Вие сте тук

стихира

Автор: 
Регина Койчева

Козма Маюмски

Византийски епископ и химнограф. Роден в бедно семейство, след като станал сирак, е осиновен и отгледан от бащата на Йоан Дамаскин Сергий Мансур. Двамата с Йоан Дамаскин са обучавани от йеромонаха Козма Сицилийски. Заедно и постъпват в манастира „Св. Сава Освещени” до Йерусалим. През 734/735 г. или 743 г. е издигнат до епископската катедра на Маюма край Газа. Последовател е на иконопочитанието. Паметта му се отбелязва на 12 октомври.

Йоан Дамаскин

Сирийски теолог, химнограф, отец на църквата. Предците му са заемали висши постове в данъчната администрация в Дамаск. Твърде малко е известно за неговата биография. Известно е, че получава добро образование заедно с Козма Маюмски. Вероятно той, също както дядо си и баща си, се е издигнал до висок пост в администрацията по време на управлението на Омейядите – главен логотет. Оттегля се в манастир в Палестина. Предполага се, че е ръкоположен за свещеник.

Йосиф Химнописец

Византийски книжовник, химнограф. Произхожда от богато семейство. Около 815 г. след като о. Сицилия е нападнат от араби, цялото семейство на Йосиф бяга на п-в Пелопонес, откъдето по-късно той отива в Солун и постъпва в манастир. Вероятно около 826-827 г. заради строгия си подвижнически живот привлича вниманието на цялото манастирско братство и е ръкоположен в презвитерски сан от Солунския архиепископ. В манастира Йосиф среща Григорий Декаполит, който се превръща в негов наставник. Двамата заминават за Констатнинопол във времето на конфликта между иконоборци и иконопочитатели.

Хвалитни стихири от службата за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска)

на г҃а с нб҃съ. сти(х)ры. гла(с). в҃.

Хвалитни стихири от службата за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска)

в Драгановия миней от края на ХІІІ – началото на ХІV в.

Пощению пѫтъ въсприємши. житеискѫѫ любве и.ꙁбѣже. Параскевии прѣславнаа.

ѡво бо съ мѫдрыми д҃вами. свѣтоносна въниде въ дворъ г҃а б҃а своего.

ѡво же х҃ꙋ ѹневѣсти сѧ. истачаєши и.цѣлениꙗ. бл҃говѣрно притѣкаѫщимъ.

нѫ и. на(с) поѫщих тѧ. ѿ д҃шевныихъ недѫгъ иꙁбави. къ б҃оу м҃лтвами си⁘

 

Надеждеѫ х҃воѫ. вѣроѫ въꙁьмогши. стѧжаниꙗ родителⸯна иꙁбѣгⸯши.

Стихири на господи възвах от службата за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска)

на г҃и въꙁва(х). ѡ(с). с(х). . ѕ͠⁘ и пое(м): сти(х) г. по два(ш). гла(с). ѕ͠⁘

Драганов миней от края на ХІІІ – началото на ХІV в.

Живѫщи по см҃рти Пѧ(т)ко бл҃жнаа. посѣщаеши всѣ(х) вѣроѫ притѣкаѫщи(х) кь рацѣ твоеи.

ѿ люты(х) покрываеши. и стр(с)ти всегда и ѿ бѣдъ иꙁбавлѣѫщи. тишинѫ жи(т)ꙗ.

мирно съставление. подаѥши м(л)твами си. ѿ бѣсовьска нахождениꙗ. сп҃саеши чтѫщѫѫ.

бл҃говѣрно памѧ(т) твоѫ ст҃ѫ. и ѿ б҃а прощение даеши съгрѣшаѫщимъ⁘

 

Аг҃глъ ꙁемныи на ꙁеми ꙗви сѧ. житие бесплътно въ ꙁемнѣ тѣлѣ ꙗвила еси.