Вие сте тук

гномологий

Синоними: 
гномологий, сбирка с мъдри изречения, антология със сентенции, гномическа сбирка
Препратка към термин: 
Автор: 
Ирина Кузидова-Караджинова

панарет

Панарет представлява сакро-профанен гномологий, възникнал като компилация от извлечения от старозаветните книги Притчи Соломонови, Премъдрост на Иисус син Сирахов и Пчела на Псевдо-Максим. Насловът визира старозаветните източници на антологията, тъй като при някои отци на Църквата с Πανάρετος σοφία се обозначават библейските книги Премъдрост Соломонова и Премъдрост на Иисус син Сирахов. Гномологият е познат по два преписа: в ркп. № III/111 ОГНБ, известен повече като сборник Предели (от 1456 г.) на Владислав Граматик (и по-точно неговата одеска част) и в ркп.

Разуми на елинските философи

Разуми на елинските философи е кратък сакро-профанен гномологий, който съдържа общо 32 мъдри изречения и апофтегми. Насловът на антологията по всяка вероятност не е оригинален и не отразява коректно съдържанието й, тъй като в нея са включени мъдрословия и от християнски източници. Почти всички изречения са с авторска атрибуция (леми).

Речи избрани от древни мъже

Рѣчи избранны и различны ѡ(т) прьвѣшны(х) мꙋжїи и философи. една дꙋма мнѡго разꙋ(м) има. кой казꙋва и кой слꙋша файда има. ѡ͠че бл(с)ви

Нов троянски дамаскин от  ХVІІ в., л. 162б–179а.  Според класификацията, предложена в

Кузидова-Караджинова, Ирина. 2012. Южнославянски антологии със сентенции през Късното средновековие. Studia mediaevalia Slavica et Byzantina. 4 vol. (Studia Mediaevalia Slavica Et Byzantina). София: Издателски център "Боян Пенев".

: 192–235, преписът е представител на адаптирана, новобългарска версия (група Б1)

Соломѡнь Врѣмето, и годините, и часѡвете сичко щото е по(д) сл͠нцето. врѣм[е] има да се роди. врѣме има да ꙋмр[е] врѣме има да се смѣешь. врѣм[е] има да плачеш. и сичко що е на з[е]млꙗта със врѣме быва. По добрѣ [е] двама, нежели единь. Тежко и горко  единомꙋ на въсако мѣсто. оти ако падне, а то нема кой да го вдигне. По добрѣ е дѣто (!) младо, та мьдро; повече ѡ(т) цара стара безꙋмна. Кой се не срамѣ ѡ(т) праведны людїе, тойзи нѣ е добрь. и такъвзи та ще чл͠ка за една (л. 163 а) хлѣбь троха затри.