Време, което означава действие в миналото, което няма връзка с момента на говорене. Значенията му не включват продължителност и повтаряемост. В старобългарски формите му се образуват миналата или инфинитивна основа на глагола и в зависимост от нейния завършек са и различните варианти за образуване. При глаголите с инфинитивна основа на гласна се е добавяло ие. наставка -s- и са следвали глаголните окончания. Тази наставка почти във всички форми е преминала в -х-. При глаголите с инфинитивна основа на съгласна са се различавали два варианта. При първия образуването е било изършвано без наставката -s-, като към основата на глагола са били присъединявани окончанията. При втория вариант са съществували два типа. При първия -s- е била добавяна директно към основата и това е довело до струпване на две съгласни. Първата от тях, съгласната на основата е отпадала, а коренната гласна, ако е била кратка, се е удължавала. Този аорист е известен като коренен. Вероятно по-късно е възникнал още един тип при основите на съгласна. При този тип към съгласната на основата е била добавяна гласната -о-, като по този начин обликът на корена е бил съхранен. Този тип аорист е известен като Втори сигматичен аорист.