Антология, съставена от кратки жанрови форми като гноми (сентенции) и апофтегми. Тъй като антологизирането през Античността не се подчинява на принципа за жанрова еднородност на ексцерптите, в една гномическа сбирка с извлечения могат да се открият реторически форми като γνώμη, παροιμία, ἀπόφθεγμα, χρεία, ὁμοίωμα и проч. Въпреки липсата на строга жанрова монолитност гномологият съдържа по-сбити литературни или фолклорни мъдрословия,за разлика от флорилегия. В западната и в славистичната медиевистика двата термина се използват като тъждествени, но трябва да се има предвид, че флорилегий служи за означаване на няколко литературни явления: 1) отделно съчинение с антологичен състав; 2) сборник, който включва колекции от извлечения; 3) определен тип ръкописни книги, каквито са сборниците с енциклопедичен състав. В този смисъл названието флорилегий се среща като частен случай за означаване на макрожанра гномологий. Според своите извори средновековните гномологии се делят на дамаскинови (по името на съставителя на големия свод Sacra Parallela – св. Йоан Дамаскин), монашески и сакро-профанни (съчетаващи езическа, юдейска и християнска мъдрост). Структурата на гномологиите е разнообразна: извлеченията в тях се групират азбучно или тематично; могат да представят творчеството на един автор или да са обширни сводове с извлечения от творенията на множество авторитетни имена.
