Художествен похват в поезията и прозата, при който се съпоставят две или повече синтактично еднакви конструкции (синтактичен паралелизъм) или два образа (образен паралелизъм). Паралелизмът е изразно средство както в древногръцката риторика и библейската поезия и проза, така и в произведнията на византийските християнски автори. Старобългарските творци го заимстват и често го използват за създаване на ритмизирана възхвала в похвалните слова.
Синтактичният паралелизъм често е изграждан с помощта на анафори, епитети, сравнения и метафори. В синтактично еднаквите конструкции различни по смисъл думи и изрази се успордяват и посредством заемането на една и съща позиция в повтарящите се изрази и се превъщат в синоними в конкретния текст. Например в Похвално слово за св. Димитър от Климент Охридски след анафората, собственото име и метафора, отнасяща се до светеца, в първото от изреченията от синтактичния паралелизъм, в следващите името и метафората са заменени и по този начин метафорите и епитетите стават контекстови синоними в конкретния текст и „разширяват” името на светеца: „Радвай се, Димитре, светлозарно слънце „(...); „Радвай се, незалязваща заря” (...); „Радвай се, пресветли мъчениче Димитре” (...); „Радвай се, всечестни угодниче Христов Димитре” (...) (Иванова, Николова 1995: 58). С изреждането на множество паралелни конструкции, епитетите и матафорите взаимно се допълват, за да изградят образа качествено, а посредством натрупването на паралелни изрази похвалата се градира. При синтактичен паралелизъм с множество изрази или изречения, сред изреждането на повтарящи се елементи може да бъде вмъкнат различен непаралелен откъс, което цели разнообразяване на изказа. Изоколните структури, образувани от колони, са вариация на синтактичен паралелизъм (Пикио 1993: 77, 473-530).
Образният паралелизъм е успоредяване на природно и човешко състояние въз основа на прилика между тях. Той е сравнитело по-рядко срещан в старобългарската литература.
Примери:
Слово на Йоан Златоуст за Погребение Христово (Димитрова 2011: 277)
даж(д)ь ми сего страньнаго. ѥгоже не свѣмь странны.
даж(д)ь ми сего страньнаго. ѥмоуже оц͠а не знаѫ.
даж(д)ь сего страньнаго. ѥмоуже мѣста не знаѫ. ни жилища не свѣмь стран'ны.
даж(д)ь ми сего стран'наго. житие имѫща вь стран'ныхь.
даж(д)ь ми сего назареꙗ страньнаго. ѥмꙋже рож(д)ьства не свѣмь стран'ны.
даж(д)ь ми сего вольнаго и страньна. не имѫща з(д)е. где главы подьклонити.
даж(д)ь ми сего стран'наго вь странныхь. ꙗко стран'на и бесьхрамника.
и ѿ ꙗсли стран'наго. и ѿ рода бѣжѫщаго.
даж(д)ь ми сего стран'наго.
бѣжавьшаго ѿ самѣхь. плѣникь египеть. иже ни гра(д). ни веси. ни храма. ни обитѣли. ни рода имать. и вь тоуж(д)ѫѫ земѫ сь материѫ имѫща житие. и сьдрьжѫщаго всѣчьскаа.
Слово на Йоан Златоуст за Погребение Христово (Димитрова 2011: 280)
идеже бо иосифь и никодимь. не тоу ли сьтекошѧ сѧ. весь б͠жи англьскы сьборь.
и варѣѫть хероувими.
и прѣдитекѫть серафими.
и сьнимаѫт сѧ прѣстоли.
и покрываѫть шестокрилнии.
и трепещѫть многоочити.
видѫще iс(с)а вь пльти без' очию.
и прикрываѫть сѧ силы.
и поѫть вл(д)чьствиꙗ.
и трепещѫть чини.
и дивѧт' сѧ вьсѣческаꙗ
и оужасаѫть сѧ
Акатист за пресвета Богородица
Χαῖρε, δι' ἧς ἡ χαρὰ ἐκλάμψει,
χαῖρε, δι' ἧς ἡ ἀρὰ ἐκλείψει.
Χαῖρε, τοῦ πεσόντος Ἀδάμ ἡ ἀνάκλησις,
χαῖρε, τῶν δακρύων τῆς Εὔας ἡ λύτρωσις.
Χαῖρε, ὕψος δυσανάβατον ἀθρωπίνοις λογισμοῖς,
χαῖρε, βάθος δυσθεώρητον καὶ Ἀγγέλων ὀφθαλμοῖς.
Χαῖρε, ὅτι ὑπάρχεις Βασιλέως καθέδρα,
χαῖρε, ὅτι βαστάζεις τὸν βαστάζοντα πάντα.
Χαῖρε, ἀστὴρ ἐμφαίνων τὸν ἥλιον,
χαῖρε, γαστὴρ ἐνθέου σαρκώσεως.
Χαῖρε, δι' ἧς νεουργεῖται ἡ κτίσις,
χαῖρε, δι' ἧς βρεφουργεῖται ὁ Κτίστης.
http://www.orthodoxfathers.com/logos/Akathistos-Umnos
20.11.2018
Радвай се ти, чрез която ще изгрее радостта;
радвай се ти, чрез която клетвата ще изчезне!
Радвай се ти, чрез която падналият Адам бе възвърнат;
радвй се ти, чрез която Ева се избавя от сълзи!
Радвай се, висота, трудно достижима с човешки мисли;
радвай се глъбино, в която мъчно се прониква и с ангелски очи!
Радвай се, защото ти си Царев престол;
радвай се, защото носиш Оногова, Който всичко държи!
Радвай се, звездо, която явяваш Слънцето;
радвай се, утробо на божественото въплощение!
Радвай се ти, чрез която се обновяват тварите;
радвай се ти, чрез която се прекланяме на Твореца!
Радвай се, Невесто неневестна!
(http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/akatistnik/Presveta_Bogoroditsa.htm) 20.1.2018
Пример за образен паралелизъм от четвъртия икос в Акатиста за пресвета Богородица (http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/akatistnik/Presveta_Bogoroditsa.htm) 20.11.2018
Радвай се, че небесните се радват заедно със земните;
радвай се, че земните ликуват заедно с небесните!