Компилативно съчинение, славянско по своя произход, в което старозаветната история от сътворението на света до царуването на Соломон е съпътствана от антиюдейски тълкувания и коментари в подчертано полемичен стил. Библейското повествование е използвано като материал за пространни богословски разсъждения с антиюдейска насоченост под формата на диспут с "жидовин". Разкрива се символиката на старозаветни събития във връзка с Новия завет, разясняват се основни християнски истини, дават се познания за устройството на вселената, вплетени са някои сведения от средновековното естествознание. По съдържание Тълковната палея представлява сложна компилация от преводни славянски съчинения, най-вероятно със старобългарски произход. Анонимният съставител, който има висока ерудиция, използва библейски книги (Осмокнижие, І и ІІ книга Царства, избрани псалми), тълкувания на отци на църквата (Теодорит Кирски), откъси от византийски хроники (Йоан Малала, Георги Амартол, Пасхална хроника, Кратка хронография на патриарх Никифор) и др. Библейските пасажи съвпадат с ранните старобългарски преводи от Х в. Авторът е познавал "Паренесис" на Ефрем Сирин, Диалози на Псевдо-Кесарий, Откровение на Псевдо-Методий Патарски, "Християнска топография" на Козма Индикоплевст, Шестоднев и Богословие на Йоан Екзарх, Шестоднев на Севериан Гавалски и "Лествица" на Йоан Климакс. В текста са вплетени и апокрифи: Откровение Авраамово, апокрифите за Мойсей, Завети на дванадесетте патриарси и др. Паметникът е познат по две версии: кратка и пълна. Преписите на пълната версия са руски по произход, около 15 на брой, най-ранните сред тях са от ХІV-ХV в. (А.1.119, фонд Петербургска духовна академия, Руска национална библиотека, Петербург; 320, фонд Костромска библиотека, Руска държавна библиотека; 38 от 1406 г., фонд Троицко-Сергиева лавра, Руска държавна библиотека, Москва и др.). Предполага се, че в основата на Тълковната палея лежи по-стар източник, който е давал универсални богословски и космологични знания. Тезата за старобългарски произход на компилацията я свързва с времето на цар Петър (927-969). Съществува мнение за възникването на паметника на руска почва през ХІІ-ХІІІ в., свързан с еретическите движения през епохата. Вж. изданието: https://azbyka.ru/otechnik/Biblia/paleja-tolkovaja/#sel=36:5,36:6
