Църковният календар е система за организиране на времето в рамките на една година от 365 дни. Той определя последователността и времето за провеждане на църковните празници. Календар е родовото понятие. В научни публикации като негов частичен или пълен синоним често се използват термините синаксар(1) и месецослов, но в употребата им има значителен разнобой. В славянската традиция списъците с църковни празници, съставящи църковния календар, се преписват основно в състава на апостоли и евангелия, а след XIV в. – в псалтири (най-често с последования), както и в богослужебната част на манастирските устави.
Църковният календар има два основни дяла с хронологична подредба, които следват принципите съответно на слънчевия календар, наследен от Римската империя, и на еврейския лунен календар. Първият дял – минейният синаксар (наречен още месецослов) съдържа годишния цикъл от неподвижните празници (които се честват винаги на една и съща дата), описани в техния месечен ред, от 1 септември до 31 август. Тук се отбелязват датите на деветте фиксирани големи Господски и Богородични празника (Благовещение, Рождество Христово, Въздвижение на Кръста Господен, Богоявлнеие, Сретение Господне, Преображение, Рождество Богородично, Въведение Богородично, Успение Богородично); поминалните дати на отделните християнски светци; дати, свързани със събития, важни за цялата християнска общност (например Вселенските събори); често и дати с локално значение (храмови празници, местни светци); граждански събития, природни явления или бедствия и др. Църковният календар в голяма степен зависи от предписанията на типика и се променя с неговата замяна. Показателно в това отношение е редуцирането на календара, описан в т. нар. Типик на Великата църква (предвиждащ честването на многобройни памети на светци в един ден) и характерен за константинополските синаксари и за ранните славянски паметници, при въвеждането на студийското богослужение (което оставя един, рядко два, празника за ден). Чествания на нови светци и празници навлизат в календарите и при разпространението на Йерусалимския типик. Върху състава на календара влияние оказва също местната традиция и практиката да се отбелязват локално почитани светци и празници. Наред със значителното по-големия брой празници, ранните староизводни славянски календари показват и други особености по отношение на репертоара: значителна вариативност; присъствие на редки и архаични памети; включване на някои литургически указания и кратка житиеписна информация за светците; възможност за отместване на празниците към съседни дни и образуване на т. нар. календарни/месецословни вериги от дати. Новоизводните календари (следващи Йерусалимския типик) се отличават с много по-устойчив състав от староизводните.
На принципа на неподвижния църковен календар се изгражда подредбата на различни сборници, съдържащи сказания за светците и текстове за християнски празници – минеи, чети-минеи, минейни панигирици, пролози и т.н.
Наред с фиксираните дати, църковният календар включва и цикъл от подвижни празници, които зависят от датата на Пасха и поради това се преизчисляват и променят всяка година. Подвижните църковни празници покриват два големи периода – великопостния (от Неделята на митаря и фарисея до Великден) и петдесетнишкия (от Лазарова събота до Неделя на Вси светии). Календарната подредба на подвижните празници се следва в сборници като Постен и Цветен триод и триодни панигирици.
В православната църква (след иконоборческия период във Византия) цикълът на подвижните и на неподвижните празници са строго разграничени. При съвпадането на празници от подвижния и неподвижния кръг съществуват сложни правила за тяхното съвместяване. Въпросът за съществуването в най-ранния етап на славянското богослужение на книга, в която празниците от двата годишни кръга не са разделени, а минейните и триодните текстове се преписват смесено според приблизителната им подредба в рамките на църковната година, е дискусионен.
С църковния календар е свързана и лекционарната система, прикрепяща четенето на части от Свещеното писание към определени календарни празници.