Кратко повествование, съдържащо хронологически сведения за конкретно историческо събитие. Текстът може да бъде самостоятелен или да представлява част от цикъл съчинения с обща личност или обща тема. Голяма част от летописните разкази в българската книжнина са преводни, но има и оригинални съчинения, създадени по конкретен повод. Пример в това отношение е т. нар. Търновски летописен цикъл от ХІІІ в. В него влизат Разказ за събора против богомилите през 1211 г. и Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., включени в Синодика на цар Борил. Към Търновския цикъл условно се прибавя и Летописният разказ от времето на цар Иван Асен ІІ за пренасяне мощите на св. Петка, който се отнася към агиографските съчинения. Български съчинения от този жанр с компилативен характер са Разказът за покръстването на русите и Разказът за цар Александър (преработка на епизод от Александрията), включени в сборника от 1796 г. на поп Пунчо от с. Мокреш, № 693 от сбирката на НБКМ, София.
