1. Название на сборник с юридически текстове (Дигести), съставен по поръка на византийския император Юстиниан І (527-565).
2. Компилативно съчинение (πανδέκτης - 'съдържащ всичко') с поучителен характер във византийската и в славянската традиция, което съдържа обединени по теми: кратки цитати от Свещеното писание, извадки от съчинения на патристичните автори, от постановленията на църковните събори и от други паметници. Посветено е на християнската етика и служи като справочник по канонично право наред с т.нар. Кормчая книга.
Най-рано на старобългарски език са преведени Пандекти на Антиох монах (VІІ век), написани около 619-620 г. по настояване на Евстатий, игумен на манастира Аталина, Мала Азия. Ролята на книгата е била да се съберат най-ценните съчинения от манастирската библиотека в един лесно преносим сборник. Озаглавена е "Извлечения от Свещеното писание" (Πανδέκτες τῆς άγίας γραφῆς. - PG, 89, 1865, col. 1422-1856) и съдържа послание на автора къв Евстатий, пролог, 130 глави и послесловие. В отделните глави се разглеждат въпроси за вярата (с противо монофизитска насоченост), покаянието, търпението, послушанието, скъперничеството, гнева, високомерието, поста, въздържанието, гостоприемството и пр. Структурата на сборника е от типа флорилегий, изграден от ексцерпти. Освен библейски цитати съдържа извлечения от съчиненията на Псевдо-Климент Римски (І-ІІ в.), Игнатий Антиохийски (І-ІІ в.), Поликарп Смирненски (ІІ в.), Ириней Лионски (ІІ в.), Климент Александрийски (ІІ-ІІІ в.), Евсевий Кесарийски (ІV в.), Евагрий понтийски (ІV в.), Псевдо-Атанасий Александрийски (ІV в.), Епифаний Кипърски (ІV-V в.), Диадох Фотикийски (V в.), от творбата "Пастир" на Ерм (ІІ в.) и др. Славянският превод на Пандектите на Антиох датира от Х в., направен е на глаголица и традицията включва 18 ръкописа от ХІ до ХІХ в. (цялостен текст) и повече от 20 преписа на отделни части в сборници с назидателен характер. Преобладаващата част от преписите са руски по произход, български преписи не са запазени. Най-ранният пергаментен ръкопис е Воскр. 30, ГИМ-Москва, ХІ в. Езикът е запазил черти на паметниците от Кирило-Методиевата епоха.
Пандектите на Никон Черногорец (1025-между 1100-1110) са създадени около 1060 г. по времето на император Константин Х Дука (1059-1067) в манастира "Св. Богородица" - Лука, Черна гора в Сирия, недалеч от Антиохия. Сборникът съдържа решенията на църковните събори и откъси от творби на църковните отци в 63 глави. При преписване обемът се разделя на две книги. Текстът отразява време, по което в монашеската литература се разпространяват тълувания под формата на катени. Съдържа извадки от произведения на Василий Велики, Йоан Златоуст, Йоан Лествичник, Атанасий Александрийски, Григорий Богослов, Теодор Студит, Кирил Александрийски, Кирил Йерусалимски, Анастасий Синаит и др. Книгата дава напътствия за живота на православния християнин и най-вече за монасите. Преводът е направен вероятно преди ХІІ в. и произходът му се свързва както с руската средновековна литература, така и с българската традиция - с вероятна локализация в Югозападна България и хронология края на ХІ и началото на ХІІ в. Известни са повече от 15 ръкописа, които съдържат най-ранния превод. Езикът е запазил старинни черти - лексиката и граматиката насочват към класическите старобългарски паметници от Х в. Русизмите, които са относително малък брой, са резултат от преписването в източнославянска среда. Открит е и втори превод на Пандектите на Никон Черногорец, който е среднобългарски и се свързва с Търновската книжовна школа. Най-ранните ръкописи, които го съдържат, са от ХІV в. В текста на паметника е добавено предисловие, вмъкнати са нови глави и нови пасажи. Тази версия по-късно преминава в Русия и Сърбия.
