Пергаментът е обработена и подготвена за писане кожа. Името произлиза от названието на града Пергам (гр.Πέργαμος) или Пергамон (гр. Πέργᾰμον), днешен Бергама близо до Измир. Според известието на Ктесий (V-IV в. пр. Хр.) в неговото съчинение „За персите“ още персийците са употребявали кожата като писмовен материал. Според Плиний Старши (22-24 – 74 г.), през II в. пр. Хр. царете на Егитет, за да умножат още повече богатството на Александрийската библиотека забраняват износа на папирус извън страна. Тогава в Пергам се обръщат към кожата и налагат специфичен начин на нейната обработка. Ранното гр. наименование е δέρμα, σωμάτιον, а по-късно, по мястото на главното производство — περγαμηνή (у римляните — membrana, а по-късно — pergamena). За легендарен откривател на пергамента се счита царят на Пергам Евмен II (197—159 пр. Хр.).
За изработката на пергамента са се използвали всякакъв вид кожи – от овце, телета, кози, зайци, свине. Най-добрите пергаменти са се получавали от млади агнета. Кожата се очиствала от косми, месо и мазнина. Одраната кожа се е поставяла в солен разтвор за един ден, а след това във варов разтвор за три дена. После кожата се е промивала и изтърквала с нож. Така подготвената кожа се е разтягала на рамка на сянка и на проветриво място, за да се изсуши добре. След това се е натривала с креда и се е изтъргвала с пемза. Много често кожата се е обработвала допълнително с яйде, мед или отвара от ленено семе или се е покривала със слой от туткал или брашно. При добрата обработка е могло разликите между тъмната ѝ страна (откъм козината) и светлата (откъм месото) почти или съвсем да изчезнат. Това се е получавало с допълнително шлифоване с пемза и кокален нож. Пергаментните листове, подготвяни за изписване на миниатюри, понякога допълнително са обработвани с белила или креда, варно мляко, отвара от ленено семе, яйце или туткалов разтвор.
Така полученият пергамент е бил прегъван на две, четири или осем части, в зависимост от желания формат и големината на кожата, а после е изрязван и подравняван. След това се е пристъпвало към подреждането му в свезки (коли, тетради).