Стилистична фигура, използвана в поезията и прозата. Изразява се в повторение на една и съща дума, словосъчетание или съчетание от звукове в началото на две и повече фрази, изречения, стихове или строфи (Ницолов 1980: 59). Навлизането и употребата й в средновековната литература се свързва както с античната риторика, така и с източната поезия – библейски текстове, в които се откриват образци с редуващи се анафори. Анафората е широко използвана в средновековната литература в прозаичните произведения и в поетичните жанрове – в декламаторската и култовата поезия. „Обикновено съпътства синтактичния паралелизъм, като паралелните изрази започват по един и същ начин“ (Христова 2003: 29), или се използва като градивно средство при образуване на изоколни структури в прозата (Пикио 1993: 483, 486, 495). Анафората ритмизира текста и акцентира вниманието върху образуваните с нея цялости, които се открояват отчетливо една от друга.
Примери:
150 псалм:
Хвалите бога во свѧтыхъ єгѡ, хвалите єго во оутверженїи силы єгѡ:
хвалите єго на силахъ єгѡ, хвалите єго по множествꙋ величествїѧ єгѡ:
хвалите єго во гласѣ трꙋбнѣмъ, хвалите єго во ѱалтири и гꙋслехъ:
хвалите єго въ тѵмпанѣ и лицѣ, хвалите єго во стрꙋнахъ и ѻрганѣ:
хвалите єго въ кѵмбалѣхъ доброгласныхъ, хвалите єго въ кѵмвалѣхъ
восклицанїѧ.
Всѧкое дыханїе да хвалитъ господа.
(Библия 2001)
Новобългарски превод:
Хвалете Бога и Неговата светиня, хвалете го в крепостта на силата Му.
Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото му
величие.
Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли.
Хвалете го с тимпани и хора, хвалете Го със струни и органи.
Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни.
Всичко, що диша, да хвали Господа.
(Библия 2005: 711)
Слово за погребение Христово от Епифаний Кипърски
Ἐγείρεσθε, ἄγωμεν ἐντεῦθεν,
ἀπὸ τοῦ σκοτους εἰς τὸ αἰωνιον φῶς.
Ἐγείρεσθε, ἄγωμεν ἐντεῦθεν,
ἀπὸ τῆς ὀδύνης εἰς εὐφροσύνην.
Ἐγείρεσθε, ἄγωμεν ἐντεῦθεν,
ἀπὸ δουλείας εἰς ἐλευθερίαν,
ἀπὸ φυλακῆς εἰς τὴν ἄνω Ἱερουσαλήμ,
ἀπὸ τῶν δεσμῶν ἐπὶ τὸν Θεόν,
ἀπὸ τῆς κατοχῆς ἐπὶ τὴν τοῦ παραδείσου τρυφήν
ἀπὸ τῆς γῆς εἰς τὸν οὐρανόν.
Старобългарски превод:
вьстанѣте поидѣте отъсѫдоу.
отъ т'мꙑ въ вѣчьнꙑи свѣтъ.
вьстанѣте поидѣте отъсѫдоу.
отъ страсти вь веселиѥ.
вьстанѣте поидѣте отъсѫдоу.
отъ работꙑ въ своботѫ.
отъ тьмницⱑ въ вꙑшнии иероусалимъ.
отъ ѫзꙑ къ богоу.
отъ болѣзни на раискѫѭ пиштѫ.
отъ земьѧ на небо.
(Костова 1995: 104-105)
Похвала за четиридневния Лазар от светия наш отец Климент
Нъ да оставльше июдѣиско безаконие. Лазорово благодарьство да похвалимъ.
Лазоръ бо съ. ст͠ое въмѣстилище прѣс͠тоуемоу дх͠оу.
Лазоръ. красьнаѣ лѣторасль бж͠иѣ сада.
Лазоръ. стрьдоточьнаѣ каплѣ мѫдрости бж͠иѧ.
Лазоръ. источьникъ благодѣти дх͠овьнꙑѧ.
Лазоръ. неоувѧдаѭщии цвѣтъ раискаего сада.
Лазоръ. нб͠опарьнꙑи орьлъ вꙑшьнѧѧ прѣмѫдрости.
Лазоръ. нищелюбьное съкровище бж͠иѣ приѧтиѣ.
Лазоръ. въторꙑи прѣдътеча сѣдѧщиимъ въ тьмѣ и сѣни.
Лазоръ. горькꙑи адовѣ силѣ посрамьникъ.
Лазоръ. сладькꙑи Хв͠и възлюбленикъ.
Лазоръ. прьвꙑи прообразникъ трьдьневьноуемоу въскрьсению Хв͠оу.
Лазоръ. свѣтозарьнꙑи анг͠ломъ съпричѧстьникъ.
Лазоръ. горькꙑи июдѣомъ обличьникъ.
Новобългарски превод:
Но нека оставим настрана юдейското беззаконие и безумие и да възхвалим благочестието на Лазар, Христовия приятел:
Лазар стана свято жилище на Пресветия дух!
Лазар – красива издънка на Божията градина!
Лазар – медоносна капка от Божията мъдрост!
Лазар – извор на духовна благодат!
Лазар – неувяхващ цвят на райската градина!
Лазар – литнал високо орел на висшата премъдрост!
Лазар – съкровищница на Божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!
Лазар – втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!
Лазар – лют посрамител на адовата сила!
Лазар – мил любимец на Христа!
Лазар – пръв предобраз на Възкресението на Христа на третия ден!
Лазар – светлозарен съобщник на ангелите!
Лазар – строг изобличител на юдеите!
