стихира

Основен вид песнопение в православното богослужение. По принцип жанрът е еднострофичен, но създаването на цикли стихири е разпространена практика в историята на химнографията. Възникнал е като авторско допълнение под формата на припеви към стиховете на библейските псалми, откъдето произлиза наименованието му. В сегашното си значение името е засвидетелствано за пръв път през IX в. в гръцките богослужебни книги. Преди това време стихирата се е наричала с по-общото название тропар в смисъла му на родово понятие за еднострофично песнопение.

Според разпространението на мелодиите си в творчеството на химнографите стихирите се делят на три вида: 1. Самогласни – с уникална мелодия, на която не се изпълняват други песнопения. 2. Самоподобни – със своя собствена мелодия, която обаче е започнала да се използва от песнописците и за други (т. нар. подобни) стихири. 3. Подобни – чиято мелодия е заета от самоподобните стихири.

Според съдържанието си стихирите могат да бъдат апостолски, богородични, възкресни, мъченични, покайни и др.

Стихирите, обикновено групирани в цикли, се изпълняват преди всичко на вечернята и на утринната. Според точното си място в реда на богослужението биват: 1. Стихири на “Господи, воззвах” (Пс. 140). Предвидени са за вечернята и се въвеждат със стихове от 140, 141 или 129 псалм. 2. Стиховни стихири. Могат да се изпълняват и на вечернята, и на утринната и също се въвеждат със стихове от псалмите или от други четива от Свещеното писание. 3. Хвалитни, или стихири на “Хвалите”. Пеят се (или се четат) в края на утринната и следват стихове от хвалебствените 148, 149 и 150 псалм. 4. Литийни, или стихири на литията. Тази група песнопения се изпълнява по време на литията и, за разлика от останалите, не съпровожда стихове от Псалтира.

Сред огромния стихирен репертоар особено популярни поради качествата на мелодиите си и конкретното си съдържание са пет определени цикъла произведения за неделя, които са получили специфично название в историята на богослужението: 1. Възкресни стихири – 56 древни по произход строфи, посветени на темата за Христовото възкресение. Приписват се на св. Йоан Дамаскин или на по-ранен анонимен автор. 2. „Възточни” [т. е. източни] стихири – други 88 стихири също с възкресна тематика с неустановен (най-вероятно) източен (т. е. йерусалимски) произход. 3. Догматици – съдържанието им съчетава догмата за двете неделими природи на Иисус Христос с възхвалата към Св. Богородица. Една особено популярна група от този вид песнопения е авторско дело на св. Йоан Дамаскин. 4. Азбучни стихири – 24 стиховни стихири, чийто акростих образува гръцката азбука. Също се отнасят към перото на св. Йоан Дамаскин. 5. Евангелски стихири – съдържанието им е съсредоточено върху 11-те евангелски неделни четива. Написани са от византийския император Лъв VI Философ (886–912).

Примери за различни видове стихири.

Хвалитни стихири

Стихири на господи възвах