сѣ(д). гла(с) а҃. ⁘
Непорочнаа агница и честна г҃ви. съчета сѧ таино въ чстѣ жи(т) добро(т)ѫ бгмⸯ данⸯнѫѫ ти.
себе ѹкрасивши. тѣмже и приѫтъ ицѣление. бл(д)тъ.
ѹврачюѫщи стр(с)ти и притѣкаѫщи ти силоѫ д҃хвноѫ⁘
Същанием (sic!) си ꙁвание створи именованⸯнои. тъꙁноименитнѫѫ славѫ твоѫ вⸯ въселенїе.
наре(ч) сѧ Параскевии. прп(д)обнаа. тѣмже точиши ицѣленїꙗ и м҃ли сѧ ꙁа д҃шѫ нашѫ⁘
Препис:
препис в Драганов миней от края на ХІІІ – началото на ХІV в.
Библиография:
Български старини из Македония
. 1931. Български старини из Македония. 2nd изд. София.
Термини: