Християнски светец, философ. Един от кападокийските Отци на църквата, заедно с Василий Велики и Григорий Нисийски. Григорий Богослов произлиза от влиятелно аристократично семейство. Първоначалното си обучение Григорий Богослов получава в Назианз, впоследствие посещава школите в Кесария Кападокийска, където се среща с Василий Велики, и Кесария Палестинска, пътува и до Александрия. От 348 г. прекарва осем години в Атина, където се занимава с философия и реторика. Тогава се сближава с Василий Велики. След завръщането си се покръства. Заема се с управлението на семейното имение по молба на баща си. За кратко се оттегля в Понтийската пустиня, за да се отдаде на монашески живот заедно с Василий Велики. Повикан от баща си става негов помощник в управлението на епископията му. 361/2 г. е ръкоположен за свещеник. Отново се оттегля в Понтийската пустиня при Василий и отново се завръща в Назианз, за да помага като презвитер на баща си в продължение на 10 години. 372 г. Василий Велики се опитва да го привлече като свой съюзник в борбата си с епископ Антим, като го ръкополага за епископ на Сасима. Григорий скоро се отказва от длъжността, оттегля се в уединение и обратно се връща в Назианз, за да помага на баща си до смъртта му през 374 г. Въпреки нежеланието си е принуден да поеме управлението на епископската катедра на Назианз. 379 г. е поканен като ревностен защитник на православието да застане начело на Константинополската архиепископия, за което той се съгласява. От 27 ноември 380 до 381 е Константинополски патриарх и председателства ІІ Вселенски събор. След напускането на Константинопол се завръща в Назианз и 382–384 г. заема епископската катедра там. В края на живота си се оттегля в семейното имение, където води аскетичен живот. Паметта му се отбелязва на 25 януари.
Литературното му наследство се състои от слова, стихотворения, писма и трагедия.
Слова 45, Orationes xlv (CPG 3010). Авторството на 35 слово „В памет на мъчениците и против арианите”, De martyribus et adversus Arianos е оспорвано. Словата се преведени частично или изцяло на латински, сирийски, арменски, арабски, грузински, коптски, етиопски езици разпространен е и славянският им превод. По съдържание словата се определят като-
- догматични „Пет слова за богословието” Λόγοι θεολογικοί: 27-мо слово „Против евномианите”, Adversus Eunomianos, увод към осталите, 28-мо слово „За богословието”, De theologia, 29-то „За Сина Божии” (първо), De Filio, 30-то „За Сина Божии” (второ), 31-во слово „За Светия Дух”, De Spiritu Sancto); 32-ро слово „За спазването на добрия ред в събеседването”, De moderatione in disputando и 20-то слово „За догмата на св. Троица и за поставянето на епископи”, De dogmate et constitutione episcoporum;
- похвални и надгробни: 7-мо слово Надгробно на брат ми Кесарий”, Funebris in laudem Caesarii fratris oratio, 8-мо слово „Надгробно на сестра ми Горгония”, In laudem sororis suae Gorgoniae, 18-то слово „Надгробно на баща ми” , Funebris oratio in patrem, 11-то слово приветствено към св. Григорий Нисийски, Ad Gregorium Nyssenum, 13-то слово, In consecratione Eulalii Doarensium episcopi, 15-то „За деня на мъчениците Макавеи”, In Machabaeorum laudem, 21-во слово „Похвално за Атанасий Велики”, In laudem Athanasii, 24-то слово, посветено на паметта на еп. Киприан Картагенски, In laudem s. Cypriani, 25-то слово „Към философа Хирон”, In laudem Heronis philosophi, 43-то слово „Надгробно на Василий Велики”, Funebris oratio in laudem Basilii Magni;
- посветени на различни случаи: 1-3-то слово във връзка с оттеглянето му в Понт, след като е ръкоположен за презвитер, In sanctum Pascha et in tarditatem, Apologetica, Ad eos qui ipsum acciverant nec occurrerant; 6-то слово, De pace 1, 9-10-то слово във връзка с оттеглянето му, след като е ръкоположен за епископ, Apologeticus ad patrem, In seipsum, ad patrem et Basilium magnum, 12-то слово, „Към баща ми”, Ad patrem, 16-то слово „Произнесено в присъствието на баща ми, изпаднал в мълчание от скръб, след опустошението от градушка”, In patrem tacentem propter plagam grandinis, 17-то слово, Ad cives Nazianzenos gravi timore perculsos, 19-то слово, Ad Julianum tributorum exaequatorem, слова 22-23, De pace 2-3, произнесени в Константинопол по повод споровете между православни и ариани, 26-то слово, In seipsum, cum rure rediisset, post ea quae a Maximo perpetrata fuerant, слова 33-34, Contra Arianos et de seipso;, In Aegyptiorum adventum, 36-то слово, De seipso et ad eos qui ipsum cathedram Constantinopolitanam affectare dicebant, 42-ро слово „Прощално, произнесено по време на пребиваването в Константинопол на 150 епископи”, Supremum vale;
- изобличителни 2 трактата–слова 4-5 „Избличителни срещу император Юлиан”, Contra Julianum imperatorem;
- празнични слова и проповеди 45-то слово, произнесено на светата Пасха, In sanctum Pascha, 38-мо слово, произнесено на Богоявление, In Theophania, 2 слова, произнесени на Кръщение: 39-то, In sancta lumina и 40-то, In sanctum baptisma, 41-то слово произнесено на Петдесетница, In Pentecosten, 44-то слово - на Томина неделя, In novam Dominicam;
- към проповедите спадат и 14-т слово „За любвта към бедните”, De pauperum amore. 37-мото му слово, In dictum Evangelii: Cum consummasset Jesus hos sermones се счита за единственото му екзегетическо произведение;
Поетични произведения
- стихотворения 408 с архаичен език в антична метрика: богословските му стихотворения, Carmina theologica, са разделени на 38 догматични Carmina dogmatica (CPG 3034) и 40 нравствени Carmina moralia (CPG 3035), а историческите стихотворения, Carmina historica, са групирани: Стихотворения за себе си, Carmina de se ipso (CPG 3036) и Стихотворения към другите, Carmina quae spectant ad alios (CPG 3037);
- епиграми (CPG 3039) и афоризми;
- драматично представление „Страдащият Христос”, Christus patiens (CPG 3052) с 2602 ямбични стиха;
Писма 249 (CPG 3032), от които 241 писмо принадлежи на Василий Велики, 249 писмо е на Григорий Ниски, а писма 42, 57, 65, 66, 245-248 се приписват към писмата на Василий Велики;
Запазено е и „Завещанието” (CPG 3033), с което се разпорежда с имуществото си след смъртта си.
Съществуват и произведения, чието авторство му се приписва:
- сборници с въпроси и отговори с библейско-историческо, богословско и литургично съдържание – един от тях „Беседа на тримата светители”, тълкувание на Божествената литургия, известно като „Откровение на св. Григорий Богослов за св. служба”, „Сказание за литургията”, „Слово на св. Григорий Богослов за Божествената литургия и за св. служба”, запазено в много гръцки преписи и преведено на старобългарски;
- литургия, запазена коптски и в гръко-копско-арабски ръкопис;
- анафори в арменската, сирийската и етиопската традиция;
- други текстове: литургичен екзорсизъм, енкомия на св. Кръст
Сборници със слова на Григорий Богослов са превеждани на старобългарски още през Х в. Първоначално е преведен сборник от 13 слова. Скоро след това е преведен сборник от 16 слова, в който частично е използван предишният превод. Нов превод на сборника от 16 слова е направен на Атон през ХІV в. Установено е влияние на словото на Григорий Богослов за Богоявление върху хомилията на Климент Охридски, посветена на същия празник.
От Х в. вероятно датира и превод на стихотворение на Григорий Богослов с азбучен акростих.
Преписи на Симеоновия сборник, сред които Изборникът от 1073 г., съдържат фрагменти от негови поучения и послания.
Сборници с въпроси и отговори, приписвани на Григорий Богослов, Василий Велики и Йоан Златоуст са запазени в множество ръкописи, датиращи от ХІІ в. нататък.
