патерик синайски

Преводен сборник с патерични разкази, по-голямата част от който съдържа творбата на Йоан Мосх (ок. 538–619) “Духовно пасище”. Названието “Синайски патерик”, с който сборникът е известен в славянската традиция, е късно и вероятно е свързано с факта, че значителна част от съдържащите се в сборника на Йоан Мосх разкази са посветени на синайските и палестинските подвижници. Простите наративи и живият изказ допринасят за широката популярност на “Духовното пасище”, преведен на множество езици. Синайският патерик се състои от 336 разказа (глави), като първите 300 се отнасят към сборника на Йоан Мосх, а останалите са извлечения от други патерични сбирки. Най-ранният препис на славянския превод на Синайския патерик е запазен в руски препис от края на ХІ в. (ГИМ, Синод. 551), но повечето изследователи смятат, че той е преведен в България в началото на Х в.

Извлечение от Синайския патерик се разпространява под названието “Лимонис”. Запазени са две редакции, първата от които (състояща се от 94 глави) има ясна антибогомилска насоченост и появата ѝ се свързва с българската действителност от Х в., докато втората, която е разширена значително с текстове от Синайския и Египетския патерик, може да е възникнала в Русия през втората половина на ХІ в.

Издания:

Библиография:

Citekey Трифуновиħ1990 not found