꙁниѭ. да сеи сице обличе нѣ довольнѣ. рекъше блаꙁньнѣи вѣрѣ. иже мьнѧтъ прѣжде сѫщѧ доушѧ и ѥже ѥстъ боле въ чловѣчьсцѣ ѥстьствѣ. тоже гоноꙁивъше ꙁълааго потѧꙁаниꙗ. годѣ нꙑ ѥстъ къ томоу и о дроуꙁѣ и чѧсти и съсѫдѣ. да не о вꙑсоцѣѥмь тъчиѭ саноу и раꙁоумичьнѣѥмь и божьствьнѣѥмь обраꙁѣ бѫдемь бесѣдовали и оувѣдѣли ꙗ. нъ и хоудость и ниꙁость ꙁемьнааго нашего сѫщиꙗ раꙁоумѣвъше и ꙁѣло попꙑтавъше и послѣдивъше раꙁоумѣѥмъ. ꙗко соугоубь ѥсмъ. рекъше 224b небесьнии и ꙁемьнии и въꙁдоушьнии и по ꙁемли плѣжѫще. и надъ съмрьтиѭ и скоросъмрьтьни. и на вꙑшьнии по кои спѣшѧще и грѧдѫще. и къ прьсти. отъ неѩже ѥсмъ сътворени. въꙁвращаѭще сѧ. аще и пакꙑ по раꙁлѫчении тѣла сего отъ доушѧ пакꙑ прииметъ своѥ тѣло доуша. съ нимьже сьде ѥстъ бꙑла доуша тѣломь и жила. или добрѣ или ꙁълѣ. да обоѥ. ꙗкоже ѥстъ сьде оустроило своѭ жиꙁнь. тако же и приимете. рече бо. и съꙁьда чловѣка богъ прьстиѭ отъ ꙁемлѧ и въꙁдоунѫ на лице ѥмоу доухъ жиꙁньнꙑи и бꙑстъ чловѣкъ въ доуши 224c живѣ. обраꙁꙑ творѧ и капи своискꙑ кѫѭжьдо хꙑтрость на дѣло съвращаѥтъ. аще и на раꙁличьѥ противѫ вещи раꙁличьнѣ творити нѫжда – овъ бо обраꙁъ творѧ отъ главꙑ начьнетъ писати. таче вьсе тѣло ногама коньчаѥтъ. а дроугꙑи капище творѧ. имьже ѥстъ жестока вещь. или мѣдь или ино чьто. то на чѧстиѥ сълиꙗвъ ти тако съставитъ и съврьшитъ творимꙑитъ животъ – обаче къжьдо ѥю подражаѥтъ родъ того живота хꙑтростьѭ. въ ньже то творитъ на нь ꙁьрѧ. ти сътворитъ беꙁ доушѧ чловѣка или льва или конѣ. 224d тъчиѭ творѧ подобьна обраꙁомь. нъ не тако творитъ прѣхꙑтрꙑи творьць. ѥже въ твари сеи видимо ѥстъ. не бо и ꙁьрѧ на вещьноѥ качьство ѥстьства вещьнаꙗ съставлѣѥтъ. ни на прьваꙗ тѣлеса. ꙗже прѣжде сѫтъ родила сѧ. на таже ꙁьрѧ творитъ коѥжьдо отъ сѫщиихъ. обраꙁоуѥтъ и описаѥтъ. ꙗкоже платонъ мьнитъ. моѵсѣова словеса оукрадъ. тъ бо. ꙗже моѵси глагола словеса. та же съ инѣми рѣчьми иꙁвративъ. да ихъ не бѫдетъ льꙁѣ ꙁнати ни ѥго ꙗко та ть имѫтъ оукрадъша. прѣврати ꙗ. ꙗкоже хотѣ. аще и не може сѧ оутаити. 225a моѵси бо ѥдинъ съкаꙁа. ꙗкоже богъ ѥстъ повѣдалъ. ꙗко самъ ѥстъ сѫщиѥ чловѣче сътворилъ. рече бо. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу и по подобьствоу. платонъ же именованиꙗ обраꙁьнааго и подобьнааго. ꙗкоже би лѣпо. не раꙁоумѣвъ. ꙗкоже мꙑслѧ не по правьдѣ ѥ написа съвративъ на вьсѧ обраꙁꙑ и ꙗже сѫтъ въ мироу семь вьсѣ съличиꙗ и видове. то подобьни сѫтъ къ раꙁоумьнꙑимъ сѫщиѥмъ сътворена. паче же рещи самомоу томоу творьцю. тако ти ꙁълѣ съкаꙁа и оустави. рече бо. благотьнъ ѥстъ богъ. благотьноу же 225b никакоже ни окомь же николиже не прибꙑваѥтъ ꙁависть. сего же кромѣ сꙑ. вьсе акꙑ паче въсхотѣ бꙑти подобьно къ себѣ. се бесѣдоуѥтъ философъ платонъ. аꙁъ же по обраꙁоу божию и по подобьствоу бꙑвъшю чловѣчю ѥстьствоу къ божьствьноумоу подобьствоу прилагаѭ раꙁоумѣти. аще и по примѣрении коѥгожьдо иного платонъ приложивъ семоу бꙑти подобьноу. акꙑ нѫждьно слово не отъмещѫ ли. вьсе бо иꙁведено ѥстъ на бꙑтиѥ и сѫщьно сътворено и добро же ꙁѣло проꙁъвано творьцемь. по семоу то тъчиѭ ѥже про 225c стоу бꙑти. ѥще же и ѥже рече. сътвори добрѣ. къ присносѫщоумоу [и] своѥмоу творьцю и ѥдиномоу по истинѣ и въ тврьдь и въ начѧльноѥ добро имѫщю. сии тѣмьжде и менемь и подобиѥмь ꙁовѫтъ сѧ. нъ сии просто рекъ. а прѣдѣла не творѧ и прославивъ. то тѣмь не приѩто ѥстъ ѥстьствоу. си истиньноѥ слово покаꙁа. богъ же не въꙁираѩ ни на чьто же ино прѣждебꙑвъшеѥ. ти тако подобьно къ томоу творитъ коѥжьдо ихъ. обраꙁꙑ тѣхъ притꙑчѧ. нъ самъ вьсѫ вещь испрьва сътвори не бꙑвъшѫ и ѥстьства вьсѣ и родꙑ състави и обраꙁꙑ и съли 225d чиꙗ обраꙁова. ꙗкоже хотѧ. и сего ради вьсемоу животоу иномоу бꙑвъшю своѥго имъ тѣлесе сътвори главѫ. нъ къ ꙁемли присно ꙁьрѧщѫ. а не горѣ на вꙑсость. ни имъ дастъ въ ѥстьствѣ желати вꙑшьнѣаго ѫжичьства – не бо ѥго имѫтъ тамо – нъ къ ꙁемли ничати и главоѭ и чрѣвомь. да раꙁличиѥ велико междю ними бѫдетъ. животоу долоу вьсемоу ꙁьрѧщю. чло вѣкоу же горѣ и долоу обраꙁъ сътвори. по ꙁемли бо ходѧ. очима и оумомь на небо глѧдати и сътвори. а тѣмь имѧ ѥмоу тако ѥстъ и антропосъ. се бо имѧ съкаꙁаѩ рече 226a тъ сѧ. антропосъ. и же ѥстъ горѣ ꙁьрѧи. да и се съкаꙁаниѥ ѥстьствьноѥ тъчиѭ мала не въпиѩ глаголетъ рекꙑ: имаши. чловѣче. къ небесьнꙑимъ чиномъ и силамъ ѫжичьскааго подобьства ѥстьство. къ нимъ же ѥси обраꙁомь повелѣнъ глѧдати. кромѣ иного вьсего живота. ѥдинъ тꙑ оувѣждь своѥго сѫщиꙗ въꙁвꙑшениѥ. не моꙁи на ниꙁость лѣностиѭ сѧ оупоустити. ни раꙁоумичьнꙑѩ доушѧ власти въ прьсти скврьньнꙑѩ жиꙁни погрѣбаи. ни самодрьжьца и цѣсарѣ ѥстьствоу. оума. воиноу повинѫти 226b сѧ несъмꙑсльнѣ даждь. тѣло бо воинъ ѥстъ. а оумъ кънѧꙁь и цѣсарь. не моꙁи николиже погоубити толикꙑ вꙑсости. ни толика сана гонеꙁни житиѥмь слабꙑимь. любѧсласти скороминѫщѧѩ и ꙁѣло блаꙁньнꙑѩ. нъ рабѫ плъть госпожди доуши паче на оуспѣхъ повиноуѩ прѣобиди вьсе дольнеѥ се и видимоѥ. ꙁемльноѥ и тьлѣѭщеѥ. и въсклони же сѧ и тищи очима на вꙑсость и раꙁоумьноѥ. и мꙑслиѭ пари съ присносѫщиими раꙁоумьнꙑими дѣиствꙑ и шьстьѥмь ѫжикꙑ горьниихъ и раꙁоумичьнꙑѩ ти доушѧ. и гали глоумѧ[щи] сѧ 226c вꙑшьниими. и по коушаи сѧ спѣшѧ [щи] и мьчьтомь въꙁносити сѧ ... ꙗкоже ѥстъ мощьно сътворьшааго тѧ такого. ꙗкоже ѥстъ недовѣдомаꙗ и добраꙗ доброта. сице бо и ꙁдрѧдьнѣи чловѣкъ и нѣхъ вьсѣхъ животъ и ѥстьствьнаꙗ мѣста приѩлъ и тѣлесьнꙑѩ сълогꙑ вьсѧ. имь же ѥдинъ ѥстъ приѩлъ раꙁоумичьнѫ доушѫ. въ неиже ѥстъ обраꙁъ божии и подобьство. ꙗкоже и истиньноѥ слово на рица и съкаꙁа вꙑше. нъ да никакоже съсѫждениꙗ чловѣча о ѥстьствѣ бесѣдовавъше. да не мьнѧтъ нꙑ лихоуѭщѧ съгола. ѥже въ семь писании па 226d че ѥстъ на потрѣбѫ. имѣмь сѧ въ лѣпѫѭ мѣрѫ и прокоѥ повѣдати о чѧстехъ и оудѣхъ тѣлесьнꙑихъ. ѥстъ оубо чловѣкъ. ꙗкоже повѣдаѭтъ. на главѣ имꙑ три шьвꙑ на ѫгълꙑ съставленꙑ. женьскаꙗ же глава иматъ ѥдинъ шьвъ крѫгомь объходѧ главѫ. по семоу бо ꙁнамению и въ гробѣхъ могѫтъ раꙁлѫчати. коѥ ѥстъ мѫжьска глава. коѥ ли женьска. аще и дроугоици. ꙗкоже глаголѭтъ дроуꙁии. рѣдъкꙑшьдꙑ сѧ обрѣтаѥтъ глава мѫжьска. ꙗже съпроста не 227a иматъ ни ѥдиного шьва въ себѣ. ѥстъ же. ꙗкоже глаголахъ. вьсѣхъ оудовъ вꙑшьшии. а ини оудове по неи своѥ мѣсто къжьдо дрьжитъ по ѥстьствоу. трьми же сълежѧщи сѧ чѧстьми глава. да съпрѣжда ѥи лежитъ тѣмѧ. ча и послѣжде мѣнѧтъ ѥ бꙑваѭще по инѣхъ чѧстьхъ. съꙁажда же ꙁовомоѥ иниѥ. ѥже ѥстъ тꙑлъ. междю же тꙑломь и тѣменемь ѥстъ корифи. ѥже ѥстъ врьхъ. сиѭ же чѧсть и скраниѥ ꙁовѫтъ. ѥже ѥстъ лъвъ. нъ иниѥ ѥстъ вьсе тъще. ничесоже съпроста не имꙑ въ себѣ. а тѣ 227b мѧ иматъ мождени кожеѭ объдрьжимꙑ. прилежитъ же при можденехъ оу коньчьнꙑѩ странꙑ ѭже ꙁовѫтъ приглавьница. ѭже мѣнѧтъ не имѫщѫ ни коѥго же живота раꙁвѣ чловѣка ѥдиного. бес кръве же сѫще мождени. ꙗкоже и съгола не иматъ кръвавꙑихъ жилъ. да тѣмь и присно стоуденъ ѥстъ и топлотѫ паче любитъ а не стоудень. въ немь же и оумоу мѣсто мѣнѧтъ сѫще ѥтери. броди же триѥ отъ коѥгожьдо очесе въ мождени грѧдѫтъ. великꙑи ѥдинъ и срѣдьнии ѥдинъ. сею же кꙑижьдо коньць доходитъ до приглавьницѧ. а тре 227c тии. иже и мьнии ѥстъ. въ самъ тъ въходитъ мождень. сь же ѥстъ. иже паче и стрьмьнѣѥ къ ноꙁдрьма приходитъ. докланѣѥтъ же сѧ до тѣмене акꙑ къ лицю. междю бо обою очию ѥстъ чело. ѥже аще велико ѥстъ. то наꙁнаменоуѥтъ. ꙗкоже мѫдьнъ раꙁоумъ иматъ. ѥмоуже тако чело ѥстъ. имъ же ли мало ѥстъ. то острѣише сѫтъ мꙑслиѭ и скоро словеса и дѣла раꙁоумѣваѭтъ. чело же. ѥже на широкъ сѧ обраꙁъ расходитъ. оужастива чловѣка подобиѥ и ꙁнамениѥ мѣнѧтъ сѫще. а крѫговатоѥ сътѫжива и тъ 227d щива и гнѣвьлива. на коньци же челоу по прѣждю бръви сѫтъ двоичьнꙑ. нъ ѩже правь лежѧтъ. благотьна и кротъка и милосрьда наꙁнаменоуѭтъ. а ѩже прѣклоненꙑ и прикланѣѭщѧ сѧ носѣ. то тъ ꙗръ и въсоривъ и оужастивъ. а ѩже паче прѣклоненꙑ къ скраниꙗмъ. рѫгателѣ и обавлѣѭтъ и нꙑрива и прокаꙁива. тако бо прьвии отъ фисикъ. ѥже сѫтъ ѥстьствьници. нарѣковашѧ. се ꙁѣло съмотривъше. подъ бръвиѭ же коѥѭжьдо ѥстъ на своѥи странѣ коѥжьдо око имꙑ 228a своѩ чѧсти вѣждѫ горѣ и долоу. власꙑ каꙗжьдо иꙁносѧщи съ собоѭ. ѩже рѣснове ꙁовѫтъ. ѥстъ же окоу вънѫтрьнеѥ вьсе водьно. имь же видѧще ѥсмъ. ꙁѣницѫ же то ꙁовѫтъ. а ѥже объдрьжитъ бес посрѣдиꙗ ѥстъ чрьно крѫгомь. а ѥже потомь бѣлообраꙁьно. ѥстъ же и обочиѥ и горьнѧѩ и дольнѧѩ вѣждѧ. мънога же раꙁличиꙗ очима бꙑваѭтъ. овѣ бо иꙁѣкрѣ бꙑваѥте. а дроуꙁѣи пропелѣсѣ и дроуꙁѣи чрьнѣ и дроуꙁѣи веселѣ. нъ и привеличьствѣ дроуꙁѣи дроугоую больши ѥсте. да иже не ве 228b лицѣ ѥсте ꙁѣло. ни пакꙑ малѣ. нъ срѣдьнии. то тѣ мѣнѧтъ оуньши сѫщи. пакꙑ бѫ дете очи вънѫтрь въпалѣ ꙁѣло боле своѥѩ ѫдоли окрѫгънѧѩ имѫщи. а дроуꙁѣи вьнѣ ꙁѣло напрѧженѣ акꙑ искочити хотѧщи. а дроуꙁѣи ни сѣмо ни сѣмо подобьнѣ. нъ срѣдьнии ѥсте. иже мѣнѧтъ добра нрава ꙁнамениѥ сѫще. въ нихъ же тацѣ ѥсте. а иже въ нѫтрь иматъ очи. ꙁѣло. то тꙑ мѣнѧтъ острѣѥ видѧщѧ въ вьсѣкомь животѣ. иже ѥсте очи скоромижѫщи. то тѣ мѣнѧтъ и оумъ имѫщи 228c на ѥдиномь мѣстѣ не стоѩщь. нъ чѧсто сѧ прѣмѣнѣѩ и вьсѣмо прѣмещѧ сѧ. а иже ѥсте очи дльго не мьгнѫщи. то того мѣнѧтъ ꙁнати бе срама сѫщь и бе стоуда. а иже междю тацѣхъ срѣдьнии ѥсте. не мижѫщи чѧсто ни дльго не мьгнѫщи. то тѣ нрава добра ꙁнамениѥ. нъ чесо дѣльма оумъножихомъ о семь рѣчь сиѭ. нъ да и нашего сътворениꙗ и оусѫждениꙗ чѧстии и оудовъ имена почитаѭщиимъ обавимъ и ꙗкоже сѧ сълежѧтъ дроугъ съ дроугомь. и нравꙑ на ꙁнаменоуѥмъ. ꙗкоже ѥсмъ слꙑша 228d ли отъ хꙑтрꙑихъ коѥгожьдо обраꙁа какъ ѥстъ. добръ ли или ꙁълъ. да се вѣдѧтъ и дроуꙁии. како блюсти. тѣми бо ꙁнамении. мѣнѧтъ. богъ милостивъ сꙑ далъ ѥстъ раꙁоумѣваѭщемъ ꙁълонравааго оукланѣти сѧ. а къ добронравоумоу приближати. ꙗкоже и о слъньци и о мѧсѧци далъ ѥстъ ꙁнамениꙗ. ими же раꙁоумѣвати оутишениѥ и топлотѫ и пакꙑ боурѭ и ꙁимѫ и беꙁдъждиѥ и вѣтрꙑ и ино мъного. да того ꙁьрѧщю и приготовити сѧ на дѣло. или оубо ꙗвъшемъ сѧ оуклонити того. и отъ сего славити бога. и 229a же то ѥстъ оустроилъ тако своимъ рабомъ. нъ мꙑ по прокоѥ сѧ имѣмъ. да паче божии силѣ невѣдимѣи чюдимъ сѧ и славимъ ѭ. ѥстъ и инъ оудъ главьнꙑи. имьже и слꙑшимъ. съпроста беꙁ дꙑханиꙗ. прѣльстилъ бо сѧ онъ старꙑи алгмеи. не по истинѣ глаголавъ коꙁꙑ дꙑшѫщѧ оушима. ꙗкоже философъ аристателъ рече. и се да ѥстъ ꙁнаменано. ꙗко чловѣкъ тъчиѭ оухомь не движетъ. оухо вьнаꙗ же ѥстъ чѧсть ꙁнаѥма. ꙗже ѥстъ грьчьскꙑ лово 229b са. а словѣньскꙑ краи оушесе. въ немь же оусорѧꙁъ повѣшаѭтъ. дроугѫѭ же чѧсть оставихомъ акꙑ беꙁимене сѫщѫ. ѥстъ же оухо вънѫтрьѭдоу крѫговато. иматъ же на послѣдь и кость тѣмьжде обраꙁомь ꙗкоже и само. вь неже акꙑ въ съсѫдъ тъщь вьсѣкъ гласъ ꙁвѫчьнꙑи клюкаѩ и тъпаѩ проходитъ. и имь же се къ можденемъ не иматъ брода ни прохода. то тѣмь исходитъ къ оустьнѣи лалоцѣ. отътѫдоу же протѧжитъ сѧ жила въ мождени и оудобь ꙁѣло къ нимъ доводитъ гласъ и плюскъ. пакꙑ же отътѫдоу оумъ. раꙁоумьнаꙗ и дрьжавьнаꙗ си 229c ла бесплътьнꙑѩ доушѧ. ꙗкоже и нѣкакъ истинолюбьць и на лица не творѧ и и крѣпъкꙑи сѫдии. или просто рещи цѣсарь на вꙑсоцѣ прѣстолѣ сѣдѧ. слꙑшимаꙗ раꙁоумѣваѥтъ скоро. ꙗкоже и ѥже очима видѣно бѫдетъ въсходѧщиимь бродомь. раꙁоумѣваѥтъ и раꙁлѫчаѥтъ коѥгожьдо ѥстьство. ти ѥже оунеи на оуспѣхъ бѫдетъ. раꙁоумьно приѥмлетъ. и. ꙗже въ нашемь сѫщии соугоубина. раꙁдѣлѣѥтъ своѥ комоужьдо и раꙁлѫчаѥтъ и даѥтъ беꙁвещьноумоу беꙁвещьноѥ и съвещьноумоу съвещьноѥ. ти ни сего о номоу ни оного семоу подаѥтъ. да не своѥ 229d ѩ власти недостоино творѧ обрѧщетъ сѧ. ти отъ сего погоубитъ самодрьжьнꙑѩ власти и цѣсарьства. ѥже бꙑти оумоу бесправьдьнꙑимь и бесъмꙑсльнꙑимь строѥмь и раꙁдѣлениѥмь и расѫждениѥмь. а ѥже не тако сѧ обавитъ ни сѧ творитъ на потрѣбѫ оуспѣшьнѫѭ. ꙗкоже беꙁ оуспѣха абиѥ отъриваѥтъ и далече отъ своѥго приѩтиꙗ отъженетъ. ꙗкоже приде къ немоу. и раꙁоумѣѥтъ ѫжичьнааго видѣниꙗ и раꙁоумьнааго беспосрѣдиꙗ самъ оумъ собоѭ. рекъше 230a своимь дѣиствомь. въꙁьмъ сѧ на вꙑсость въꙁидетъ вꙑше небесъ и видитъ и съглѧдаѥтъ раꙁоумьнꙑѩ добротꙑ. вѧще иби мьне. ꙗвѣ же ѥстъ. ꙗко противѫ мѣрѣ своѥго оучищениꙗ никакоже тѣлесьнꙑихъ чювитвъ трѣбоуѩ. нъ и паче отъ нихъ истѫпаѩ ти не чюѩ ни хоудѣ. ꙗко тѣми ѥстъ дрьжимъ къ видимꙑимъ и чюѥмꙑимъ. на съглѧданиѥ срѣдоѭ грѧдетъ чюѥмꙑихъ. исповѣдь намъ сѫщамъ прѣдълежѧщиимъ вещемъ. ти акꙑ рабꙑнѧ слоужѧщѧ оумоу ти прѣводѧщѧ. ꙗкоже коѥжьдо иматъ ѥстьствьноѥ оустроѥ 230b ниѥ и чинъ и силѫ добрааго иꙁволениꙗ ѥстьство и отъбѣ ганиꙗ. ѥлико бо око ꙁрьцаниѥмь или оухо слꙑшаниѥмь или ноꙁдри обѫханиꙗ силоѭ или оуста словесемь и ѥще же въкоусомь или осѧꙁаниѥ дрьжаниѥмь. акꙑ своѥмоу владꙑцѣ и цѣсарю оумоу коѥгожьдо качьство исповѣдаѭтъ и раболѣпьно съкаꙁаѭтъ. ꙗкоже пакꙑ приѩти отъ него довольноѥ въспрѧтаниѥ и раꙁдѣлениѥ и ѥже на польꙁѫ въчинениѥ. соугоубѣ бо ѥсте тъчиѭ силѣ раꙁоумичьнꙑѩ доушѧ. съмꙑсльнѣ и сильнѣ. акꙑ нѣкака равьно 230c мощьна и равьнославьна брата оумъ и раꙁмꙑслъ акꙑ отьче имѣниѥ дѣлѧща и ꙗвѣ имѫща расѫдьнѫѭ хꙑтрость. аще бо прославлениѥ и съмꙑсльнꙑѩ доушѧ ѥстъ сила. нъ ничесоже въ себѣ и отъ себе съгола не иꙁобрѧщетъ отъ вьнѣшьнѣаго ... и богатѣѥтъ. а ѥже чювьствомь и памѧтиѭ наꙁнаменано чюѥмꙑихъ вещии прѣдъ очима лежѧщемь или слоуховьнꙑими дѣиствꙑ словесемь написаѥмо ꙗкоже видѣниѥмь или слꙑшаниѥмь наобраꙁованъ чловѣкъ или конь или волъ или нѣчьто беꙁдоушьно. камꙑ рекѫ 230d или огнь. се хощетъ оукаꙁати ꙗвѣ. ꙗкоже бѫдетъ ѥстьствомь прославлѣѥмо именемь рекѫщемь чловѣкъ ѥстъ или конь или ино нѣчьто оставъшеѥ. ꙗкоже или чювьствомь или памѧтиѭ бꙑвъшеѥ съ плетениѥ и сълежениѥ бꙑваѥтъ прославлениѥ съврьшаѩ. о чюѥмꙑихъ же то вещехъ. а о раꙁоумьнꙑихъ сълогахъ и исплетѣхъ отъ родъ ѥстъ памѧть и мьчьтъ прославлениѥ сего въ чювьства мѣсто. тъгда прѣимъ ѥмоу. ѥгда бо слꙑшимъ свѧтꙑихъ пророкъ. иѥꙁекилѣ. ꙗвѣ же и исаиѭ. вꙑшьшиихъ и серафимьскааго и херовимьскааго хвалосло 231a вьца. шестокрильноѥ и четворообраꙁьноѥ ѥстьство подъписаѭщемъ и обраꙁоуѭщемъ словесꙑ. не чювьства тогда трѣбоуѥмъ. тъчиѭ же слꙑшанѫѭ памѧть и мьчьтъ. ѥже мьчьтъ написаниѥ въ лѣпотѫ плаонъ именова. да обоимь ꙗже о нихъ хранимъ и набъдимъ. истовоѥ прославлениѥ. аще бо истѧскло лѣтьнꙑимь провлѣчениѥмь или инацѣмь нѣкацѣмь сълоучаѥмь ѥдино отъ обою. аще и ѥдино бѫдетъ нѣкако прѣбꙑтьно. не иматъ съпасениꙗ. иꙁгоубитъ тоу абиѥ и прославле 231b ниѥ своѥ собьство. ꙗкоже не прославленоу бꙑти ни именовати сѧ съпроста. творитвьнꙑимъ бо винамъ погꙑбъшиимъ погꙑбаѥтъ и виновьноѥ по нѫжди. ꙗкоже дъвѣ тъчиѭ чловѣчьскꙑѩ доушѧ си лѣ чрьствѣи ѥсте. раꙁмꙑслъ ꙗвѣ же и оумъ. нъ раꙁмꙑслъ съмꙑшлѣѩѥ ѥстъ дѣиство доушьноѥ. намѣрьнꙑимь и подобьнꙑимь испꙑтаниѥмь и иꙁвъпрашаниѥмь иꙁобрѣтаѩ искаѥмꙑѩ вещи истовааго ѥстьства. и сего цѣща философъ рече платонъ. раꙁмꙑшлениѥ ѥстъ самоѩ тоѩ доушѧ къ неи раꙁмꙑслъ вънѫтрьнии. пꙑтаѭщѫѭ и съ 231c мꙑшлѣѭщѫѭ отъсѫдоу доушьнѫ силѫ покаꙁаѩ. а ѥже исходитъ отъ неѩ съгласомь ринꙑ сѧ оустꙑ. то то слово ѥстъ. а оумъ дѣиство ѥстъ доуши. нъ бръꙁо и беꙁънѣкакого растоꙗниꙗ приѥмлѧ вещьноѥ ѥстьство истиньнꙑихъ. ꙁане и ини отъ прьвꙑихъ философъ око доушьноѥ оумъ проꙁъвашѧ. имьже въ ѥстьство вещии бе срѣдꙑ проходитъ акꙑ оно и ꙁѣло скоро раꙁоумѣваѥтъ. ѭже имѫтъ истинѫ. нъ се довольно! оуши же раꙁлѫчаѭще въ голѣ и глѫбоцѣ и срѣдьнии. иже срѣдьнии ѥсте оуши. то тѣ оуши ѥсте на слꙑшаниѥ. нрава же никако 231d го же нѣстъ ꙁнати отъ того. раꙁвѣ аще да не велицѣ ѥсте ни малѣ. ни пакꙑ въꙁдвиглѣ сѧ ꙁѣло ни пакꙑ притѫпь. да иже тацѣ бѫдете. то тѣ добръ нравъ наꙁнаменоуѥте. а велицѣ. иже ꙁѣло въꙁдвигъшии сѧ. ѫродословию и праꙁдьнословию чрьство ѥстъ ꙁнамениѥ. ѥще же личьнаꙗ чѧсть ѥстъ носъ. имьже въꙁдꙑхаемъ и въдꙑхаѥмъ вънѫтрь. отъ съкровища бо срьдьчьнааго плющами въспоущаѥмо въ прьси и въ грътань приѥмлете ноꙁдри въꙁдоуханиѥ. тѣмь бо сопета и вънъ проваждаѥта 232a и пакꙑ въспѧть въꙁдоухъ тѫдоу въвлачита и въ ѫтрьнѣꙗ ѥстьствоу прѣпоущаѥта тѣми же чѧстьми. нъ и обонѣѭщѫѭ силѫ имата ноꙁдри. сии же ѥста оустрьмлениꙗ нѣкакого ѥстьствьно чювьство раꙁоумѣваѩ и добровониѥ и смрадъ. на дъвоѥ же сꙑ прѣдѣленъ носъ посрѣдѣ иматъ прѣградѫ хрѧставъкъ. ѥмоу же обаполꙑ. рекъше по странамъ. тъще коѥжьдо акꙑ сопль. имьже дꙑханиѥ вънемлетъ и иꙁдꙑхаѥтъ. ѥстьствьнꙑимъ съкровищемъ работоуѩ. обаполꙑ оубо лица челюсти ѥсте дъвѣ. врьхнѣꙗ и дольнѣꙗ. врьхнѣꙗ 232b же ѫсъ сѧ наречетъ. а нижьнѣꙗ брада. обьще же съ вьсѣми животꙑ чловѣкъ иматъ ѥже нижьнеѭ челюстиѭ крѧтати камо любо. тъчиѭ же рѣчьнꙑи коркодилъ мѣнѧтъ вꙑшьнеѭ челюстиѭ движѫщь. подъ носомь же ѥста дъвѣ оустьнѣ имѫщи плъть мѧкъкѫ. да тѣмь и оудобь има ѥстъ двиꙁати. истиньнѣише чютиѥ вьсего живота чловѣкъ иматъ ѥже посѧꙁати и раꙁоумѣти – отъ посѧꙁаниꙗ таче потомь и въкоусъ – при дроугꙑихъ чювьствѣхъ хоужди и ѥстъ чловѣкъ мънога живота. вънѫтрьнѣиша же оустьноу и челюстию сѫтъ оуста. припрьвь 232c нѧѩ же чѧсти имъ сѫтъ: на вꙑшьнѭѭ странѫ ѵпероа словетъ ѥлиньскꙑ. ѥже сѧ речетъ горьница. посрѣдѣ же оустъ ѩꙁꙑкъ чютиѥ имꙑи и расѫжданиѥ коньцемь. паче же химосомь. ѥже сѫтъ соци вьсего овоща. съпроста же и вьсѣхъ качьствъ. топлотꙑ мѣнѭ и стоудени и мѧкъкости и жестости и ѥже въскраи того. ти аще нѣстъ шириии ѫжии. то оутосрѣдьнии ѥстъ величьствомь. да того цѣща добрѣ и ѩꙁꙑчьнаꙗ плъть рѣдъка ѥстъ и кꙑпра акꙑ гѫба. да того цѣща и скоро раꙁоумѣѥтъ въкоушаѩ вьсѣцѣхъ сокъ 232d овощьнꙑихъ и иного сѣмене. нъ и ꙁовомаꙗ приѩꙁꙑчьница. ѥже ѥстъ лалока. то то чѧсть ѥстъ. иматъ же и та причета на ꙁовомааго исофага. ѥгоже съпрѣжда артирии лежѧщи. ꙗкоже начѧло имѫщи отъ лалокꙑ и паче въскланѣѭщи сѧ къ скважьнѣма ноꙁдрьнꙑима. ѥгда пиѥмъ. мъногажди напрасно въсхꙑщаѥмъ водьноѥ има и тоу скоро и ꙁливаѥмъ. оуста же соугоуба сѫща горѣ и долоу съпрѣжда и съ страноу испльнь ꙁѫбъ сѫтъ. рѣдоꙁѫбꙑѩ же мѣнѧтъ фѵсики маложивѫщѧ. а вънѫтрьнѭѭ иматъ чѧсть лежѧщѫ на кръва 233a вици на вꙑшьниимь оунѣсии. ꙗже мокротꙑ наимѫщи сѧ невъꙁаапъ дроугоици обѧщрѣѥтъ ти акꙑ ꙁадавити хощетъ чловѣка ꙁаграждаѩ бродъ дꙑханию. ꙁомѫтъ же то кꙑсть. родомь же оубо артириꙗ жестока ѥстъ. объдрьжима тънъкꙑими кръвавицами мъногами. и того цѣща и лигемъ. ѥгоже междю и исофага приѩ ꙁꙑчьница лежитъ. да ѥгда соухѫꙗдь раждьвавъше на тънъко ꙁѣло прѣпоустимъ ѭ въ ѫтробѫ. ꙁаливаѥтъ и ставлѣѥтъ артириѭ. своꙗ ѥи дѣиствовати. о немь же и прилоуча 233b ѥтъ сѧ. въꙁдоуха неприѥмлѭщи артерии. вънѫтрь ниимь доухомь ставити сѧ и плющамъ абиѥ. небонъ дъмомѣ артирии бꙑваѥтъ проходъ сквоꙁѣ плюща въ сквоꙁьнатꙑѩ чѧсти плющьнꙑѩ. имѫтъ бо пролоукꙑ и проходꙑ плющѧ на остро сѧ съкоуплѣѭщѧ и събираѭщѧ. имиже въходитъ въꙁдоухъ въ доупинꙑ и въ сквожьнѧ тꙑ. и плющѧ пакꙑ прѣпоущаѭтъ къ срьдьцю. ѥстъ же междю лицемь и торакомь межда нѣкака. ѥже вꙑ ѭ ꙁовѫтъ. ѥѩже прѣждь грътань сѧ ꙁоветъ. а ꙁаждь оуста сꙑрищьнаꙗ. сего же хрѧставъчьно 233c ѥ и прѣдьнеѥ. имь же въꙁглашаѥмъ и дꙑшемъ. а мѧсьноѥ. стомахъ. вьсе вънѫтрьѫдоу прѣдъ хрьбьтомь. а вꙑи ꙁадьнѣꙗ чѧсть ѥстъ оплещиѥ. отъ главꙑ же до торака чѧсти и оудове тако имена имѫтъ и сълогꙑ. а торакъ по вꙑи по прѣдьнии иматъ странѣ прьвоѥ грѫди. таче потомь ѫтробѫ. ѫтробѣ же корень ѥстъ пѫпъ. отъ тѣхъ же ѥстъ ꙁовомоѥ итронъ. срьдьце же въчинѥно ѥстъ и лежитъ на посрѣдьниимь мѣстѣ тораксоу въ ширинахъ. объдрьжимо и хранимо окрѫгъ плющами. ꙗкоже объѥмъшемъ ѥ и ꙗкоже акꙑ прьстꙑ своими оушь 233d ци объдрьжѧщемъ. о неислѣжденѣи прѣмѫдрости. иже нꙑ ѥстъ съꙁьдалъ и сице съсѫдилъ. како ти акꙑ владꙑкѫ ѥстьствьнѫѭ въ полатахъ и въ чрьтоꙁѣхъ на бъдитъ инѣми чѧстьми и оудꙑ крѫгомь объставлѣѥтъ и вьсѫдоу не дадѫщѧ ближьниимъ врѣдомъ примѣшати сѧ. подобьно оубо ѥстъ рещи намъ и нꙑнѣ съ пророкомь давꙑдомь: ꙗко въꙁвеличи шѧ сѧ дѣла твоꙗ. господи. вьсе прѣмѫдростиѭ сътвори. и пакꙑ: твариѭ своѥѭ и дѣлꙑ рѫкоу твоѥю въ ꙁдрадоуѭ сѧ. кꙑи бо оумъ се слꙑшавъ не радоуѥтъ себе и бѫдетъ испльнь веселиꙗ и великомь гласомь по 234a хвалитъ и прославитъ. иже такого и толика достоинꙑ насъ сътворьша оутврьждениꙗ дѣлосвоѥю рѫкоу. нъ лѣпо ѥстъ и пакꙑ рещи коѥмоужьдо насъ къ томоу. иже ѥстъ ѥдинъ тъчиѭ богъ въ вьсѣхъ и хꙑтрꙑи къꙁньникъ: оудиви сѧ вѣдѣниѥ твоѥ мъноѭ. оутврьди сѧ. не имамь мощи противѫ ѥмоу. лежитъ же оубо срьдьце. и въчинено ѥстъ творьцемь акꙑ кънѧꙁь и владꙑка ѥстьствоу. въ съкровьнѣишиихъ мѣстѣхъ. ꙗкоже и вꙑше глаголахомъ. иматъ же и родомь жестокѫ плъть тиньми мъного обраꙁьнꙑими сълежѧ сѧ. ти сего цѣ 234b ща тъпаниѥ ѥго ꙗвѣ наꙁнаменоуѥтъ. ꙗкоже прѣкланѣѥтъ сѧ паче на лѣвѫѭ странѫ. дъвою виноу цѣща: имьже на тѫ ѥстъ оучинено странѫ животоу глаголемоѥ въꙁдоушьноѥ чрѣво и вѣтрьноѥ. и ꙗкоже паче трѣбоуѥтъ ѥго лѣваꙗ страна. имьже немощьнѣиши ѥстъ – ꙗкоже и дроуꙁии съкаꙁаѭтъ о деснѣ и странѣ – и отъ ѩтръ приѥмлѭщи не хоудѫѭ помощь. ѥстъ же оубо прѣклонено къ лѣвѣи странѣ паче. ꙗкоже и глаголахомъ. не ꙗкоже бо и степень ѥго вьсѣчьскꙑ и по истинѣ рѣдьнеѥ мѣсто наречено ѥстъ ѥмоу торака о лѣвѫ и о 234c деснѫ. тако же и врьхъ паче же и не правъ по истинѣ съ вꙑсости на долъ самъ сѧ коньчаваѥтъ. нъ прѣкланѣѥтъ сѧ малꙑ къ лѣвоумоу мѣстоу по своѥмоу съконьчанию. крѫговатѣи же ѥстъ обраꙁомь. нъ не по дльгнатъ ѥстъ. обаче на острѣ сѧ съходитъ и коньчаваѥтъ тъчиѭ послѣдьнии коньць ѥго. иматъ же три чрѣвеса. о деснѫѭ вѧщьше. мьньшеѥ же о лѣвѫѭ странѫ. междю же тѣма срѣдьнеѥ. оу плющь же малѣи тѣ чрѣвѣ коньчаѥте сѧ. ниже же по велокоуоумоу чрѣвоу обѣшена ѥктъ кръваваꙗ жила великаꙗ. съ 234d неѭ же ѥстъ ꙁовомоѥ срѣдьнеѥ чрѣво. грѧдѫтъ бо и къ плющамъ броди нѣкаци отъ срьдьца и расходѧтъ сѧ такожде ꙗко и артириꙗ по вьсѣмъ плющамъ. отъ артириѩ въслѣдьствоуѭщеи же приѥмлѭтъ въꙁдоухъ. рекъше вѣтръ. и къ срьдьцю прѣпроваждаѭтъ. кръвь же мѣнѧтъ имѫщѧ плющѧ паче инѣхъ чѧстии. не въ себѣ лежѫщѫ. нъ въ кръвавицахъ. иматъ же и срьдьце кръвь. нъ въ себѣ тъчиѭ. ꙗкоже ина ѫтроба не иматъ. тьнъка же ѥстъ и чиста сѫщиꙗ въ велицѣмь чрѣвеси. ꙁовомоѥ же 235a прѣпоꙗсаниѥ. рекъше прѣграда то рачьскаꙗ. подъ плющами ѥстъ. ѥже сѧ и наричѫтъ френесъ. рекъше мꙑсли. ниже же прѣпоꙗсаниꙗ о деснѫѭ странѫ лежѧтъ ѩтра акꙑ крѫговатомь обраꙁомь сѫща. а о лѣвѫѭ слѣꙁена дльга и ѫꙁъка сѫщи. къ велицѣи же кръвавѣ и жилѣ прилежѧтъ ѩтра. привѣшена же ѥстъ къ неи слѣꙁена. имѫтъ же ѩтра и слѣꙁена своѭ къжьдо кръвавицѫ прострьтѫ отъ великꙑѩ кръвавꙑѩ жилꙑ и кръвь прѣпроваждаѭщѫ. лежите же по тѣхъ чиноу и истесѣ оу самого 235b хрибьта. бродъ имѫщи отъ великꙑѩ кръвавꙑѩ жилꙑ въчинѣѭщи до самою тою истесоу. имиже бродꙑ приѥмлете кръви поданиѥ. нъ иже въспꙑтаѥтъ срьдьца и истесѣ. ѥдинꙑи и по истинѣ великꙑи творьць и великоименьнꙑи господь и богъ нашь въ сихъ намъ сътвори ти раꙁдѣлъ вънѫтрьнѣаго и вънѣшьнѣаго. ѥже по чловѣчьскоу ѥстьствоу раꙁоумѣваѥмъ. и чѧсти и оудовъ съконьчаниѥ оусѫди. ꙗкоже истиньнѣѥ и пространьнѣѥ тѣмъ раꙁоумѣти. иже сѫтъ врачевьскꙑѩ хꙑтрости паче иꙁвꙑкли. мꙑ же на чинъ къни 235c жьнꙑихъ словесъ въꙁвратимъ сѧ. рече бо: и бꙑстъ вечеръ и бꙑстъ ꙁаоутра. дьнь шестꙑи. сѫтъ дроуꙁии иже не вѣдѫще въпрашаѭтъ рекѫще. чесо цѣща нѣстъ богъ сътворилъ въ трьхъ дьнехъ вьсеѩ твари. или въ четꙑрехъ. или паче рещи въ ѥдиномь дьни. имь же вьсе мощьнъ ѥстъ и недовѣдимѫ силѫ имꙑ. нъ до шести дьнъ протѧже миръ сътворѧ. ти въ седмꙑи дьнь ничесоже не сътворивъ благословениѥ ѥмоу дастъ и чьсть и славѫ. подоба бо бѣ. нъ нѩже ѥстъ дьни творилъ сѫщиꙗ и ѥстьства обраꙁоуѩ. паче тѣмъ дати славѫ. а не томоу. въ ньже ни 235d чесоже не сътво ри. вьсѣка бо нѫжда намъ. по сънадьноумоу словеси. тꙑ дьни паче чисти. въ нѩже ѥстъ чьто сътворено. а не тꙑ. въ нѩже нѣстъ ничесоже сътворено. истиньнꙑи же раꙁоумъ и съкаꙁаниѥ ѥго богоу ѥдиномоу тъчиѭ. имь же и владꙑка вѣди вьсеи. да тъ по истинѣ вьсе вѣстъ. того же благодатиѭ и божьствьнии мѫжи по истинѣ раꙁоумѣваѭтъ. мꙑ же тѫпъ оумъ имѫще. отъ тогожде господа просѧще раꙁоума противѫ своѥи силѣ. ѥликоже можемъ. толико же глаголемъ рекѫще: да не въ 236a ѥдинь дьнь вьсѫ тварь състави ти обраꙁова. да не съграмаждениѥ вьсего сѫщиꙗ и обраꙁованиꙗ беꙁоумиѥ самобꙑтиꙗ вѣрѫ иметъ и оутврьдитъ сѧ. иже сѫтъ тако ꙁълѣ раꙁоумѣли и поустошьнѣ. имь же бо тако имѫще самобꙑтьноѥ ѥстьство видимъ не по чиноу ни въ рѧдъ бꙑваѥмо. нъ невъꙁаапъ и съмѫтьнѣ и иꙁгрѣженѣ. аще вътороѥ ѥстъ и послѣдьнеѥ вещьнааго сѫщиꙗ. ꙗко же прилоучьшеѥ сѧ нѣ въ кꙑихъ доушьнꙑихъ или беꙁдоушьнꙑихъ съставлено. нъ ни дъвѣма дьньма лѣпо бѣаше 236b сѫщьно сътворити вьсе и вьсь миръ на обраꙁꙑ оусѫдити. да не бечьстьнѣ и въꙁбѣсьнѣ дъвѣ начѧлѣ прославивъшиихъ мьнѣти сѧ начьнетъ. акꙑ винѫ имꙑ отъ сего слово. ꙗкоже коѥгожьдо дьне кꙑимьждо начѧломь раꙁдѣльнѣ и вьсѣчьскꙑ раꙁлѫченѣ или съкоупьнѣ и съгласьнѣ бꙑвъше и ѥже въ кꙑижьдо приведено на бꙑтиѥ начьтено ѥстъ. ни въ трьхъ дьнехъ лѣпо бѣаше бꙑти глаголаноумоу семоу. да никакоже кꙑихъжьдо трии дьнии намѣнениѥ. ѥже въ нѩ бꙑстъ. акꙑ въ чѧсти 236c коѥмоужьдо собьствоу свѧтꙑѩ троицѧ ꙁъломꙑсльнѣ отълѫчаѭтъ и въводѧтъ раꙁдѣлъ ѥстьствьнꙑи въ нераꙁдѣльноѥ сѫщиѥ и ѥдинобожьство. нъ ни въ четꙑрехъ дьнехъ подоба бѣаше бꙑти глаголемоумоу. сего цѣща. да не отъ четꙑръ вещьнꙑихъ начѧлъ. рекъше стоухии. самооумꙑсльнѣ и са мовластьнѣ сѫщиѥмь сѧ сътворити вьсемоу мироу тако мьнѣвъши имъ. да бе съвѣта лъжаꙗ та вѣра мьнима бѫдетъ ти отъщетѧтъ сѧ и погоубѧтъ чловѣци. ѥже ѥдина ѥстъ благꙑни 236d творѧщи. сѫщиꙗ боголѣпьнааго приснобꙑтиꙗ и величьства. нъ ни до пѧти дьнъ прѣдѣлити и описати тварь вьсѫ подоба ѥстъ. да не по чиноу годъ вьсь сеѩ жиꙁни наричетъ сѧ. ꙗкоже въ пѧтꙑи дьнь сеи твари съконьчавъши сѧ. отълѫченоу же бꙑвъшю шестоумоу на покои и чьсть творьцемь. тако же и шести вѣкъ по чиноу бꙑвъшемъ по начитанию шести дьнии. отъ того отъщетѧтъ сѧ чловѣци вьси. ѥликоже ихъ въ ꙁ҃ вѣкъ прилоучаѥтъ сѧ родити и на бꙑтиѥ приити и сѫщиѥ. и ѥще къ томоу сътворьшааго оу 237a вѣдѣниѥ. и на чаѥмѫѭ въ немь жиꙁнь и пакꙑ присно бꙑваѩи и блаженꙑи покои и божьствьноѥ причѧстиѥ. ѥже сетьноѥ бесправьдиѥ би бꙑло. аще ли къто сего цѣща сице речетъ. подоба би оубо и до осмааго и до девѧтааго и до десѧтааго дьне продльжити сѧ мира сего твари. да и толицѣмъ. рекъше въ тожде чисмѧ бꙑвъшемъ вѣкомъ. не отъщетѧтъ сѧ и въ сеи жиꙁни и въ бѫдѫщи сѫщиꙗ. ѥлицѣмъ въ прокꙑихъ вѣцѣхъ бѣаше бꙑти и сътворьшааго бога оувѣдѣти и ꙗже оу него жиꙁнь при 237b сносѫщиꙗ и слава. тѫ же приѩти. нъ оуслꙑшитъ отъ истиньнааго словесе. ꙗкоже се пакꙑ иꙁдрѧдьноѥ имꙑи годьноѥ продльжениѥ по истинѣ стагирита кажетъ сѫща дѣлꙑ тѣми самѣми ꙗвлѣѭща. ꙗкоже онъ глаголетъ рекꙑ: не ишьстиѥ бо ... и годъ присно ѥстъ. ꙗкоже николиже не приимъшю начѧла ни пакꙑ приѩти ѥмоу николиже коньца. да то би пакꙑ ꙁъло бꙑло ꙁѣло. ꙗкоже равьнꙑ и присносѫщѧ твари къ творьцю прилагаѩ ка 237c жетъ. нꙑнѣ же въ шести дьнъ тварь вьсѫ сѫщѫ нарѣковавъ и седмꙑи на памѧть благодати отълѫчилъ. прославитъ своѥѩ боголѣпьнꙑѩ добротꙑ. и съврьшеноѥ чисмѧ. ѥже мира сего сътворениѥ приѩ. то дьньми ꙗвѣ обрьши и вьсѣкꙑ иꙁвѣтꙑ погоуби и ис корене истрьꙁа вьсѣхъ нечьстивꙑихъ и ꙁъловѣрьнꙑихъ чловѣкъ кривоѥ корениѥ. прьвоѥ же врьховьнааго ѥстъ шестоѥ чисмѧ. ѥже вънѫтрь въ седми бꙑваѥтъ. имь же своими чѧстьми равьно ѥстъ. сѫтъ же чѧсти ѥмоу сицѧ: полъ же троѥ. 237d троѥ же дъвоѥ шестоѥ. ѥдиноѭ же сълагаѥмꙑ творѧтъ шестоѥ. троѥ бо и дъвоѥ и ѥдино сътварѣѭтъ шестерьноѥ чисмѧ. да съврьшенꙑимь оубо чисменемь красьнѣ и лѣпѣ прѣмѫдрꙑи хꙑтрьць вьсеѩ твари съврьшенѫѭ състави тварь. лѣпо бѣаше оубо. ѥже съ мъногомь объдрьжѧщю вьсѣка ѥстьствьнаꙗ раꙁньства самомоу въ себѣ. дьневьнꙑимь чисменемь и ѥстьствьнѫѭ и съложьнѫѭ сиѭ тварь съставити и приѩти съконьчаниѥ. шестиѭ оубо дьнии съврьши сѧ вьсѣ тварь въ лѣпотѫ и богомь растроѥ 238a нѣ. ничесоже бо съпроста не сътворитъ богъ въ соуѥтѫ. нъ вьсе ꙁѣло добрѣ. ꙗкоже великꙑи моѵси оутврьдѧ проповѣда. отълѫчи бо седмꙑи дьнь на покои и чьстьинѣхъ цѣща винъ недовѣдимꙑихъ. паче же и ꙁдрѧдьнѣѥ прьвааго цѣща дьне. иже ѥдинъ проꙁъва прѣмѫдрꙑи моѵси. владꙑка бо сꙑ вѣди вьсеи и вьсѣ прѣжде бꙑтиꙗ ихъ вѣдꙑ. вѣдѣ аше оуто и прѣжде. ꙗкоже ветъхꙑи ꙁаконъ прѣмѣнити сѧ иматъ и прѣложити на больши и ꙁаконъ въчловѣчениѥмь иночѧда 238b аго ѥмоу словесе и присносѫщааго ѥмоу съ нимь. ѥликоже ꙗвѣ бе съврьшениꙗ и на плътѣнаꙗ въꙁираѭтъ. тако глагола нъ несъврьшениꙗ цѣща и дѣтьства тѣхъ цѣща. иже тъгда ꙁаконꙑ тꙑ приѥмлѣахѫ. да сего ради и послѣдьнии дьнь. иже по вьсѣхъ ѥстъ. въ ньже благодѣꙗниꙗ ни ѥдиного нѣстъ сътворено. или творьцю вьсѣхъ или ѩже имь сѫтъ творенꙑ твари послоуживъ чьсть и славѫ отъдастъ. да ѥгда новааго ꙁавѣта годъ приходѧ прѣмѣнитъ несъврьшенаꙗ вьсѣ ꙁаконоположениꙗ на съврьшенаꙗ и оуньшаꙗ прѣложитъ. сътворитъ же и прѣложениѥ. ꙗкоже седма 238c аго чьсть дьне и подобьнѣ и причьтьнѣ къ прьвоумоу. въ ньже приѩ и отъ небꙑтиꙗ прѣводъ и начѧло бꙑтию вьсѣ си тварь и ѥще же объновлениѥ и ѥже на добро бꙑтиѥ прѣтворениѥ. иже сѧ ꙁоветъ осмꙑи. ꙗкоже приходѧщии осмꙑи вѣкъ обраꙁоуѭще ꙗвѣ и наꙁнаменоуѭще и по мъногамъ инѣмъ винамъ. нꙑнѣ же имьже ѥстъ прьвѣ и инѣхъ шестии дьнъ и имьже къ хотѧщоумоу бꙑти щѧдимоу и послѣжде сѧ ꙗвити чьстьнѣишю. ꙗкоже и приходѧи вѣкъ ѥстьствомь ѥстъ старѣи седмааго и настоѩщааго. ѥгоже 238d обраꙁъ ѥстъ седмꙑи дьнь и бꙑтиѥмь и чисменемь послѣдьнии сꙑ инѣхъ. тако же ѥстъ нꙑнѣшьнии вѣкъ послѣдьнии вꙑшьнѣаго и приходѧщааго. иже вьсѣмъ сѧ послѣжде обавитъ и своѭ прииметъ чьсть. ꙗко и прьвꙑи дьнь. ꙁане не иматъ. иже и би прѣмѣнилъ. ꙗкоже и приходѧи вѣкъ не иматъ по себѣ иного вѣка седмоумоу нꙑнѣ настоѩщю а тъгда минѫвъшю. ꙗкоже минѫ и настоꙗниѥ седмааго дьне. да тѣмь оубо нѣстъ ничьтоже нестроино. нъ и ꙁѣло по чиноу и стро 239a ино раꙁоумѣвати и глаголати. ꙗкоже и вьсѣкого оума вꙑшьшаꙗ ꙗвѣ и недовѣдима вьсѣми божиꙗ прѣмѫдрость и раꙁоумъ. имьже и чисмѧ ѥстъ ѥстьствомь тако. рекъше праꙁдьни наꙁнаменаниѥ. и на покои своихъ дѣлъ нарече и и инѣмъ на праꙁдьнь въ лѣпотѫ положи. да оудобь и ни по ѥдинои же мꙑсли бесѫмьнѣниꙗ вънити хотѧщоу въ и юдѣискꙑѩ помꙑслꙑ отъ послѣдьнѣаго и никакоже не имѫщю дьневь нꙑѩ чьсти и славꙑ и оутврьждениꙗ прѣстѫпати къ томоу дьни. иже иматъ въ лѣпотѫ 239b по нѫжди обоѥ. иже и прьвѣньць ѥстъ въ дьнехъ. иже и сего цѣща по божьствьноумоу ꙁаконоу вьсѣкъ прьвѣньць отълѫчаѥтъ богоу. тако бо велитъ. да и отълѫченъ обрѣтъ сѧ къ богоу прьвосътворенꙑи сь инѣхъ вьсѣхъ дьнъ. иже сѧ ꙁоветъ осмꙑи (ꙗвѣ же ѥстъ свѧтаꙗ недѣлꙗ). въ нь же дрьжавѫ съмрьтьнѫѭ и гоубительнѫѭ попьравъ и оупраꙁдьнивъ въскрьсе иꙁ гроба исоусъ. жиꙁни вьсеи начѧльникъ и давьць и ѥмоу же ѥстъ бꙑти вѣкоу объновитель и жиꙁни бестаростьнѣи и житию не тьлѣѭщоуоумоу и блаженоумоу. самъ собоѭ оустроѥние съка 239c ꙁавъ. ѥгоже и мꙑ достоини бѫдемъ свѧтолѣпааго и богообраꙁьнааго обрѣсти сѧ житиꙗ и свѣтьльства. СВѦТААГО ВАСИЛѢ да иꙁведетъ ꙁемлѣ доушь живъ. скота и ꙁвѣри и гада! раꙁоумѣи глаголъ божии по твари текѫщь. и тогда начьнъ и до нꙑнѣ дѣиствоуѩ и до коньца исходѧ. вънь же оутварь сѧ си съврьшитъ. ꙗкоже бо обьло. ѥльма же нѣкꙑимь повалено бѫдетъ. таче погорѣѥ обрѧщетъ ово и своимь обьльствомь и ключа 239d ѥмꙑимь мѣстомь. дотоли не станетъ. донелиже равьна мѣста не обрѧщетъ. тако ѥстьство сѫщааго ѥдинѣмь повелѣниѥмь пошьдъ ѥже въ бꙑтии и въ тьли приобрѣтениѥ гладъцѣ и строинѣ проходитъ. родьнаꙗ чинениꙗ подобьствомь съблюдаѭщи. доньдеже до коньца того самого доидетъ. конемъ бо коню творитъ прѣмѣнѫ и львомъ львоу и орьломъ орьлоу. и кꙑимъжьдо животомъ порѧдьнѧѩ прѣмѣнꙑ съхранѣѥмꙑ до съконьчаниꙗ вьсемоу прѣ 240a проваждаѥтъ. никоѥже лѣто истѧсклатворитъ животьнаꙗ своиства. нъ акꙑ нꙑнѣ сътворено ѥстьство съ лѣтомь течетъ. да иꙁведетъ ꙁемлѣ доушь живъ! се оста въ ꙁемли повелѣниѥ и не прѣпочиваѥтъ слоужѧ творьцю. ово бо отъ прѣмѣнениꙗ сѫщьнааго прѣводитъ сѧ. ово же и ѥще и нꙑнѣ отъ сеѩжде ꙁемлѧ животъ приѥмлѧ покаꙁаѥтъ сѧ. не тъчьѭ бо иꙁоци въ дъждѧ сѧ раждаѭтъ. ни ини бечисмене родове. ѩже парѧтъ по въꙁдоухоу пътицѧ. ѩже неименованꙑ сѫтъ наимъногꙑ ихъ дробьньствомь. нъ и мꙑ 240b ши и жабꙑ отъ неѩ въсходѧтъ. ꙗкоже и въ ѳивахъ ѥгупьтьскꙑихъ. къде тъчиѭ дъждь великъ падетъ въ ꙁноѩ. то оуже абиѥ соуицѧ и мꙑши нивьнꙑѩ мѣста та испльнѧтъ сѧ. а ѩгоулѧ. инако никакоже не видимъ ихъ бꙑваѭщѧ. раꙁвѣвъ тинахъ сѧ раждаѭщѧ. ѩже ни аицемь ни инѣмь обраꙁомь ни кацѣмьже прѣмѣнениꙗ невидимъ бꙑваѭщѧ. раꙁвѣ отъ ꙁемлѧ ѥстъ имъ бꙑваниѥ. да иꙁведетъ [ꙁемлѣ доушь]. скотъ ꙁемьнъ и на ꙁемлѭ прѣклоненѣ ꙁьрѧщь. нъ небесьнꙑи садъ. чловѣкъ. ѥликоже 240c обраꙁомь тѣлесьнꙑѩ твари. толико же и саномь доушьнꙑимь прѣболии ѥстъ. четврь ногꙑихъ обраꙁъ какъ ѥстъ. глава ихъ къ ꙁемли прѣклоньна на чрѣво ꙁьритъ. и ѥже ѥго сласть. то вьсꙗчьскꙑѥго ищетъ. а твоꙗ глава на небо ꙁьритъ. очи твои горьнѣꙗ съмотритѣ. (да аще и тꙑ колискврьнами плътьнꙑими самъ си бечьстьѥ сътвориши. чрѣвоу работаѩ и подъчрѣвию. то примѣсиши сѧ къ скотоу нераꙁоумичьноумоу и подобиши сѧ имъ. и на тебѣ печаль лѣпаꙗ. ѥже вꙑшьнѣѥго искати. идеже 240d христось ѥстъ. вꙑше ꙁемьнꙑихъ бꙑти мꙑслиѭ.) ꙗкоже ѥсии обраꙁованъ. тако же си оустрои самъ жиꙁнь: житиѥ имѣти на небесехъ. истовоѥ твоѥ отьчьство горьнѣꙗ иѥроусалимъ. граждане и ѫжикꙑ прьвѣньци. въписани на небесехъ. нѣстъ же оубо лежѧщи въ ꙁемли доуша бесловесьнꙑихъ обавила сѧ. нъ коупьнѣ съ повелѣниѥмь съста сѧ. ѥдина же доуша бесловесьнꙑихъ. ѥдино боѥѩ ѥстъ. ѥже ѭ ꙁнаменоуѥтъ: бесловесиѥ. своиствꙑ же раꙁличьнꙑими кꙑижьдо животъ раꙁлѫчаѥтъ сѧ. добрѣ строинъ бо волъ и не тъщивъ. 241a оунꙑло же осьлѧ. топлъ же конь на желаниѥ. влькъ же не оукротитъ сѧ. лѫкава лисица. страшивъ ѥлень. мравии любива троудомъ. не ꙁабꙑтьли въ добра пьсъ. къде бо коѥжьдо ихъ и сътворено. тоу же и приѩ къ себѣ ѥстьствьноѥ своиство. роди сѧ львъ съ гнѣвомь и ѥдиньство жиꙁни ѥго и необьщениѥ къ своѥѫжи чьноумоу. ꙗкоже бо и нѣкакъ томитель бесловесьскꙑи. прѣꙁорьства цѣща. ѥже отъ ѥстьства иматъ. къ мъногꙑимъ равьночьстиꙗ не рачитъ приимати. ѥльма и простаа 241b го питѣниꙗ не приѥмлетъ ни иꙁбꙑтъка своѥго оуловлениꙗ не ꙗстъ. ѥмоу же и толикꙑ гласьнꙑѩ съсѫдꙑ ѥстьство въложи. ꙗкоже и мъногꙑимъ животомъ скоростиѭ иꙁдрѧ дьнѣишемъ сѫщемъ мъногажди ѩтомъ бꙑти въꙁдроутиѥмь. рамѣна рꙑсь и бꙑстроскочива оустрьмлениѥмь. ключаѥ мо ѥи тѣло припрѧжено къ мокротѣ и льгостиѭ къ доушьноумоу шьствию грѧдꙑ и въслѣдъ ведомъ. дрѧхло ѥстьство медвѣдиче. своѥ обраꙁьно. и нравъ пронꙑривъ. глѫбоцѣ одѣвъши 241c сѧ. подобьнѣ облѣщи сѧ и тѣло тѧжьцѣ състоѩ сѧ [и тѣло тѧжько]. бечлѣньно. лѣпо по истинѣ лѫцѣ посъхъши. аще проидемъ мꙑслиѭ. колика ѥстъ бесловесьнꙑхъ сила. неоучено и ѥстьствьноѥ своѥѩ жиꙁни подвиꙁаниѥ. то или на своѥ наше хранениѥ и съпасъ доушьнꙑ и промꙑслъ поидемъ. или паче сѧ осѫдимъ. ѥгда сѧ обрѧщемъ и бесловесьнааго живота хоуждьше подражаниѥмь. медвѣдица мъногажди глѫбокꙑими ꙗꙁвами ꙗꙁвена сама сѧ исцѣлѣѥтъ вьсѣми къꙁньми. тоулоу семоу соухо 241d ѥстьство имѫщоу ꙗꙁвꙑ ꙁакрꙑваѭщи. видиши ли и лисицѫ сльꙁоѭ боровьноѭ самѫ сѧ лѣчѧщѫ. жьлꙑ же плъти ѥхидьнинꙑ наꙗдъши сѧ ориганьнꙑимь поможениѥмь гонѣꙁаѥтъ врѣда ꙗдовитааго. и ꙁмиꙗ очьнѫѭ болѣꙁнь иꙁлѣчитъ молотръ грꙑꙁъши. а ѥже прѣжде раꙁоумѣвати прѣмѣнꙑ въꙁдоушьнꙑѩ. кацѣхъ съмꙑсльнꙑихъ раꙁоумъ не миноуѥтъ! ѥльма же овьца. ꙁимѣ приходѧщи. вельми пищѫ грабитъ акꙑ напитаѩ сѧ къ хотѧщоумоу бꙑти скѫдьствоу. во 242a лове же ꙁатворени стоѩще дльго въгодъ ꙁимьнꙑи. хотѧщю же бꙑти прѣмѣноу въꙁдоушьноумоу. ѥстьствьнꙑимь чютьѥмь прѣмѣна жидѫще. въ стаꙗхъ стоѩще вьси вънъ ꙁьрѧтъ акꙑ съвѣщавъше сѧ. сѫтъ же дроуꙁии любѧще троудꙑ и ꙁемьнааго ѥжа съмотрили соугоубꙑ продоухꙑ своѥѩ ꙗмꙑ оухꙑтривъша ти. хотѧщю сѣвероу въꙁвѣꙗти. ꙁаграждаѭща иже на полоунощи ѥстъ продоухъ. и пакꙑ югоу хотѧщю въꙁвѣꙗти. тоу ꙁаградивъ ꙗмѫ на сѣверьнѫѭ странѫ миноуѥтъ. чьто сѧ отъ сего покаꙁа 242b ѥтъ намъ чловѣкомъ. не тъчиѭ вьсе проходитъ творьца нашего строи. нъ и ѥже въ бесловесьнꙑихъ ѥстъ нѣкако чютиѥ. ꙗкоже и намъ на се и жиꙁни приль пѣти. нъ вьсь спѣхъ имѣти о приходѧщиимь вѣцѣ. не потроуждаѥши ли сѧ о себѣ. чловѣцѣ. не въ семь ли вѣцѣ оуготовиши си. о немь ти ѥстъ тамо покои. на притъчѫ мравиинѫ въꙁьрѣвъ. иже въ жѧтвѫ ꙁимьнѫѭ пищѫ себѣ крꙑѥтъ. ти не имьже ѥдинако нѣстъ пришьлъ ꙁимьнꙑи годъ и печали. то тѣмь лѣностиѭ прѣпроводитъ 242c годинѫ. нъ подвиꙁаниѥмь сѧ нѣкацѣмь понѫждаѥмъ на дѣло своѥ простираѥтъ. доньдеже довольнѫ пищѫ наложитъ житьницѫ своѭ. тоже и то не грѫбѣ. нъ хꙑтрꙑимь оумꙑшлꙗѥмь пищѫ тѫ на дльгꙑ дьни строѩщи. прѣстриꙁаѥтъ бо оустꙑ своими плодъ подъ срѣдьнии. ꙗкоже да не прорастъше ни на какѫѭ же потрѣбѫ бѫдѫтъ пищьнѫѭ. и соушитъ ѩ пакꙑ. ѥгда чюѥтъ влагѫ имѫщѧ въ себѣ. ти не по вьсѧ годꙑ иꙁноситъ ѩ. нъ ѥгда прочюѥтъ въꙁдоухъ оутишити сѧ хотѧщь. 242d да тѣмь не имаши видѣти дъжда иꙁ облакъ грѧдѫща въ неликъ же годъ мравиꙗми жито иꙁносимо ѥстъ. чиѥ достигнетъ слово. въ чии ли слоухъ въмѣститъ сѧ. какъ ли довьлѣѥтъ годъ исповѣдати хꙑтрьца того и съкаꙁати чюдеса. рьцѣмъ и мꙑ съ пророкомь: ꙗко въꙁвеличишѧ сѧ дѣла твоꙗ. господи. вьсѣ прѣмѫдростиѭ сътвори! да не довьлѣѥтъ намъ на отъ вѣтъ. ѥже не бѫдемъ кънигами наоучени. ѥже нꙑ ѥстъ на польꙁѫ. неоученꙑимь ѥстьствоу ꙁакономь ѥже на польꙁѫ иꙁволениѥ приимъшемъ. 243a вѣси чьто сътворити въскраинюмоу се бе добро. не ꙗкоже ли хощеши отъ инѣхъ. да тебѣ сътворѧтъ. вѣси ꙗкоже чьто ѥстъ ꙁъло. ѥгоже и тꙑ самъ не би хотѣлъ отъ инѣхъ приѩти. ни ѥдина кореньнаꙗ хꙑтрость ни хѫдожьство трѣвъ оуспѣшьнꙑихъ бесловесьнꙑимъ оучениѥ иꙁобрѣте. нъ ѥстьствьнѣ кꙑижьдо животъ своѥмоу съпасению ѥстъ обрѣтельникъ ти недовѣдимо нѣкако иматъ ѥже къ ѥстьствоу припрѧжениѥ. сѫтъ же и въ насъ добровольства по ѥстьствоу. къ немоу же опришнениѥ доуши не отъ оучениꙗ чловѣча. нъ отъ самого 243b того ѥстьства ѥстъ. ꙗкоже никакоже насъ слово не оучитъ ѩꙁѧ ненавидѣти. нъ само въ себѣ имамъ. ѥже печаль нꙑ творѧще ненавидѣти. тако и доуши ѥстъ нѣкако неоучено оукланѣниѥ отъ ꙁъла. ꙁъло же вьсе ѩꙁа доуши. а добровольство слово съдравиꙗ иматъ. добрѣ бо нарѣковашѧ ини съдравиѥ сѫще добрѣстоѩѥ ѥстьствьнꙑихъ дѣиствъ. ѥже и при доушьнѣѥмь добронравии рекꙑи не съгрѣшаѥтъ лѣпотꙑ. тѣмь желаѭщи своѥго и по ѥстьствоу си неоучена ѥстъ доуша. ꙁане вьсѣми хвалимо ѥстъ цѣломѫ 243c дрьство. и приѥмьлива првьда. и чюдьно мѫжьство. и мѫдрость трѣбѣ ꙁѣло. ѥже приснѣѥ ѥстъ доуши паче или тѣлоу съдравиѥ. чѧда. любите отьцѧ. родителе. не гнѣваите чѧдъ! ѥда и ѥстьство того не глаголетъ. ничесо же нова не бесѣдоуѥтъ паулъ. нъ съвѫꙁꙑ ѥстьствьнꙑѩ сътврьждаѥтъ. ѥли львица любитъ чѧда своꙗ и влькъ отъ пътищь своихъ въꙁбранѣѥтъ. чьто иматъ рещи чловѣкъ. и ꙁаповѣди сѧ ослоушаѩ и ѥстьство каꙁѧ. ѥгда дъщи бечьстиѥ творитъ отьчи старости или мати въторааго мѫжа 243d цѣща прьвꙑѩ дѣти ꙁабꙑваѥтъ. иꙁдрѧдьна ѥстъ любꙑ бесловесьнꙑимъ. чѧдомъ и родителемъ самѣмъ къ себѣ. ꙁане сътворивꙑи ꙗ господь словесьноѥ скѫдьство чювьствьнꙑимь обилиѥмь оутѣши. отъкѫдоу бовъ несъвѣдѣ овьць агнѧ отъ ꙁатвора искочь вѣстъ гласъ матерьнь и къ неи течетъ. ищетъ же своихъ источьникъ млѣчьнꙑихъ. аще и беꙁ млѣка сѧ лоучитъ матерьню вꙑмени бꙑти. то то ѥмоу довьлѣѥтъ мънога прѣтекъшю вꙑмена млѣчьнаа. и мати въ несъвѣдѣ агнѧтъ поꙁна 244a ѥтъ своѥ. гласъ ѥдинъ. длака ѥдина. вонѣ въ вьсѣхъ така жде. ѥлиже нашемоу обонѣнию мьнитъ сѧ. нъ обаче ѥстъ имъ чювьство нашего чютиꙗ острѣѥ. по немоу же коѥмоужьдо бꙑваѥтъ паꙁнати своѥ. не оу бѫдѫтъ ꙁѫбищенѧти. нъ обаче оустꙑ отъбранѣѥтъ себе. иже ѥмоу притѫжа ѥтъ. не оу рога тельцю. тоже вѣстъ. къде ѥмоу орѫжиѥ въꙁдрастаѥтъ. се вьсе оукаꙁаниѥ иматъ. ꙗко же неоучена бꙑваѭтъ ѥстьства вьсѣхъ ти ни ѥдино бе чина нѣстъ ни беꙁъ нарока въ сѫщиихъ. нъ вьсе слѣдъ 244b кажетъ сътвори въшааго прѣмѫдрости. въ себѣ кажѫща. и ꙗко оутворено на стражѫ своѥго имъ сънабъдѣниꙗ сътворено. словеси не причѧстьнъ пьсъ равьно же могѫще обаче словеси чювьство иматъ. ѥже бо по великоу оупражнению житиꙗ сего сѣдѧщеи ѥдва иꙁобрѣтошѧ мира сего мѫдрии. мѣнѭ же оумꙑшлѣѥмъ плетениꙗ. то то кажетъ отъ ѥстьства пьсъ наоученъ. ѥгда бо по слѣдоу женетъ ꙁвѣрѣ. ти ꙗко и обрѧщетъ мъногачьскꙑ слѣдꙑ раꙁдѣленꙑ. инамо ти инамо грѧ 244c дѫщѧ. то въшьдъ на нѧ. тъчиѭ акꙑ гласа не испоущаѥтъ съмꙑсльнааго. ꙗкоже дѣлаѥтъ рекꙑ: или сѣмо или онамо съвратилъ сѧ ѥстъ ꙁвѣрь. или на сиѭ странѫ. нъ ни сѫдоу ни овѫдоу. нъ се остало ѥстъ. да сѫдоу теклъ ѥстъ. ти тако отъврьгъ лъжѧѩ слѣдꙑ обрѣтаѥтъ истиньнꙑи. чьто лише творѧтъ иже кънигами сѣдѧще попелоу на чрьтаѭтъ. трии въпросъ погоублѣѭще дъвѣ. ти въ оставъшии истинѫ обрѣтаѭще. а ѥже помьнѣти благодать томоу животоу. какого ꙁабꙑваѭщааго благодати не осрамлѣѥтъ. 244d ѥльма бо и побиѥномъ господемъ ихъ въ поустꙑни мъноꙁи пьси по господехъ помьними сѫтъ иꙁмьръше. дроуꙁии же и ꙁапѧть тоу и вождеве бꙑшѧ ищѫщиимъ раꙁбоиникъ тѣхъ и на сѫдъ ꙁълодѣѩ тꙑ сътворишѧ привести. чьто имѫтъ рещи иже сътворьшаагоѩ и кръмѧщааго господа не любѧще. нъ и дроугꙑ имѫтъ. иже глаголѭтъ на бога бесправьдиѥ. и тѫжде трапеꙁѫ ꙗдѧтъ съ ними и при томь брашьнѣ хоулꙑ слꙑшѧще глаголемꙑѩ на кръмѧщааго и приѥмлѭще ѩ. нъ на раꙁоумꙑ твари 245a сѧ пакꙑ въꙁвратимъ. иже оудобѣи имати животъ. то и мъножаи. сего цѣща мъногородиви ꙁаѩци и коꙁꙑ дивиѩ и овьцѧ дивиѩ блиꙁньчьнꙑ. да не оскѫдѣѥтъ родъ присно дивиимь ꙁвѣремь сънѣдаѥмъ. а инъ ꙗдѧи малородьнъ. тѣмь же мѣнѧтъ. львоу ѥдиномоу львица ѥдва мати бѫдетъ. остротоѭ бо ногътьноѭ продьравъ ложе ти тако иꙁидетъ. ꙗкоже глаголѭтъ. и ѥхидьнꙑ прогрꙑꙁъшѧ ѫтробѫ тако исходѧтъ. въ лѣпотѫ родивъшиимъ мьꙁдꙑ отъдаѭщѧ. тако ти нѣстъ 245b ничьтоже бес промꙑсла въ сѫщиихъ. и аще самꙑ тꙑ оудꙑ животьнꙑѩ раꙁоумѣѥши. обрѧщеши. ꙗкоже облишиꙗ никакогоже съꙁьдавꙑи нѣстъ приложилъ ни оуѩ ничесоже. плъти ꙗдѫщиимъ животомъ острꙑ ꙁѫбꙑ съчета. таци бо сѫтъ трѣбѣ на брашьньнꙑи обраꙁъ. а имъже исполоувъчинени сѫтъ ꙁѫби. мъногꙑ и раꙁличьнꙑ брашьноу кровꙑ съсѫди. имь же въ прьвоѥ немощьно истьнити ꙗди. то дастъ имъ пакꙑ пожрьтоѥ то отърꙑгати и съжьвавъше ꙁѣло акꙑ мѫкѫ оприснити кръмимоумоу. сꙑрища 245c и отрьбоуси и корьми и слѣꙁове не беꙁ оума лежѧтъ въ животꙑ. иже ѩ имѫтъ. нъ нѫждьнѫѭ потрѣбѫ на коньчаваѭтъ. дльгашиꙗ вельбѫдоу. да бѫдетъ съ ногама равьна и досѧгнетъ до травꙑ. ѥѭже живетъ. мала шиꙗ и въ плещи въникла медвѣдици. и львоу же и тигроу и ѥже прокꙑихъ тогожде рода. имьже не отъ травꙑ имъ пища ни нѫжда къ ꙁемли прикланѣти сѧ имъ плътоꙗдьцемъ сѫщемъ и отъ ловища животьнааго кръмѧщемъ сѧ. чьто мꙑслитъ ꙁѫбъ слоновъ. имьже пищѫ въꙁвлачитъ. не и 245d мьже ли великъ животъ и въ ꙁемьнꙑихъ болии. на прилоучаѭщиихъ сѧ ѥмь чюждениѥ иꙁведенъ. да тѣлеси ѥго дебелоу подобааше бꙑти и отꙑлоу. то противѫ сего ногама и шии бѣаше бꙑти. да бѣдьно би бꙑло иꙁдрѧдьноѭ тѧжестиѭ клонимъ присно на долъ. нꙑнѣ же глава въ малѣ кости имѫщи шиинꙑ ѩ къ хрьбьтоу сѧ причетаваѥтъ. иматъ же ꙁѫбъ тъ въ вꙑѩ мѣсто. имьже и пищѫ въꙁвлачитъ и питиѥ въсмрѣче тъ. нъ и бе члѣновъ ѥмоу ноꙁѣ и 246a ноплошь акꙑ стлъпи нѣкаци тѧжесть подъпьрѧще. аще бо бишѧ слаби оудове подъложени. то чѧсто бишѧ колѣньнии члѣнове състѫпали. лещи хотѧщю и въстати. въꙁдвигнѫти тѧжесть не могѫщемъ. нꙑнѣ же тѧжькъ глеꙁнъ подълежитъ подъ ногоѭ слоноу. а не въ бедрѣ иматъ члѣна ни въ колѣнѣ нъ и ноплошь чрьства ѥстъ нога. не бо бишѧ могли трьпѣти члѣновьнꙑѩ пльꙁости дебельства того живота вельми отꙑвъша и свепетѫща сѧ. тѣмь бꙑстъ. трѣбѣ. ноꙁдрь та до ко 246b пꙑтоу съходѧщи. не видиши ли на ратехъ. ꙗко акꙑ сꙑнове доушьни прѣдъ плъкомь грѧдѫтъ. или хлъми нѣкаци плътьни бестъчьна имѫще оустръмлениꙗ. въчелениꙗ раꙁдрꙑваѭще. имъ же аще да не би противѫ тѣлеси и ногꙑ бꙑлꙑ. то ни съ ѥдино лѣто оубо животъ не би сътрьпѣлъ. нꙑнѣ же дроуꙁии повѣдаѭтъ и т҃ и боле живѫща сего слона! ꙗдь же. ꙗкоже глаголахомъ. прѣдьниимь ꙁѫбомь съ ꙁемлѧ въꙁноситъ на вꙑсость. акꙑ ꙁмиꙗ сꙑ и мѧкъчаи ѥстьствомь. тако ти истиньно ѥстъ слово. ꙗкоже ничьтоже иꙁлиха и скѫдо 246c въ ꙁьданꙑихъ обрѣсти сѧ. се же толико сꙑ величьствомь. ѥже повиньно намъ сътвори богъ. ꙗкоже и оучимо раꙁоумѣваѥтъ и биѥмо приѥмлетъ. ꙗвѣ нꙑ наоучаѥтъ. ꙗко вьсе нꙑ ѥстъ повинѫлъ. имьже ѥсмъ по обраꙁоу съꙁьдани творьчю. не тъчиѭ же въ великꙑихъ животѣхъ неислѣжденѫѭ прѣмѫдрость ѥстъ подоба видѣти. нъ и въ хоудꙑихъ мощьно ѥстъ иꙁобрѣсти чюдо. ꙗкоже бо не паче сѧ чюждѫ великꙑихъ горъ врьхомъ. иже ближе сѫще облакъ чѧстꙑимь прѣмꙑсломь и жела 246d ниѥмь сънабъдѧтъ стоуденьство. ꙗкоже ꙗже въ дъбрехъ ѫдоль не тъчьѭ лютовѣтрьнаꙗ вꙑсокꙑихъ гонѣ ꙁаѭщѫ. нъ и топлъ въꙁдоухъ присно имѫщѫ. тако же и въ животьнꙑихъ съсѫждениихъ не паче дивлѭ сѧ слоновоу величьствоу или мꙑши или тьнъкоумоу стрѣкалоу скрапииноумоу. како ли ѥстъ въѫдолилъ акꙑ свирѣль хꙑтрьць. ꙗкоже тѫдоу ꙗдъ поущати. ти никътоже да не поѥмлетъ творьцю того цѣща. имьже ꙗдовитꙑи животъ и гоубительнꙑи и ратьникъ въ жи 247a ꙁнь нашѫ прѣведе. аще ли то такожде и нѣкъто поѥмлетъ каꙁателю начинъ ведѫщю боуѥсть юнꙑихъ и биѥниѥмь и рана ми беꙁакониѥ цѣлѧщю. ѥстъ оукаꙁаниѥ ꙁвѣрь: на дѣѥши ли сѧ къ господоу. на аспидѫ и васильска настѫпиши и попереши льва и ꙁмиꙗ. ти имаши вѣрьнѫ власть ходити врьхоу ꙁмии и скорпии. не видиши ли. раждиѥ обращаѭщю повьлоу и имъши сѧ ѥхиднѣ по рѫкѫ ѥго. не бꙑ ѥмоу ни хоуда врѣда отъ того. имьже пльнъ бѣаше вѣрꙑ свѧтꙑи. аще ли не вѣрьнъ ѥси. бои сѧ 247b не паче того ꙁвѣрѣ. нъ своѥго невѣрь ства. имьже вьсѣкѫ пагоубѫ себѣ съсѫди. нъ чюждѫ же сѧ. древлѥ о бꙑтии чловѣчи въстѧꙁаѥмъ. ти тъчиѭ мала не акꙑ слꙑшати ми сѧ мьнитъ послоушаѭщиихъ въ срьдьцихъ въпиѭщиихъ на нꙑ. ꙗко ѥже наше ꙗкоже коѥжьдо ѥстьствомь ѥстъ. то то нꙑ оучиши. а сами себе не вѣмъ! да нѫжда нꙑ ѥстъ съкаꙁати лѣность отврьгъше. по истинѣ бо ѥстъ бѣдьно. ѥже самомоу сѧ оувѣдѣти. не бо тъчиѭ око вънѣшьнеѥ видѧ само себе не можетъ видѣти. нъ и самъ нашь оумъ. ꙗснѣ чюжде съгрѣшениѥ видѧ. 247c мѫдьнъ ѥстъ на оувѣдѣниѥ своихъ съгрѣшении. сего цѣща и нꙑнѣ слово ꙗснѣ объшьдъ тоуждаꙗ тѫпъ ѥстъ и лѣности пльнъ на своѥ испꙑтаниѥ. ча и не тольма ѥстъ отъ небесе и ꙁемлѧ бога оувѣдѣти. ѥльма же отъ своѥго намъ съсѫждениꙗ. аще сѧ къто добрѣ попꙑтаѥтъ. ꙗкаже рече пророкъ: оудиви сѧ вѣдь твоꙗ отъ мене. рекъше. самъ сѧ раꙁоумѣвъ иꙁдрѧдьнѫѭ въ тебѣ прѣмѫдрость поꙁнахъ. и рече богъ. сътворимъ чловѣка! къде ми жидовинъ. иже послѣдоу акꙑ двьрьцами нѣкацѣми богословьноу свѣтоу сиꙗѭщю и въторо 247d моу лицоу кажемоу таино. нъ не оу ꙗвѣ обавивъшю сѧ. онъ противѫ истинѣ сѫпротивлѣаше сѧ. самомоу къ себѣ богоу глаголѭщю мѣнѧ. тъ бо бесѣдова. рече. и тъ сътвори: бѫди свѣтъ и бꙑстъ свѣтъ. бѣаше же и тъгда върѫчь ꙁъль. ꙗже ими бѣаше глаголема. и беꙁмѣстиѥ. кꙑи бо вътрь или дрѣводѣлꙗ или оусмарь надъ съсѫдомь сѣдѧ къꙁньноуѩ. никомоуже ѥмоу не помагаѭщю. глаголетъ самъ къ себѣ: сътворимъ ножь. или съгвоꙁдимъ рало. или да почрьнимъ сапогъ. а не мльчѧ своѥ 248a дѣло съдѣловаѥтъ. блѧдь бо по истинѣ люта ѥстъ. владꙑцѣ комоу самомоу и каꙁателю сѣдѣти и владꙑчьскꙑ самомоу сѧ и ꙁѣло пооущати. нъ обаче иже самого того господа оклеветати не лѣнивъше сѧ. чьто оубо не имѫтъ глаголати. обоученъ на лъжѫ имѫще ѩꙁꙑкъ. нъ нꙑнѣшьнии гласъ вьсѣчьскꙑ ꙁаградитъ имъ оуста. и рече богъ. сътворимъ чловѣка! ѥда и нꙑнѣ. повѣждь ми. оуѥдинено ѥстъ лице. не пишетъ бо. да бѫдетъ чловѣкъ. нъ сътворимъ чловѣка. доньдеже не оу оучимꙑи ꙗвленъ бѣаше. въ глѫбинѣ 248b покрꙑта бѣаше богословьнаꙗ таина. ѥгда къ томоу чловѣче бꙑтиѥ бѣаше. обнажаѥтъ сѧ вѣра и ꙗснѣѥ обавлѣѥтъ сѧ богословесьнꙑи оуставъ. сътворимъ чловѣка! слꙑшиши ли христосовъ сѫпосате. ꙗко къ обьщьникоу тварьноумоу бесѣдоу ѥтъ. имьже и вѣкꙑ сътвори. иже дрьжитъ глаголомь силꙑ своѩ вьсе. нъ не мльчѧ приѥмлетъ слово доброчьстиꙗ. ꙗкоже бо въ ꙁвѣрѣхъ не любѧщеи чловѣкъ. къде въ ꙁатворѣхъ ꙁаключенъ бѫдетъ. рикаѥтъ въ котьци горесть ѥстьствьнѫѭ покаꙁаѩ. съконьчати же бѣсованиꙗ не мо 248c гѫщю. тако же и вражии нꙑ родъ истинѣ. июдеи. тѫжѧще мънога мѣнѧтъ лица сѫтъ. къ нимъ же бꙑстъ слово божиѥ. къ аггеломъ бо глаголетъ прѣдъстоѩщиимъ ѥмоу: сътворимъ чловѣка! июдѣискоѥ творениѥ тѣхъ се сѫтъ кощюнꙑ. ѥдиного не хотѧще приѩти. несъвѣдѫ събираѭтъ. и сꙑна отъмещѫще рабомъ съвѣтьнꙑи санъ даѭтъ ти клеврѣтꙑ нашѧ владꙑкꙑ творѧтъ нашеи твари. съврьшаѩ сѧ чловѣкъ на аггельскꙑи санъ въсходитъ. каꙗ же тварь равьна бꙑти творьцю можетъ. съмотри же про 248d чеѥ. по обраꙁоу нашемоу! чьто глаголеши противѫ семоу. ѥда обраꙁъ ѥдинъ божии и чловѣчь. сꙑноу же и отьцю ѥдинъ обраꙁъ и сѫщиѥ вьсѣка нѫжда. боголѣпьнѣ же ꙗвѣ обраꙁоу раꙁоумѣваѥмоу не въ обраꙁѣ тѣлесьнѣ. нъ въ своиствѣ божьствьнѣѥмь. слꙑши и тꙑ. иже отъ новааго отъсѣчениꙗ. иже жидовьскꙑ дрьжѧ а крьстиꙗнъ сѧ ꙁовꙑ. къ комоу глаголетъ по обраꙁоу нашемоу. къ комоу иномоу раꙁвѣ оусиꙗнию славꙑ и обраꙁоу собьствьноуѥмоу. иже ѥстъ обраꙁъ бога невидимааго. своѥмоу оубо обраꙁоу живоу. рекъшюмоу. аꙁъ и отьць 249a ѥдино ѥсвѣ. и. видѣвꙑи мене видѣ отьць. тъ глаголетъ. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу. ижде ѥдиненъ обраꙁъ. то къде неподобиѥ. сътвори богъ чловѣка. а не. сътворишѧ. отъбѣжа сьде мъножениѥ лиць. онѣмь июдѣѩ накаꙁаѩ. симьже ѥлинꙑ ꙁаключаѩ. беꙁ блаꙁна въꙁиде на ѥдиньство. да и сꙑна раꙁоумѣваѥши съ отьцемь и мъногобожьства бѣжиши ꙁалаꙁьноѥ. въ обраꙁъ божии сътвори и. пакꙑ съдѣтелю лице въведе. не бо рече въ обраꙁъ свои. нъ въ обраꙁъ божии. въ немь же оубо иматъ съличиѥ божиѥ чловѣкъ и ка 249b ко приѥмлетъ ѥже по подобьствоу. богоу даѭщю въ прочиихъ съкажемъ. – иоанъ. мъного же и добро и велико ѥже отъ чловѣколюбьца бога чловѣкомъ дано. прьвꙑи же ѥго и вѧщии вьсѣхъ даровъ кънижьноѥ оучениѥ. слъньце бо и мѣсѧць и вьсь крѫгъ ꙁвѣꙁдьнꙑи. и рѣкꙑ и ѥꙁера и источьници и кладѧꙁи тѣлесьнааго въгажданиꙗ цѣща бꙑшѧ и послоужениꙗ. а свѧтоѥ писаниѥ доушьнааго цѣща оуправлениꙗ дано. ѥлицѣмь же тѣлесъ вꙑшьши доуша. толицѣмь же инѣхъ даровъ свѧтоѥ писаниѥ. Сего цѣща съпасъ рече: пꙑтаите писани 249c ꙗ. въ нихъ же мьните жиꙁнь вѣчьнѫѭ имѣти. пꙑтаимъ оубо кровища кънижьнаꙗ ти по обѣщаниѥ сѧ имемъ и чловѣкоу сътворениѥ противѫ силѣ своѥи иꙁвѣщавати начьнемъ. никътоже пакꙑ да не ꙁаꙁираѥтъ. иже искропꙑтьнѣ ищѫтъ. своѥ бо то ѥстъ. иже блѧсти начинаѭтъ. ꙁаꙁирати божию въ чинению и поимати. ѥже искрьопꙑтьнѣ бесѣдоуѥмо. слꙑшахъ нѣкого поимꙑ сътворьша. ꙗко на кѫѭ потрѣбѫ бѣ глаголати о огни и водѣ. ꙗкоже троскощетъ огнь [водѫ въꙁливаѭщи] на нь. мꙑ же. рече. фѵсиологи 249d ѭ не хощемъ вꙑкнѫти. нъ богословениѥ! подобааше же вѣдѣти. ꙗко си словеса праꙁдьнꙑихъ и лѣнивꙑихъ. богословесию бо фѵсиологиꙗ корень ѥстъ. аще ли иꙁмещѫтъ фѵсиологиѭ. да поѥмлѫтъ пророкомъ. да ꙁаꙁираѭтъ апостоломъ. апостолъ ѥстьствословитъ: не вьсѣка плъть тажде плъть. нъ ина же скотиꙗ. ина же рꙑбиꙗ. ина же пътича. и тѣлеса небесьнаꙗ и тѣлеса ꙁемьнаꙗ. каꙗ бѣаше нѫжда павьлоу ѥстьствословити. почьто ли ѥстьствословитъ павьлъ глаголѧ сице: небонъ аще беꙁ вѣсти гласъ трѫба дастъ. то къто сѧ приготовитъ на 250a рать. и свирѣли и гѫсли. аще строꙗ ꙁвѫкомъ не дадѧтъ. како поꙁнаѥтъ сѧ свиремоѥ. кѫѭ обьщинѫ имѣаше павьловъ ѩꙁꙑкъ къ свирѣлемъ и гѫслемъ. нъ ѥстьствословитъ видимаꙗ. да съкажетъ раꙁоумьнаꙗ. чесомоу бѣаше трѣбѣ въ кънигахъ иововахъ ѥстьствословити толико. рекѫще. сила львова. гласъ львицѧ. шевѣниѥ ꙁмиѥвьско оугасе. мурьмикольвъ погꙑбе. имьже не имѣаше брашьна. пътищи же лебедини вꙑсоче парѧтъ. каꙗ потрѣба ѥстьствословиꙗ. почьто инъ пророкъ глаголааше: ꙗкоже аще въꙁьметъ ль 250b въ и похватитъ и въꙁдрикаѥтъ наловищи и испльнѧтъ сѧ горꙑ гласа ѥго. пакꙑ самъ съпасъ ѥсть ствословитъ рекꙑ: подобьно ѥстъ цѣсарьство небесьноѥ ꙁрьноу горюшьноу. ѥже мьне ѥстъ вьсѣхъ сѣменъ. въꙁдрастъ же вѧще вьсего ꙁелиꙗ бѫдетъ. и пакꙑ оучитъ: подобьно ѥстъ цѣсарьство небесьноѥ чловѣкоу. ꙗкоже ѥгда въврьжетъ сѣмѧ ѥго и проꙁѧбнетъ и продльжитъ сѧ. даже тъ не вѣстъ. сама бо о себѣ ꙁемлѣ приноситъ прьвоѥ травѫ. таче класъ. таче испльнь пьшеницѫ въ класѣ. и прочеѥ ино сице жде. чесомоу бо трѣбѣ бѣаше. се глаголѭ тѣхъ ради. иже 250c грѫбѣ поѥмлѭтъ. о боꙁѣ бесѣда грѧдетъ. а тꙑ бѣжиши истинꙑ ꙁа коньнꙑѩ. понеже оубо прилежитъ божиимь даромь о чловѣчи твари глаголати. не достоинѣ свѧтааго доуха. нъ противѫ силѣ наше и. нѫжда же ѥстъ. на положениѥ прити. оутворено ѥстъ не бо. оувѧꙁена ѥстъ ꙁемлѣ плодомь. раꙁлѫченꙑ сѫтъ водꙑ морьскꙑѩ. проꙁѧбошѧ травꙑ. и ꙁидошѧ бесловьнии животи. испльни сѧ оуселенаꙗ. оукрашенъ бꙑстъ домъ. господина же домоу не бѣаше а вьсемоу бꙑвъшю. рече богъ: сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу и по подобьствоу. ꙗ 250d вихомъ прѣжде. кака ѥстъ сила. ѥже рече сътворимъ. чиѥ слово или къ комоу слово. къто съвѣтьникъ. чиѥ ли о бьщеѥ съвѣщаниѥ. нъ ѥльма же отъ кънигъ съкаꙁахомъ съвѣтьникъ сѫщь сꙑнъ давьнааго съвѣта. помльчахомъ же свѧтааго доуха славѫ. да не ꙁачѧло обрѧщѫ тъ отъ насъ съдравъ болѧщеи. нѫжда ѥстъ вѣдѣти. ꙗко ѥдина слава. ѥдинъ съвѣтъ. ѥдинамꙑсль. ѥдино дѣло отьче и сꙑновьнѥ и свѧтааго доуха. глаголано ѥстъ сьде. съвѣтьникъ ѥстъ сꙑнъ. инъжде бесѣдовано. ꙗко божиѩ вѣсти никътоже невѣстъ раꙁвѣ свѧта аго доуха. глаголетъ павьлъ: никътоже не вѣстъ отъ чловѣкъ чловѣка. раꙁвѣ доуха 251a чловѣча. иже въ немь. тако же и божиѥ никътоже не вѣстъ. нъ доухъ божии. да аще иже въ тебѣ доухъ ѥстъ. то тъ кромѣ ѥстъ твоѥго сѫщиꙗ. то и иже въ боꙁѣ доухъ. то и тъ тоуждь божиꙗ сѫщиꙗ. хощетъ ли чьто отьць. то тожде хотѣниѥ сꙑновьнѥ и свѧтааго доуха. хощетъ ли чьто сꙑнъ. то тожде хотѣниѥ отьче и свѧтааго доуха. хощетъ ли чьто доухъ. то тожде хотѣниѥ отьче и сꙑновьнѥ. въскрѣшаѥтъ ли отьць мрьтвꙑѩ. въскрѣшаѥтъ и сꙑнъ. глаголетъ съпасъ: ꙗкоже бо отьць въставлѣѥтъ мрьтвꙑѩ и животворитъ. тако же и сꙑнъ ѩже хощетъ животворитъ. се же хотѣниѥ съкоупьно! къде хо 251b тѣниѥ доуховьноѥ. слꙑши! се же вьсе дѣиствоуѥтъ ѥдинъ и тъжде доухъ. раꙁдѣлѣѩ своꙗ комоужьдо. ꙗкоже хощетъ. ѥдино цѣсарьство отьче и сꙑновьнѥ и свѧтааго доуха. ꙁаꙁираѥтъ же богъ. иже беꙁвѣди божиѩ чьто окоушаѭтъ сѧ творити. глаголетъ пророкомь: горе чѧда отъстѫпьници. глаголетъ господь. сътвористе съвѣтъ. тоже не мъноѭ. и сълогꙑ. тоже не доухомь моимь. ꙗсно же съкаꙁаѩ свѧтѫѭ троицѫ глаголааше ꙁахариꙗ пророкъ: да въꙁможете рѫцѣ ꙁоровавели. глаголетъ господь. и да въꙁможете рѫцѣ исоуса иоседекова иѥреꙗ и рѫкꙑ людьскꙑ. 251c ꙁане аꙁъ съ вами ѥсмь. глаголетъ господь. и слово моѥ благодѣтьноѥ и доухъ мои посрѣдѣ васъ. инако пакꙑ. братиꙗ. крьщениѥ наше съвѣдѣтельствоуѥтъ ꙁьданию. аще да нѣстъ обьщевалъ отьцю и сꙑноу и доухъ въ ꙁьдании. то не би обьщевалъ и при крьщении. како сѧ крьстимъ. въ имѧ отьца и сꙑна и свѧтааго доуха! коѥ вѧще по ражданиѥ. ꙁьданоѥ ли или крьстимоѥ. тамо начѧло жиꙁни въ съмрьть. а сьде начѧло съмрьти въ жиꙁнь. како оубо можетъ бꙑти. при больши обьщьникъ сꙑи отьцю и сꙑноу и свѧтꙑи доухъ. а при тѣлесьнѣѥмь ꙁьдании 251d отъдѣлити сѧ обьщааго сана. (то не бихомъ ꙁьдани бꙑли. аще да не бихомъ свѧтꙑимь доухомь обраꙁовани.) ти понеже въ прьвѣѥмь ꙁьдании обьщьникъ ѥстъ отьцю и сꙑноу. (такожде и въ крьщении обьщьствоуѥтъ и дѣиствоуѥтъ. пакꙑ на въскрьсении немощьно нꙑ ѥстъ инако въстати. аще отьцю не хотѧщю и сꙑноудѣиствоуѭщю и доухоу силѫ даѭщю.) слꙑши господа глаголѭща! добрѣ рѣхъ. господа. аще бо и павьловъ гласъ ѥстъ. нъ христовъ ѥстъ. того бо ѥстъ слꙑшати: аще искоуса ищете. иже въ мьнѣ глаголетъ христосъ. глаголетъ оубо иже въ павьлѣ бесѣдоуѥтъ: 252a вꙑ же нѣсте въ плъти. нъ въ доусѣ. ѥльмаже доухъ божии живетъ въ васъ. аще ли къто доуха христосова не иматъ. сь нѣстъ того. аще ли христосъ въ васъ. то тѣло мрьтво грѣха цѣща. доухъ же живетъ правьдꙑ ради. аще ли доухъ въставивъша аго христоса живетъ въ васъ. иже въстави христоса иꙁъ мрьтвꙑихъ оживитъ и мрьтваꙗ тѣлеса ваша ꙁаживѫщааго ѥмоу доуха въ васъ. беꙁъ отьца и сꙑна и свѧтааго доуха ни прьвоѥ ꙁьданиѥ ни вътороѥ крьщениѥ ни послѣдьнеѥ въскрьсениѥ. сътворимъ чловѣка! сьде къ томоу прѣжде оутврьдихъ. иже ꙁаꙁираѭтъ. 252b чловѣчьско имѧ ѥврѣискꙑимь гласомь огнь сѧ съкаꙁаѥтъ. вънимаи. молѭ тѧ! иже приснѣ послоушаѥтъ. акꙑ дроугъ и подроугъ сꙑ истинѣ. освѣщаѥтъ сѧ. а иже слоуха иматъ. то не ищетъ. чьто ѥмоу би на оуспѣхъ бꙑло. нъ чесомь би ꙁаꙁиралъ. не ище тъ. чьто иматъ приобрѣсти. нъ чимь потѧжетъ. чловѣкъ ѥврѣискоѭ бесѣдоѭ огнь сѧ глаголетъ. се имѧ не дастъ сѧ адамоу праꙁдьно. нъ четꙑри сѫтъ вещи въ оутвари сеи (пакꙑ ѥстьствословлѭ. аще и не хотѧтъ): ꙁемлѣ. вода. въꙁдоухъ. огнь. и инꙑ вещи. ꙗкꙑже сѫтъ ко 252c ѥжьдо. тако же прѣбꙑваѭтъ. ꙗко же се аще въꙁьмеши гроудѫ отъ ꙁемлѧ. то приложити къ неи не можеши отъ того дрьжимааго. нъ ꙗка же ѥстъ. така же и прѣбꙑваѥтъ. водѫ аще вълѣѥши мѣроѭ нѣкакоѭ. то прѣбꙑваѥтъ тожде вода. прибꙑтъка неприѥмлетъ. въꙁдоуха аще наимеши мѣхъ. мѣра прѣбꙑваѥтъ. иного мѣха наплънити отъ того не можеши. а огнь не прѣбꙑваѥтъ ꙗкоже сꙑ. мала свѣща въжежетъ сѧ и несъвѣдѫ отъ неѩ въжежеши доуплѣтиць. пещьницѫ бьсѫ. пламꙑ мъногъ горѧщь въ своѥмь оустии. 252d нъ ѥлико же аще приѥмлетъ дрѣва. то мъножитъ сѧ огнь. ѥльмаже и прѣжде вѣдѣаше богъ. ꙗкоже отъ ѥдиного тѣлесе чловѣчьска испльнѧтъ сѧ оуселенꙑѩ краи (и ѥдина свѣща толико въжьжетъ свѣщь). и ꙁападъ и въстокъ и пладьниѥ и полоунощиѥ. положи имѧ достоино дѣла того. сего цѣща и имѧ то адамово ꙁьданиѥ бѣаше оуселенѣи. понеже хотѣахѫ сѧ и четꙑри странꙑ отъ него испльнити. положи имѧ адамъ: въстокъ. ꙁападъ. полоунощь. полъдьнина. на се же по ѥлиньскоу сѧ ѩꙁꙑкоу ключаѥтъ тако имѧ. и имѧ и дѣ 253a леса съвѣдѣтельствоуѥтъ чловѣкоу. ѥмоуже испльнити бѣаше оуселенѫѭ. ꙁоветъ же сѧ оубо ѥвреискꙑимь гласомь огнь. ѥльмаже даѥтъ тако имѧ. не лѣнитъ сѧ писаниѥ и анъгелꙑ чловѣкꙑ ꙁъвати. ѥгда бо приидошѧ мариина чѧдь и марѳина на гробъ. рече: се стаста прѣдъ нима дъва мѫжа. бѣасте же ангели. да ѥльма же чловѣци огнь. то и агглели ꙁовѫтъ сѧ огнь: творѧи анъгелꙑ своѩ доухꙑ и слоугꙑ своѩ огнь полѧщь. ꙁоветъ ѩ мѫжѧ. имьже обьщь имѫтъ помꙑслъ чловѣчь. чьто ли сѧ чюдиши. тъ самъ богъ ꙁоветъ сѧ огнь. ꙁоветъ сѧ чловѣкъ! глаголетъ съпасъ о своѥмь отьци: чло 253b вѣкъ бѣаше къто домовитъ. иже въсади виноградъ и посъла рабꙑ своѩ и оубиѥни бꙑшѧ раби. ти да съкращѫ. и рече чловѣкъ тъ. ѥще ѥдинъ сꙑнъ имамь. посълѭ и. некъли оустꙑдѧтъ сѧ. чьто мꙑслитъ чловѣкъ о имени божьствьнѣѥмь. не рече бо притъчѭ. не рече подобьна ѥстъ. нъ рече чловѣкъ къто бѣ. ꙗкоже себи глаголалъ огнь нѣкакъ бѣаше. того цѣща моѵси рече: богъ нашь огнь жегꙑ бѣаше. и съпасъ пришьдъ глагола: огнь приходъ въложити въ ꙁемлѭ. приѥмли оубо имѧ достоино вещи. 253c имьже бо отъ огнѣ. ꙗкоже вꙑше глаголахъ. отъ мала великъ бꙑваѥтъ и чловѣкъ отъ мала краѩ ꙁемьнꙑѩ испльни. проꙁъванъ бꙑстъ чловѣкъ огнь. сего цѣща. сътворимъ чловѣка. ѥвреискоѭ бо бесѣдоѭ глаголетъ сѧ. сътворимъ огнь. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу! мъноꙁи мьнѣшѧ несъмꙑсли и доушами не накаꙁани. ꙗко по обраꙁоу божию чловѣкъ. акꙑ богоу носъ имѫщю или очи тацѣжде или оуши тацѣжде или оуста такажде. блаꙁньнъ же и нестроѥнъ раꙁоумъ. и ѥстъ ѥресь до дьнесьнѣаго дьне. чловѣкообра 253d ꙁьно глаголѭщи божьствьноѥ. имьже слꙑшашѧ мѣнѧще. очи господьни и оуши господьни и обонѣ господь и оуста господьнѣ глаголашѧ и рѫка господьнѣ сътвори и ноꙁѣ господьни .... на оудꙑ писашѧ бестѣлесьнааго. не вѣдѫще нестроина раꙁоума. глаголетъ богъ. да раꙁоумѣѥши. ꙗко ниѥдиного подобьства чловѣкъ иматъ къ богоу. ѥликоже къ съличию тѣлесьноумоу. не гласа бо погоублѣѭ. иже глаголетъ по обраꙁоу. нъ кажетъ сѧ. како по обраꙁоу мѣнитъ богъ. небо и ꙁемлѭ аꙁъ испльнѣѭ. глаголетъ господь. и испльнѣѥтъ вьсе. пакꙑ тъжде: небо ми прѣстолъ а ꙁемлѣ подъножиѥ ногоу моѥю. въслѣдьствоуѭ словесе. послоужѫ глаголоу. нъ въпорѧди 254a ѥ мѧ обличаѥтъ. како раꙁоумѣѭ прѣстолъ небо. прѣстолъ объиметъ сѣдѧщааго. богъ же не описаѥтъ сѧ. нъ нѣстъ ничьтоже окрѫгъ бога. вьсе же объѥмлетъ и остѣнѣѥтъ богъ. и аще небо ѥмоу ѥстъ прѣстолъ. то како и ѥстъ иꙁмѣрилъ пѧди ѭ. како ли сѣдитъ на прѣстолѣ. небо ми прѣстолъ и ꙁе млѣ подъножиѥ ногоу ми. къде сѣдитъ. имьже. ꙗкоже ѥстъ видѣти. ꙁвѣꙁдꙑ ... а вꙑше твръди вода. да аще врьхоу сѣдитъ. то на водахъ сѣдитъ. или не на небеси. нъ на вꙑшьниимь небеси. аще сѣдитъ. то ноꙁѣ висите до 254b ꙁемлѧ. такъ ли обраꙁъ прилагаѥши беꙁобраꙁьноумоу. нѣстъ ли то бечьстьно ѥже тако раꙁоумѣвати. таче къ томоу. аще ноꙁѣ ѥго ходите по ꙁемли. како сѣѥмъ. како жьнемъ. како мимоходимъ не ображаѭще сѧ о ноꙁѣ ѥго. како ли иꙁмѣрилъ ѥстъ небо пѧдиѭ. то оуто прьстꙑ великꙑ иматъ имѣти противѫ божьствоу. како тѣми прьстꙑ писа малꙑ скрижали. прьстꙑ тацѣми. тоже и не мъноꙁѣми. мꙑ же трьми прьстꙑ пишемъ и инѣмъ помагаѭщемъ. богъ ѥдинѣмь прьстомь писалъ. ѥси ли видѣ 254c лъ кого ѥдинѣмь прьстомь пишѫща. раꙁоуми се сѫтъ паче а не глаголи. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу! хощетъ намъ богъ. да бѫдемъ подражателе ѥго добрꙑ дѣлꙑ. како ѥстъ по обраꙁоу бꙑти. богъ свѧтъ ѥстъ. да аще и мꙑ бѫдемъ свѧти. то по обраꙁоу божию бѫдемъ. бѫдѣте бо. рече. свѧти. ꙗко аꙁъ ѥсмъ свѧтъ [богъ вашь]. богъ правьдьнъ. да аще по правьдѣ ходимъ. то обраꙁъ ѥсмъ божии. правьдивъ бо богъ и правьдѫ въꙁлюби. аще бѫдемъ чловѣколюбиви. милостиви. обраꙁъ бѫдемъ божии. глаголетъ христосъ. 254d бѫдѣте щедри ꙗкоже отьць вашь небесьнꙑи. аще бѫдемъ съврьшени. обраꙁъ бѫдемъ божии. глаголетъ съпасъ. бѫдѣте съврьшени ꙗко и отьць вашь небесьнꙑи. виждь. къде ти обраꙁъ! павьлъ кажетъ обраꙁъ. глаголетъ: съвлѣцѣте ветъхꙑи чловѣкъ и облѣцѣте сѧ въ новꙑи. иже богомь съꙁьданъ на оувѣдѣниѥ истинѣ. иже по обраꙁоу сътворивъшааго. видиши ли. ꙗко къ добрꙑимъ дѣломъ приписаѥтъ ѥже по обраꙁоу нашемоу. въ чесомь обраꙁъ. въ власти пакꙑ. да владѫтъ рꙑбами морьскꙑ 255a ими и пътицами небесьнꙑими и ꙁвѣрьми и гадомь и скотомь и вьсеѭ ꙁемлеѭ. о божию въчинению. о глагольноѥ искропꙑтаниѥ! чесо цѣща прѣжде поминова рꙑбꙑ морьскꙑѩ и пътиць небесьнꙑихъ и ꙁвѣрь ꙁемльнꙑихъ. по чиноутварьноумоу чинъ владꙑчьскꙑи. имьже прьвоѥ рꙑбꙑ бꙑшѧ иꙁ морѣ и пътицѧ по тѣхъ. а отъ ꙁемлѧ четврѣногоѥ и прокꙑи скотъ. въводитъ оубо ѥже ѥстъ прѣжде бꙑло. да владѫтъ рꙑбами и пътицами и ꙁвѣрьми и плѣжѫщиимь и скотомь. сего цѣща и триѥ отроци благословѧще въ 255b пещи хранѧтъ чинъ: благословите. море и рѣкꙑ господа. благословите. лежѧси и вьсе ходѧщеѥ въ водахъ. благословите. вьсѧ пътицѧ небесьнꙑѩ. благословите. ꙁвѣриѥ и скоти. благословите. сꙑнове чловѣчии! бꙑ и о иномь прираꙁоумѣти. нъ мꙑ сѧ въꙁвратимъ на се пакꙑ: и съꙁьда богъ чловѣка. ничьсо же не сътвори богъ беꙁ лѣпотꙑ. нъ и на потрѣбованиѥ и на лѣпотѫ. ꙗкоже дъвѣ очи имѣти на потрѣбѫ и на лѣпотѫ. небонъ и ꙁьритъ и свѣтьло творитъ лице и съмотритъ вьсе. слоухъ иматъ трѣбованиѥ. иматъ и ꙁракъ. облежѧи бо свои 255c оутварѣѥтъ животъ. тако же и носъ иматъ ѫханиѥ на потрѣбѫ. нъ иматъ. паче иного живота. акꙑ срѣдостѣниѥ въꙁдвижениѥ и наконьчаваѥтъ лѣпотѫ. паче иного живота чловѣкоу се ѥстъ. инъ бо животъ ноꙁдрию такою не иматъ. нъ съпроста иноплошь положениѥ. се же. имьже богъ сътвори. ꙁане и давꙑдъ глаголетъ: въсадивꙑи оухо. не слꙑшитъ ли. или съꙁьдавꙑи око. не съмотритъ ли. тако и небо и ꙁемлѭ сътвори. на лѣпотѫ. на оутварь. на потрѣбѫ. ти да не ти покажѫ мъного добрѣкрасьно. 255d ѥдино рекъ прѣстѫплѭ. дастъ богъ чловѣкоу мѫжьскоу полоу съ инѣмь и съсьнѫѭ красотѫ. мѫжю съсъ. почьто. бѫди женѣ на потрѣбѫ ѥстьствьнѫѭ доѥниꙗ цѣща. мѫжю же съсьць. почьто. лѣпотꙑ дѣльма и доброкрашениꙗ цѣща. ꙗкоже бо въ ꙁьдании ово бꙑваѥтъ на потрѣбѫ. ово же лѣпотꙑ ради. тако богъ оукраси чловѣка ти на потрѣбѫ и съврьши. съꙁьда и прьсть въꙁьмъ отъ ꙁемлѧ. блаженꙑ крьстиꙗньскꙑѩ надеждѧ. аще раꙁоумѣѥмъ. ѥже слꙑшимъ. Чесо дѣльма не рече. 256a въꙁѧ богъ гроудѫ отъ ꙁемлѧ. толико тѣло сътвори. тоже не трѣбова гроудꙑ. нъ прьсти въꙁѧ. богъ. иже прѣжде вьсе вѣстъ акꙑ сѫще юже. имьже вѣдѣаше и прѣжде. ꙗкоже оумрѣти иматъ животъ тъ и прьстиѭ сѧ сътворити. варь прѣжде въ ꙁьдании подрѫжи надеждѫ въ въстаниѥ. въꙁьметъ прьсть. да. ѥгда видиши въ гробѣ прьсть. речеши: иже онѫ съꙁьда. то и сиѭ въскрѣситъ. съꙁьда чловѣка въꙁьмъ прьсть отъ ꙁемлѧ. и въдоуноу на лице ѥмоу доухъ жиꙁньнꙑи. виждь раꙁличиѥ чловѣче и беслове 256b сьнꙑихъ. бесловесьнаꙗ вьсѣ творѧ богъ коупьно иꙁведе тѣло и доушѫ. съмотри. молѭ тѧ! сътвори плаваѭщаꙗ. коупьно тѣло и доушѫ. да иꙁведетъ ꙁемлѣ животꙑ! иꙁиде коупьно съ тѣлесꙑ и доуша. а чловѣкоу творитъ тѣло и потомь доушѫ. коѥѩ ради надеждѧ. ꙗкоже съꙁьданиѥ. такоже и раꙁдроушениѥ. животи сего цѣща въскрьсениꙗ не имѫтъ. имьже ꙗкоже бꙑстъ. такоже и оумьретъ. коупьно тѣло и доуша бꙑстъ. коупьно тѣло и доуша беꙁ вѣсти бѫдетъ. тѣло чловѣче въꙁьметъ отъ ꙁемлѧ. доушѫ тъ дастъ съꙁьдавъ. сътво 256c ривъ не отъ своѥго сѫщиꙗ оуимъ. да ѥгда оумьретъ тѣло или чловѣкъ. да не отъчаѥмъ доушьнааго ѥстьства. аще бо и тѣло погребено въ гробѣ. не надѣи сѧ тоу сѫщѧ доушѧ. не отъ ꙁемлѧ бо ѥстъ въꙁѧта ни въ ꙁемлѭ въходитъ. сътвори же оубо надеждѫ. сего цѣща и въ ѥꙁекиили въскрѣшениѥ сице творитъ. проричетъ: мрьтвꙑимъ костемъ бꙑшѧ тѣлеса. ... глагола: доухъ да придетъ отъ четꙑръ вѣтръ и въниди въ мрьтвꙑѩ сиѩ и да оживѫтъ. тако жде и давꙑдъ: отъимеши доухъ тѣхъ и ищеꙁнѫтъ и въ прьсть своѭ въ 256d ꙁвратѧтъ сѧ. посълеши доухъ свои и съꙁиждѫтъ сѧ и объновиши лице ꙁемли. видиши ли творьца доухъ сѫща. видиши ли съдѣиствьника богоу. нъ въꙁвратимъ сѧ на прѣдълежѧщеѥ. въдоунѫ. имьже съꙁьда съложьнаꙗ тѣлеси. а ѥже въ доунѫ. то то простотѫ мѣнитъ доушьнѫѭ. ꙁане и не мъногопричьтьна. съмотри къ томоу! имьже обетъша съꙁьданиѥ. обънавлѣѥтъ ѥ христосъ въплътивъ сѧ. съꙁьданъ бꙑстъ отъ ꙁемлѧ адамъ. съꙁьда христосъ слѣпааго очи брьниѥмь. да покажетъ въꙁьмъшааго прьсть отъ ꙁемлѧ и съꙁьда 257a въша. въдоунѫ богъ на лице адамле. въдоунѫ христосъ налице апостольско и рече. приимѣте доухъ свѧтꙑи. ѥже погоуби въдоуновениѥ адамъ. христосъ отъдастъ и бꙑстъ пакꙑ чловѣкъ въ доушѫ живѫ. съмотри сьде върѧждениѥ. аще и отъ немоглъ ѥстъ гласьнꙑи съсѫдъ. нъ къ обꙑчьнѣи надежди пририщѧ и молитвꙑ братриѩ подъшьдъ вѣроуѭ. да дати ми сѧ иматъ слово. не моѥго ради глаголѭщааго достоиньства. нъ послоушаѭщиихъ цѣща жѧданиꙗ. аще и недостоини ѥсмъ свѧтꙑихъ. нъ и ти тожде сѫтъ приѩли 257b и немощиѭ плътьноѭ съпонѫ приимаахѫ. съвѣдѣ тельствоуѥтъ давꙑдъ глаголѧ: троудихъ сѧ въпиѩ. иꙁмльче грътань мои. оуне ѥстъ иꙁмлькло глаголати красьноѥ. или прѣмъимѫщоу гласъ раꙁвращенѫ имѣти доушѫ. въсади богъ раи въ ѥдемѣ на въстоцѣ. чьто ѥстъ ѥдемъ. ѥдемъ сѧ съкаꙁаѥтъ пища. ꙗкоже се би къто реклъ. насади богъ раи въ раꙁмлаждении. въ мѣстѣ добрѣ. сего цѣща на коньци глаголетъ: иꙁгъна адама и оусели и противѫ раискꙑѩ пищѧ. въсади богъ ра 257c и въ ѥдемѣ на въстоцѣ. почьто не въ инои странѣ. нъ на въстокъ порода. отънѭдоу же начѧло течению свѣтильникомъ. отътѫдоу бо начѧло житию чловѣчю. прѣжде вѣстъ и даѥтъ богъ бѫдѫщюмоу. на въстоцѣ раꙗ полагаѥтъ чловѣка. да покажетъ: ꙗкоже и сии свѣтильници въсходѧще текѫтъ на ꙁападъ и ꙁаходѧтъ. тако же и семоу ... отъ житиꙗ въ съмрьть тещи и ꙁаити по обраꙁоу свѣтильничьскоу и дроугꙑи въстокъ пакꙑ приѩти иꙁъ въскрьсениꙗ мрьтвꙑихъ. тече ада 257d мъ къ ꙁападоу и ꙁападе въ гробъ. въслѣдьствовашѧ ѥго краи ꙁемльнии и погребенъ бꙑстъ съ ꙁападъшиимь. приде христосъ и сътвори въꙁити ꙁападъшюмоу. сего цѣща писаниѥ рече о немь. се мѫжь. въстокъ имѧ ѥмоу. и подьниимь ѥго въсходитъ. рекъше иꙁ гроба. въ адамѣ ꙁаиде чловѣкъ. а въ христосѣ въꙁиде. съвѣдѣтель ствоуѥтъ павьлъ: ꙗкоже бо адамомь вьси оумираѭтъ. тако же и въ христоса вьси оживѫтъ. и въꙁѧ богъ чловѣка. ѥгоже сътвори. и положи и въ раи. вънесе и въ готовъ домъ. ꙗкоже къто на пиръ ꙁовꙑи 258a прѣжде оуготовитъ домъ. ти тъгда въведетъ поꙁъванааго. тако ... съготови ѥмоу жилище достоино лѣпотꙑ породѫ и въведе поꙁъванааго. къде съꙁьда. на ꙁемли вънѣ раꙗ. ꙗкоже бо и свѣтила бꙑшѧ вънѣ и положена сѫтъ на небеси. тако же и адамъ съꙁьданъ ѥстъ на инои ꙁемли ти тъгда въведенъ въ раи. отъкѫдоу се. глаголетъ писаниѥ на коньци. ѥгда иꙁгънанъ бꙑстъ адамъ: и иꙁгъна богъ адама иꙁ-д-раꙗ пищьнааго дѣлати ꙁемлѭ. отъ неѩже ѥстъ въꙁѧтъ. отъкѫдоу ѥмоу въ раинѣи 258b кръмли дѣлати и блюсти породѫ. дѣлати. каꙗ же скѫда бѣаше въ раи. аще ли и трѣбѣ бѣаше дѣлатель. то отъкѫдоу рꙑло. отъкѫдоу ли рало. отъкѫдоу ини съсѫди ꙁемьнии. не оу къꙁни бѣаше. не оу вътрьнаꙗ хꙑтрость. не оу бѣаше съсѫдъ ꙁемльнꙑихъ. дѣлати и съхранѣти ꙁаповѣдь божиѭ и вѣровати ꙁаповѣди. дѣло бѣаше. глагола съпасъ: се ѥстъ дѣло божиѥ. да вѣроуѥте въ нь. иже ѥстъ посълалъ онъ. ꙗкоже бо ... вѣровати ꙁаповѣди: ꙗко аще прикоснетъ сѧ. то оумьретъ. аще ли да не прикоснетъ сѧ. живъ бѫдетъ. дѣло бѣаше доуховьнꙑихъ словесъ сънабъдѣниѥ. павьлово 258c дѣло коѥ то бѣаше. ѥда ꙁемльнꙑи дѣлатель бѣаше павьлъ. ѥда ино имѣаше дѣло. не дѣло ли ѥго бѣаше слово. не проповѣданиѥ ли бѣаше. и рече къ оученикомъ: дѣло моѥ вꙑ ѥсте о господи. дѣлати ѥмоу рече и хранити. блюсти же отъ чесо. раꙁбоиникъ не бѣаше. мимохода не бѣаше. ꙁълѣ въстаѭщааго не бѣаше. да отъ чесо блюсти. да сѧ сънабъдитъ самъ себѣ. да не прѣстѫпивъ погоубитъ сѧ самъ. нъ да ꙁаповѣдь хранѧ сънабъдитъ себѣ раи. троуждаѥтъ сѧ съ гласомь и мꙑсль. нъ къ раꙁоумоу пристѫпи 258d мъ. положи и въ раи. къ томоу наꙁнаменоуѩ очрьтаѥтъ писаниѥ. ѥмоуже ѥстъ бꙑти прѣдьниими. рѣка же исходитъ иꙁъѥдема. напаꙗѥтъ раꙗ. отъ сего раꙁоумѣи. ꙗкоже не (мала) ѥстъ порода ни малѫ мѣрѫ имꙑ. рѣка толика напаꙗѥтъ ѭ. ꙗкоже отъ облишиꙗ ѥѩ д҃ сѫтъ рѣкꙑ. рѣка же исходитъ иꙁъ ѥдема. напаꙗѥтъ раꙗ. отътѫдоу по напоѥнии раꙁлѫчаѥтъ сѧ на четꙑри начѧтъ кꙑ: въ тигрь. въ нилъ. въ ѥфратъ. въ тъ. иже въ писании глаголемъ ѥстъ 259a фисонъ. ѥгоже нꙑнѣ мѣнѧтъ мъноꙁи доунава сѫща. виждь величьство! рѣка раꙁдѣльши сѧ на четворо и толикꙑи ѥдва напоитъ раи. почьто оубо толикъ бѣаше. Ѥдинъ бѣаше адамъ. да на кѫѭ потрѣбѫ бѣаше толикъ раи. нъ не того дѣльма бꙑстъ тъчиѭ. нъ до краи оуселенꙑѩ вьсѣмъ готовимъ бѣаше: патриꙗрхомъ. пророкомъ. апостоломъ. ѥвангелистомъ. мѫченикомъ. исповѣдьникомъ. свѧтꙑимъ. вѣрьнꙑимъ. православьнꙑимъ. доброчьстьнѣ живѫщиимъ. вьсѣмъ 259b вѣрьнꙑимъ. ѥльма бо раꙁбоиникоу. иже въ ѥдинъ часъ исповѣда истинѫ. съпасъ обѣща раи глаголѧ. дьньсь съ мъноѭ бѫдеши въ раи. а иже троудилъ сѧ бѫдетъ иꙁъ дѣтьска до старости. авраамъ. исаакъ. иꙗковъ. толико патриꙗрхъ ... ти прѣдъ тѣми вьсѣми приѥмлетъ раꙁбоиникъ породѫ. сътворитъ оубо богъ дѣла не противѫ видимꙑимъ. нъ противѫ жьдомꙑимъ. почьто оубо толикѫ ширинѫ ꙁемли сътвори. адама ли цѣща или тѣхъ. иже нꙑнѣ живѫтъ. отътѫдоу лѫчитъ сѧ въ четꙑри начѧтъ 259c кꙑ. не рече. въ четꙑри распрострьтиꙗ. нъ въ начѧтъ кꙑ. рекъше источьникꙑ именьнꙑѩ. ѥдиномоу же имѧ фисонъ. сего. ѥгоже нꙑнѣ нарицахомъ. таче геонъ. сьже ѥстъ нилъ. геонъ испрьва ѥстъ ѥмоу имѧ. съвѣдѣтельствоуѥтъ иѥремиꙗ глаголѧ къ июдѣомъ: чьто вамъ и пѫти ѥгипьтьскоумоу. ѥже пити водѫ геоньскѫ. отъсѫдоу съмотри! мьни сѫщь раи сь. ѥже бо (наи) мьне видѣниѥмь. неже словесемь прѣдаѥтъ сѧ ... рѣка велика мъногѫ водѫ имѫщи и напаꙗѥтъ раꙗ. отътѫдоу течетъ въ доу 259d пинѫ и погрѧꙁаѥтъ подъ ꙁемлѭ недовѣдомѣ. ꙗкоже самъ тъ вѣстъ. иже пѫть постьла владꙑка. и на мъноꙁѣ оутаѥно ѥстъ течениѥ ѥго и по раꙁьнаꙗ мѣста иꙁвиваѥтъ сѧ исходѧ. обрѣтаѥтъ бо сѧ ова въ ѥѳиопии. ова же рѣка въ ꙁападѣ. ова же на въстоцѣ. богоу тако доупинами ведѫщю бꙑстринѫ и творѧщю чюдьнꙑ источьникꙑ прьвоѭ рѣкоѭ. почьто же се сице. не да ли не въꙁ брѣгꙑ рѣчьнꙑѩ шьдъше обрѧщѫтъ раи. нъ да бѫдетъ недовѣдимъ чловѣкомъ. 260a аще бо би льꙁѣ доити. то никътоже би прѣжде богатꙑихъ не обрѣлъ породꙑ. нъ богъ ѭ ѥстъ ꙁаключилъ отъ оубогꙑихъ и отъ богатꙑихъ. да тъчиѭ нъ добрꙑими дѣлꙑ обрѣтаѭтъ пѫть тъ. колико сѧ троуждьше патриарси. пророци. свѧтии. хотѧще видѣти раи не обрѣтошѧ. раꙁбоиникъ пѫть обрѣтене шьдъ имь. нъ вѣровавъ (по истинѣ) иже глаголетъ. аꙁъ ѥсмь пѫть. тъ же по истинѣ пѫть обрѣте. обрѣте раи отврьстъ. иже бѣ ꙁаключило ослоушаниѥ прѣжде. пꙑтаѭ же винꙑ. чесо ради моѵси поми 260b новавъ о прьвѣи рѣцѣ рече: ꙗко тоу бꙑваѥтъ ꙁлато добро и анъѳраксъ и камꙑ ꙁеленꙑи. да аще ѥстъ вьсѣ мѣста наꙁнаменалъ оуселенꙑѩ. то подоба би съкаꙁати. ѥже на кꙑихъжьдо мѣстѣхъ бꙑваѥтъ добро. къде ꙁмарагдъ. къде уакинтъ. къде топаньꙁии. къде раꙁличьнꙑѩ вещи бецѣньнꙑихъ камении. нъ иꙁбираѥтъ ꙁлато и дъва камени начѧла иѥросѵньскаꙗ. имьже иѥреи ношааше дъщицѫ ꙁлатѫ прогънанѫ. на неиже писано бѣаше имѧ божиѥ. дъванадесѧте бѣаше камени на прьсехъ иѥреови: 260c сардии. топанꙁии. иꙁмарагдъ и анъѳраксъ. сапфиръ. иаспь. лигурь. ахатъ. аметисть. хрисольтъ. вирулии. онухии. отъ дъвоюнадесѧте каменъ сихъ ꙁеленꙑ и отълѫченъ иѥреискоумоу родоу. а анъѳраксъ цѣсарьскоумоу. по чьто. не имьже ли огню своѥ то ѥстъ ѥже жещи и свѣтити. и цѣсарю своѥ ѥстъ ѥже добро подарѣти и мѫчити. полагаѥтъ же роувима. прьвꙑи родъ. въ сардии. сумеона въ топаньꙁии. левиѭ въ ꙁеленѣѥмь камене. июдѫ. отъ негоже христосъ. въ анъѳраксѣ. о немь же исаиꙗ по мъноꙁѣхъ 260d лѣтѣхъ глаголетъ къ иѥроусалимоу: се глаголетъ господь. на рѫкоу своѥю въпьсахъ твоѩ стѣнꙑ и прѣдъ мъноѭ ѥси присно. се готовлѭ анъѳракса камꙑ твои. мѣнитъ же христоса. се рече. полагаѭ въ сионѣ камень краиѫгъльнъ. иꙁбьранъ. чьстьнъ. и иже вѣроуѥтъ на нь. не посрамитъ сѧ. да анъѳраксъ оубо отълѫченъ цѣсарьскоу родоу. а ꙁеленꙑи камꙑ иѥреискоумоу. ѥже бо дѣлати добро. то иѥросиньскоѥ то ѥстъ. отъ рѣкꙑ оноѩ раꙁдѣлѣѭтъ сѧ на четꙑри источьникꙑ рѣкъ. чесо ради оубо вода ихъ не равьна. въꙁискаѭтъ бо любѧщеи 261a оучениꙗ: аще да отъ ѥдиноѩ рѣкꙑ и ѥдиного источьника. то чесо дѣльма качьство не ѥдино и сладость вьсѣмъ. како то бѫдетъ оубо. не приѥмлѭтъ ли ꙁемлѧ и ꙗка же ѥстъ вещь мѣста того и качьство. ѭдоу же мимогрѧдѫтъ. ꙗкоже и сама вода ѥдино ѥстьство иматъ и качьство. нъ аще вънеи намочѧтъ пелꙑнь. то инако качьство сътворитъ. аще ли копръ намочѧтъ. то инако. аще ли пиганъ. то инако. да ѥстьство ѥдино ѥстъ. нъ вещи прѣтварѣѭтъ ѭ. тако же ... ѥльма же чюждиими мѣстꙑ грѧдѫтъ. ова 261b ꙁемлеѭ инако имѫщи качьство. ова же инѣми мѣстꙑ грѧдетъ. противѫ ложю творѧи и рѣкꙑ и въкоусꙑ. къ томоу творитъ въ породѣ вьсѣкъ дѫбъ красьнъ на видѣниѥ и добръ на ꙗдь. прѣжде погоуби прѣстѫпьникоу отъвѣтъ. имьже бо тогда о женѣ рече. ꙗко видѣ жена дрѣво ꙗко красьно въ видѣниѥ и добро на сънѣдениѥ. да никътоже не мьнитъ. ꙗкоже паче иного вьсего дрѣва оно бѣаше лѣпле. тѫ же съвѣдѣтельствова добротѫ вьсего дрѣва. ꙗко и добро лицемь и ꙁѣло 261c добро. да раꙁоумѣѥши. не скѫдьства ради прѣстѫпи. нъ иꙁобилиѥ имꙑ съврати сѧ. и дрѣво. рече. жиꙁньноѥ посрѣдѣ раꙗ. и дрѣво ѥже вѣдѣти и добро и ꙁъло. троꙗ раꙁличиꙗ дрѣва: ово ѥмоу дано. да живетъ. а дроугоѥ. да добрѣ живетъ. ово же дано. да присно живетъ имь. дрѣво вьсе дано ѥмоу ѥстъ. да живетъ. а дрѣво вѣдьноѥ дано. да добрѣ живетъ. дрѣво жиꙁньноѥ. да присно живетъ. имѣаше оубо жить. отъ него же и повелѣ. имѣаше добро житиѥ. отъ него же и въꙁбрани. бѣаше бо 261d добрѣ жити ꙗдѫщю. отъ него же повелѣ. не ꙗдѫщю же. при немь же въꙁбрани. то бѣаше добрѣ жити. ѥже богоу вѣровати. лежааше дрѣво ... посрѣдоу акꙑ вѣньць. а дрѣво вѣдьноѥ акꙑ браниѥ. акꙑ искоусъ: съхранивъ ꙁаповѣдь о семь дрѣвѣ въꙁьмеши вѣньць. и виждь дивьно вьсѣ дрѣва раискаꙗ крѫгомь вьсѫдоу растѫща. вьсѫдоу кꙑпѧща. дъвоѥ тъчиѭ посрѣдѣ искоусъ бѣаше и натрижнениѥ. а окрѫгънеѥ кръмлѣ бѣаше. нъ прѣстѫпьнꙑи и дрѣвьнꙑи годъ на ино врѣмѧ пощѧдимъ. а ѥже се прѣдълежитъ. то о 262a томь глаголѣмъ рекѫще: приводитъ богъ животꙑ вьсѧ къ адамоу. да слꙑшѧтъ ѥретици! нъ не чюди сѧ. юже коѥгожьдо словеси и коѥгожьдо гласа къ ѥретикомъ простираѥтъ сѧ слово. вьсѣцѣми винами потѧꙁаѥми бꙑваѭтъ. иже на цѣсарьство славьноѥ въстаѭтъ. камꙑ и стѣнꙑ въпиѥтъ. не. глаголѭ. слово отъ писаниꙗ или иѡта ѥдина или чрьта ѥдина не оставлѣѥтъ ѥретикъ бес прирока. вьсѣчьскꙑ потѧꙁаѥми сѫтъ. иже вьсѣхъ владꙑкѫ отъмещѫтъ [сѧ]. съмотри оубо! бѣаше видѣти дивьно. адама стоѩща. а бога акꙑ слоу 262b гѫ приводѧща къ адамоу: приведе богъ животъ. сьде съмотри. не глагола нъ раꙁоума! раꙁоумѣи бога стоѩща. а адама искоушаѭща. приведе богъ льва. рече къ адамоу: повѣждь ми. како ти сѧ мьнитъ ꙁъвати сего. да ꙁоветъ сѧ львъ! да богъ. рече. оуставилъ то ѥстъ. таче. а сь чьто. а сь. рече. юньць да сѧ проꙁоветъ! добрѣ нарече. и такожде по ѥдиномоу въꙁꙑваѥмꙑихъ богъ ꙁнаменоваше. глаголетъ бо писаниѥ: приведе ѩ къ адамоу видѣти. чьто проꙁоветъ ѩ. и вьсе. ѥже аще въꙁъва ѩ. се имѧ ѥмоу. виждь! понеже ѥстъ сътворилъ и по обраꙁоу своѥмоу. въсхотѣ на лици ѥмоу при 262c нести чьсть и покаꙁати. ꙗко по истинѣ обраꙁъ ѥстъ въ немь прѣмѫдростьнꙑи. и виждь чюдьноѥ! богъ прѣжде прообраꙁова собоѭ имена. хотѣаше покаꙁати обраꙁомь. ꙗкоже ѥдиногласьно адамово иꙁволениѥ съмꙑслиѭ божиѥѭ. да тѣмь хотѧ покаꙁати писаниѥ. ꙗко тажде имена положи. ꙗже и богъ прѣжде нарече. вѣща: и вьсе. ѥже аще въꙁъва ѩ адамъ. се имѧ ѥмоу. рекъше. ѥже нарече то. то богъ иꙁволи. нъ мꙑ сѧ на прѣдъ лежѧщеѥ въꙁвратимъ. стоитъ адамъ. а богъ приведе къ немоу животꙑ. 262d тоже бечьстиꙗ си не творитъ приводѧ къ рабоу владꙑка. нъ аще слꙑшѧтъ ѥретици. ꙗко христосъ нꙑ приводитъ къ отьцю. абиѥ рекѫтъ. видиши ли. ꙗко рабъ ѥстъ. Приведе животъ къ адамоу. стоитъ рабъ раꙁлѫчаѩ. а владꙑка приводѧ. ти богъ приводѧ къ адамоу бечьстиꙗ си не творитъ. христоса ꙗко слꙑшѧтъ приводѧща къ отьцю. то въ слоугꙑ мѣсто имѫтъ. аще речетъ съпасъ. никътоже не приходитъ къ отьцю. аще не мъноѭ. абиѥ ѥретици простѣ оуши поставѧтъ. паче же рещи кривѣ. Адамоу приводѧ богъ жи 263a вотꙑ нѣстъ ѥмоу слоуга. али богъ богоу аще приводитъ. то слоужьбьнꙑи чинъ и матъ. нъ да ти не распитаѥтъ ѩꙁѫ невѣсть словесьнаꙗ. аꙁъ ти повѣдѣ. вѣдѣ бо и сꙑна приводѧща къ отьцю и отьца къ сꙑноу! иже бо глагола: никътоже не приходитъ къ отьцю. аще не мъноѭ. то тъ пакꙑ рече: никътоже не приходитъ къ мьнѣ. аще да отьць мои небесьнꙑи не привлѣчетъ ѥго. нъ ꙗкоже и варивъ рѣхъ. вѣдѣ прѣждеглаголавъ. нъ иматъ ѫжичьство къ раꙁоумоу глаголъ. прилоучило же сѧ бѫдетъ мъноꙁѣмъ. тъгда не слꙑшати. нъ нꙑнѣ глаголѭ. 263b раꙁоумѣи. колико ѥстъ четврѣногꙑихъ тоже не просто четврѣногꙑихъ. нъ раꙁоумѣи наша. дивиꙗ. ꙗже въ горѣ. ꙗже въ равьньхъ. ꙗже въ галиꙗхъ. ꙗже въ инъдии. ꙗже въ вьсѣхъ странахъ оуселенꙑѩ. пакꙑ гадъ. родове. обраꙁи. пътицѧ. вьсе плѣжѫщеѥ и плаваѭщеѥ. вьсе ѥже въ мори и въ ѥꙁерѣхъ. ѥже въ рѣкахъ. вьсе то привождено бѣаше. вьсѣмъ же имена творѣаше адамъ. а богоу то годѣ бѣаше. нъ вьсѧ тꙑ несъвѣдꙑ и менъ приѩ богъ. ѥдино имѧ наречетъ богъ съвѣдѣтельствоуѩ съ небесе: се ѥстъ мои сꙑнъ. тоже не приѥмлѭтъ ѥретици 263c гласа ѥдинѣмь именемь съвѣдѣтельствоуѭща. онъ свѧтъ гласъ. иже не съвѣдами имена приѩлъ и не прѣчрьтъши. приведе ни бꙑшѧ животи и именовани. къ томоу стоꙗаше акꙑ цѣсарь. ꙗкоже бо аще наречени бѫдѫтъ кони на воинѫ. цѣсаремь ꙁнамениѥмь ꙁнаменоуѭтъ сѧ. ти понеже власть ѥмоу бѣаше прѣдана бꙑти. сътвори и самомоу ѥмоу имена полагати акꙑ владꙑцѣ. вънимаи же къ томоу! въ именехъ ово положи богъ. ово же адамъ. богъ же проꙁъва небо. ꙁемлѭ. море. тврьдь. дьнь. свѣтъ. нощь. плодъ. травѫ. 263d сѣно. дрѣво. родꙑ повѣда. а не обраꙁꙑ. богъ рече пътицѧ. родъ вьсь. адамъ имена. орьлъ. тельць. овьцѫ. а сьобраꙁꙑ. а онъ родꙑ. да не сълъжетъ слово рекъшюмоу. сътворимъ чловѣка по обраꙁоу нашемоу. богъ имена полагаѥтъ свѣтиломъ. ꙗкоже се дьньница или прѣходьница. власежелищи. крѫжилиꙗ. то вьсе богъ нарече. съвѣдѣте льствоуѥтъ давꙑдъ глаголѧ: чьтꙑ мъножьство ꙁвѣꙁдьноѥ и вьсѣмъ имена ꙁовꙑ. богъ имена творитъ горьнѣꙗ. адамъ же ꙗже на ꙁемли сѫтъ. ꙁоветъ богъ небо. ꙁемлѭ и 264a вьсе ино. [проꙁꙑваѥтъ адамъ] и ꙁоветъ адама. [адамъ] ꙁоветъ и огнь. ꙁоветъ и чловѣкъ. адамъ чьто ꙁоветъ. имена ꙁвѣремъ. ꙁоветъ имѧ дивьноѥ адамъ. кость. плъть. о женѣ бесѣдоуѩ: се нꙑнѣ кость отъ костии моихъ и плъть отъ плъти моѥѩ. богъ бо. ѥгда и ꙁьдааше. не рече. ꙗко отъ костии и съꙁьда и плъти. пакꙑ богъ глаголетъ арсень. а сь глаголетъ мѫжь. богъ глаголетъ филѵ. а сь глаголетъ жена. тоже чюдьно. имьже свѧтааго доуха исплънь бѣаше и не оу бѣаше прѣстѫпилъ окаанꙑи. нъ плънъ бѣаше дара. пророчьство бѣаше 264b прѣжде дьнии прѣдъ вашеѭ любъвиѭ. вьсе бѣаше въ немь. вѣдѣаше бо прѣжде варивъшеѥ. вѣдѣаше настоѩщеѥ. вѣдѣаше. ѥмоуже бѣаше бꙑти акꙑ юже сѫще. вьнѣ тѣлесе кости нѣстъ видѣти. нъ понеже доухъ имѣаше. глагола: се нꙑнѣ кость отъ костии моихъ. ѥгоже не видѣвъ глаголетъ. чьто се ѥстъ. нꙑнѣ. не имьже ли напрасьно видѣ женѫ. глаголетъ. се нꙑнѣ. и поꙁнаѥтъ. ꙗко ново дѣло и ꙗкоже отъ него. кость бо. рече. отъ костии моихъ. отъкѫдоу вѣдѣаше. аще би свѧтꙑи доухъ не обавилъ ѥмоу. почьто оубо прѣжде кость ти тъгда плъть 264c имьже прьвоѥ ребро въꙁѧ отъ него. си. рече. проꙁоветъ сѧ жена. имьже отъ мѫжа своѥго въꙁѧта си. проричетъ древле варивъшаꙗ. рече настоѩщаꙗ. глаголетъ бѫдѫщаꙗ. въ сего мѣсто оставитъ чловѣкъ отьца своѥго и матерь. не оу женитва. то отъкѫдоу отьць и мати. пакꙑ да слꙑшѧтъ ѥретици! въсхотѣ богъ сътворити адамоу женѫ. въꙁложи богъ истѫплениѥ на адама и оусъпе. вьсь глаголъ божии давьнꙑ правлениѥ бꙑстъ ѥстьствоу. накаꙁаи отъ пръвааго. како подоба отъдѣлѣти отъ чловѣка ꙁьданиѥ. въꙁложи на адама богъ сънъ. чюдьно дѣло! годъ глаголетъ. въ нь же 264d ѥстъ женитва. сънъ истѫпъ глаголетъ сѧ. имьже акꙑ вьнѣ се бе стоитъ чловѣкъ. Вънѫтрь ѥстъ доуша. тоже нѣстъ вънѫтрь и не чюѥтъ. не раꙁоумѣѥтъ. слꙑшѧщи неслꙑшитъ. ꙗкоже дьнесь глаголемъ. истѫпъ приѥмлетъ. иже вьнѣ вещии бꙑвъ. тако и доуша. ѥгда вьнѣ бѫдетъ чювьства. въ истѫпѣ ѥстъ. и оусъпе. рече. и въꙁѧ богъ ѥдино отъ ребръ ѥмоу. въпрашаимъ ѥретикꙑ! то како ѥстъ иꙁѧлъ богъ. како не въꙁболѣ адамъ. Ѥдинъ власъ отрѣжетъ сѧ отъ тѣла. ти болѣꙁни испльнихомъ сѧ. аще и сънъ ѥстъ въ глѫбинѣ. то болѣꙁниѭ въспрѧ 265a немъ. толикъ оудъ иꙁимаѥтъ сѧ. толико ребро истрѣжетъ сѧ. [тоже не въстрѣжетъ сѧ] тоже не въспрѧдаѥтъ съпѧи. [тоже] не отрьже ѥго нѫждеѭ. да въꙁбънетъ. не раꙁврьже. нъ хотѧ въ кратъцѣ писаниѥ ... хꙑтрьца глаголетъ. въꙁѧ. раꙁдрѣшишѧ сѧ състави и ничесоже не чюꙗаше. въꙁѧ ребро. ꙗкоже въꙁѧ и прьсть. аще ѥстъ инъ къто. иже ѥстъ причеталъ ребро. и дроугꙑи. иже раꙁдрѣшаѥтъ. котора би бꙑла. аще ли съвѧꙁавꙑи раꙁдрѣши. вѣдѣаше. како ѥстъ съвѧꙁалъ. и вѣдѣаше. како раꙁдрѣши. въꙁѧ ребро и напльни плътиѭ въ него мѣ 265b сто. отъкѫдоу напльни. отъ иноѩ ли плъти натѧгнѫ. нъ вьсѣка плъть протѧꙁаѥма тънъчаиши бѫдетъ. то како напльни. о плъти глаголемъ. тоже не раꙁоумѣѥмъ. о боꙁѣ глаголемъ. ти мъногачьскꙑ пꙑтаѥмъ. и съꙁьда господь. ребро. ѥже въꙁѧ отъ адама. на женѫ. отъкѫдоу очи въ ребрѣ бꙑсте. отъкѫдоу срьдьце гнѣваѩ сѧ. отъкѫдоу ѩꙁꙑкъ бесѣдоуѩ. како сѧ протѧже отъ ребра чрѣво. како бꙑшѧ отъ ребра ѩтра. то како бꙑстъ. не можеши домꙑслити сѧ. ти о хꙑтрьци мъногажди пꙑтаѥши. нъ обраꙁъ виждь христосовъ вьсѣ 265c чьскꙑ. не прѣжде въꙁѧ богъ отъ адама ребро. доньдеже оусъпи и. почьто. имьже отъ ребра хотѣаше грѣхъ бꙑти. иже женоѭ въниде въ чловѣкъ. приде же съпасъ отъ ребра несꙑ водѫ и кръвь. водѫ. ꙗже отъмꙑваѥтъ грѣхꙑ. кръвь даѩ намъ таинѫ. виждь [таинѫ]! съпѧщю адамоу ребро сѧ ѥго иꙁимааше. съноу бꙑвъшю тѣлеси христосовоу ребро раꙁврьꙁааше сѧ. да раꙁдрѣшитъ прьвѫ печаль новоѭ повѣстиѭ. сънъ же мѣнѭ. иже на крьстѣ бꙑстъ. съꙁьда ребромь женѫ и приведе ѭ къ адамоу. о чловѣколюбиѥ владꙑчьне! 265d колико ти творитъ и ꙁиждетъ и благодѣꙗниѥ творитъ добрѣ подарѣѩ. приводитъ животꙑ. женитъ. имьже бо адамъ сирота бѣ не имꙑи отьца ни матере. и ѥвга дѣвоѭ такожде не имѫщи ни отьца ни матерь испльнѣѭщи чинъ. богъ испльнѣѥтъ чинъ отьчь и матерьнь. ти виждь ꙁаконъ! вьсь бо гласъ ... испрьва правлениѥ ѥстъ ѥстьствоу. приведе богъ женѫ къ мѫжю. ти бꙑстъ то ꙁаконъ до дьнесь нѣаго дьне. женѫ приводити къ мѫжю. а не мѫжа къ женѣ вести. съводитъ оба. бѣасте нага. ни себе 266a стꙑдѣашете. правлениѥ прѣбꙑваѥтъ. ꙁаконъ въпиѥтъ. вьсѣхъ сѧ стꙑдитъ мѫжь раꙁвѣ своѥѩ женꙑ. вьсѣхъ сѧ стꙑдитъ жена раꙁвѣ своѥго мѫжа. и се же рѣхъ по ꙁаконоу. а вина. ѥже себе не стꙑдѣти. болеѥ бѣ: въ бесъмрьтиѥ одѣна бѣста. славоѭ обльчена. не дадѣаше слава видѣти наготꙑ. та бо покрꙑвааше наготѫ. къде могѫ видѣти нага чловѣка и не стꙑдѧща сѧ. въ христосѣ и обрѧщеши. придете петръ и иоанъ къ гробоу ищѫща тѣлесе и не обрѣтоста. нъ обрѣтоста риꙁꙑ съвитꙑ. да сѧ ꙗвитъ. 266b ꙗко по въстании христосовѣ сътварѣѥтъ сѧ прьвꙑи обраꙁъ адамовъ и обꙑваѥтъ беꙁдриꙁъ. не нагъ. нъ обльченъ. въскрьснѫ христосъ и съвлѣче сѧ съ риꙁъ. вънѧже сѧ одѣ адамъ. ти бꙑстъ нагъ. тоже нагъ не видимъ бѣаше. по въскрьсении женꙑ видѧтъ риꙁꙑ поврьженꙑ. марѳа и мариꙗ видите и и поꙁнаѥте и припадете и нага ѥго не видите. отъкѫдоу бѣ одѣлъ сѧ въ риꙁѫ. поврьженꙑ бѣшѧ въ гробѣ. прьвꙑѩ же риꙁꙑ раꙁдѣлишѧ воини. отъкѫдоу сь одѣнъ бѣ. како нагъ и не нагъ ѥстъ. и видѣсте риꙁꙑ и по 266c нѣвѫ на ѥдино и странѣ. и главьникъ. имьже глава бѣаше повѧꙁана съпасова съвитъ кромѣ. да сѧ ꙗвитъ. ꙗкоже не съ плищемь въскрьсениѥ бꙑстъ. ти имьже хотѣахѫ прославити июдеиѥ. ꙗкоже оукраденъ ѥстъ оученикꙑ. тогоцѣща оставлѣѥтъ риꙁꙑ въ гробѣ. иже бо мрьтвьца оукрадаѥтъ. то съ риꙁами и оукрадетъ. бѣаше видѣти съпаса ишьдъша иꙁъ гроба акꙑ иосифа иꙁъ домоу петефриина. ти виждь и раꙁличиѥ! по въскрьсении ꙗви сѧ христосъ нагъ и петръ нагъ. нъ [имьже] онъ имѣа 266d ше бесъмрьтиѥ. а сь ѥдинако съмрьтьнъ бѣаше. исоусъ же стоꙗаше при мори нагъ. нъ славоѭ сѧ одѣвъ. и рече: чѧда. еда чьто съꙗстьно имате. таче рѣшѧ ѥмоу: не имамъ. не поꙁнашѧ бо ѥго. и рече: въврьꙁѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ. въврьго шѧ же и оуловишѧ мъного. поꙁна же и иоанъ и рече къ петрови: господь ѥстъ. о чюдо великоѥ! по гласоу не поꙁнаста. нъ по дѣлоу. и въꙁѧ. рече. петръ одеждѫ. бѣаше бо нагъ. мрьтвоѥ тѣло срамлѣѥтъ сѧ. а бесъмрьтьноѥ не срамлѣѥтъ сѧ. нъ иже нꙑ ѥстъ одѣлъ въ славѫ. иже ѥстъ одѣлъ миръ вьсь въ бесть 267a лѣниѥ. того же молимъ. да нꙑ одеждетъ въ вѣрѫ и надеждѫ. въ съпасениѥ и славѫ. ꙗже о христосѣ. ꙗко томоу коупьно съ отьцемь и свѧтꙑимь доухомь слава. и нꙑнѣ и присно и въ вѣкꙑ вѣкомъ аминъ!
Препис от ръкопис ГИМ № 213, Държавен исторически музей в Москва от 1263 г., XIII в., 205c-267a.