Пощению пѫтъ въсприємши. житеискѫѫ любве и.ꙁбѣже. Параскевии прѣславнаа.
ѡво бо съ мѫдрыми д҃вами. свѣтоносна въниде въ дворъ г҃а б҃а своего.
ѡво же х҃ꙋ ѹневѣсти сѧ. истачаєши и.цѣлениꙗ. бл҃говѣрно притѣкаѫщимъ.
нѫ и. на(с) поѫщих тѧ. ѿ д҃шевныихъ недѫгъ иꙁбави. къ б҃оу м҃лтвами си⁘
Надеждеѫ х҃воѫ. вѣроѫ въꙁьмогши. стѧжаниꙗ родителⸯна иꙁбѣгⸯши.
съ беꙁъплътныими ликꙋєши. пр(д)обнаа Параскевї. тѣмже ицѣлениꙗ точиши по с҃мрти.
и твоѫ мощи покаꙁа съ всѣкомъ бл҃гоѫханиємъ. й вѡнѣми исплънены. х҃с тебѣ дарова.
єгоже въꙁьлюби. єгоже въжделѣ тои. тѧ ꙗви тѣмже е и молим сѧ.
стадꙋ своємꙋ испрѡси. ѿ х҃а б҃а велиѫ мло(с)⁘
Въсплещате нов праꙁнолюбци. ве(с)ло ликованїмъ. Параскевии прѣхвалнаа.
и бо҃невѣстнаа пр(д)побнаа. дне(с) ꙗви сѧ ꙗкоже прѣжде скрьвена.
ꙗкоже древо ѿ ꙁемѧ кр(с)ть живоносныи. въ ꙁеми потаемъ ѡбличи сѧ.
тѣмже е є по длъгѹ чѣѫще тои. въꙁъпиємъ. покрыи на(с) ѿ всѣкоѫ бѣды.
Сп҃саи. стадо свое всегда⁘
Хвалитни стихири от службата за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска)
в Драгановия миней от края на ХІІІ – началото на ХІV в.