1. Библейският разказ за шестте дни на Сътворението, който се намира в първите две глави от библейската книга Битие.
2. Шестоднев служебен – вж. Октоих.
3. Жанр от средновековната християнска литература с тълковен характер, основан върху библейския разказ за Сътворението на света в шест дни,. Шестодневите представляват коментар или разширен разказ с богословско-философски характер, който има за цел да обясни устройството на Вселената от гледна точка на християнството като отражение на невидимия небесен свят. В тях се опровергават представите на античните философи и се изтъкват всемогъществото, мъдростта и човеколюбието на Бога като създател на всичко. Обикновено се състоят от шест глави, съответстващи на шестте дни на Сътворението и имат назидателен и нравоучителен характер. Не всички текстове, означени като "шестоднев" са част от жанра, тъй като коментарите върху библейския разказ от книга Битие могат да имат различна форма. В късносредновековната руска традиция с това име се назовават сборници с разнообразно съдържание, в които са събрани наративни текстове за Сътворението, апокрифи, въпросо-ответни статии и др.
Автори на шестодневи във византийската литература са Василий Велики, Севериан Гавалски, Георги Писида и др. В старите славянски литератури е известен “Шестоднев“ на преславския писател Йоан Екзарх (Х в.). Той е запазен в 65 пълни и в над 30 непълни преписа, повечето от които са руски. Най-ранният известен днес препис е от 1263 г. и е преписан в Хилендарския манастир на Атон от Теодор Граматик. „Шестоднев“ на Йоан Екзарх е преводно-компилативно съчинение, в което са заимствани откъси от шестодневите на Василий Велики и Севериан Гавалски, както и от други източници, които, заедно с отделни авторски части, са включени в произведение с нова оригинална композиция. Особено ценни за историята на старобългарската литература и култура са съдържащите се в оригиналните части на „Шестоднев“ сведения за владетеля Симеон, наречен княз, и за владетелския дворец в българската столица. Съчинението на Йоан Екзарх има изключително значение за развитието на старобългарската философска и богословска мисъл и за изграждането на съответната славяноезична терминология. Шестодневът на Севериан Гавалски е преведен в България към края на ХІІІ-ХІV в. (Баранкова 1976; Чолова 2003). От него са запазени фрагменти в състава на два сборника от ХІV в. от библиотеката на цар Иван Александър, а пълни преписи са известни от ХV в.
