Дума, която означава броя или числения ред на нещата. Въз основа морфосинтактични признаци можем да ги разделим на такива, които се променят като прилагателни и такива, които се променят като съществителни. Според функциите се делят на числителни бройни, числителни редни, събирателни, дробни. Цифрите в старобългарски и през целия средновековен период на българската история се означават с букви, върху които има изписана чертица (титло). Числителните от 11 до 19 са словосъчетания, чиято главна част е названието на единиците. Втората съставка се скланя в м. п.: единъ на десѧте, дъва на десѧте. Числителните от 20 до 90 се образуват като десѧть се брои за самостоятелна дума: трье десѧти. Числителните единъ, едьна, едьно се скланят като родовите местоимения. Те имат значение и на неопределителни местоимения. По същия начин се скланят и редните числителни. Числителните дъва, оба се скланят като местоимението тъ в дв. ч. Числителните трие (трье), три и четъіре, четъіри се скланят както съществителните по кратки i-основи, като се забелязва и влияние от консонантните основи. Числителните от 5 до 9 са от ж.р. Скланят се само в ед.ч. по кратките i-основи. Числителното 10 е било от м.р. и се е скланяло по консонантните основи със силно влияние от кратки i-основи. При числителните от 11 до 19 се променя само първата съставка. От 20 до 90 числителните
управляват съществително в род. п. мн.ч. Числителното съто се скланя като съществително от ср.р. по о-снови. Числителното тъісѫщи /тъїсѧщи се скланя по типа на съществителни като богъіни. Тъма се скланя като съществително по а-основи.