Предлогът е неизменяема несамостойна част на речта, която служи за означаване на отношение между нееднородни части в словосъчетание или в изречение, напр. на съществително име или други самостойни части. Предлогът няма собствено лексикално значение. Той обикновено няма и свое ударение, а се изговаря заедно с думата, към която се отнася и пред която стои (проклитика), като по този начин се образува една „фонетична дума“. Предлозите се делят на първични (прости) и вторични (сложни).
Предлози, които се съгласуват с един падеж
Родителен падеж
без(ъ): прѣдастъ его безъ народа близъ: приде близъ свѧтааго; приближишѧ сѧ близъ рѣкы
вънъ, вънѣ, извънъ: изиде вънъ града; вънѣ града прѣбываите; повелѣ извънъ града того посѣщи
выше: выше презвутера сѣщи; выше закона быти
далече: имѣаше село вънѣ града недалече града
до: доидошѧ до цръкъве; до бедроу закопанъ
из(ъ): влѣкош ѧ вънъ изъ клѣти; изъ давъна; изъ пръва около: стоѧтъ около цръкъве
въскраи (< възъ краи): сѣде въскраи цръкъве
кромѣ (извън, без): кромѣ тѣла естъ; ты единъ еси кромѣ грѣха
окрьстъ (около): повелѣ емоу ходити окрьстъ монастыр҄ѣ
окрѫгъ (около): сѣдѣахоу окрѫгъ его въ мѣсто: въ мѣсто сего старьца приходитъ
отъ: да не отълѫчимъ сѧ отъ тебе; възмѧте сѧ отъ страха
прѣжде: прѣжде зимы прити; прѣжде того часа
развѣ (извън, освен): аще въ тѣлѣ, аще развѣ тѣлѣ не вѣмь
свѣн҄е (извън): отъведе паоула свѣне сѫдилища
оу: прѣбыстъ оу него годъ малъ; проси оу отьца
Винителен падеж
въз(ъ): възъ бръдо потече
низ(ъ): низъ стѣнѫ падошѧ
объ: живѣаше объ онѫ странѫ доунава; тоу объ нощь прѣбыстъ
ск(в)озѣ: придохомъ сквозѣ огн҄ь и водѫ
Дателен падеж
къ: събьрашѧ сѧ къ н҄емоу; вѣроуѭ къ господоу
противѫ: изидѫ противѫ исоусови; чьто противѫ семоу рекѫтъ
Местен падеж
при: при мор҄и галилеисцѣемь видѣ дъва брата; падѫ при пѫти
Предлози, които се съгласуват с два падежа
Родителен и творителен падеж
съ:
а) (отдалечаване) съшьдъ съ небесе; съпаде коумиръ съ мѣста своего; (време) съ вечера въста; (начин) съ полоу мрьтвъ
б) (задружност, съвместност) идетъ съ народомь многомь
Винителен и родителен падеж
врьхоу: винителен падеж само при глаголи за движение, иначе родителен: постави и врьхоу прѣстолъ свои; срв.: градъ врьхоу горы стоꙗаше
Винителен и местен падеж
Винителен падеж се употребява при глаголи за движение, а местен – при останалите
въ:
а) посадити въ тьмьницѫ; въ подъградие доиде
б) ѫтрь въ домоу обрѣте сѧ
на:
а) похоть воюетъ на доухъ; на гробъ прѣидошѧ
б) на ономь свѣтѣ бѫдетъ; сѣдиши на трапезѣ; слъньце быстъ на заходѣ; на молитвѣ станевѣ; на оумѣ бѣаше емоу
о:
а) прѣтъкнѫ ногѫ о камень; сѣде одеснѫѭ отьца
б) чьто се слышѫ о тебѣ; не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ чловѣкъ
Винителен и творителен падеж
надъ:
а) голѫбь полетѣ надъ главѫ иосифовѫ
б) облачьць малъ ꙗви сѧ надъ народомь
подъ:
а) въниде подъ покровъ; заиде слъньце подъ землѭ; подъ вечеръ заклѧ сѧ
б) пьси подъ трапезоѭ ꙗдѧтъ
прѣдъ:
а) въведошѧ прѣдъ цѣсар҄ѣ
б) съгрѣшихъ прѣдъ тобоѭ
Предлози, които се съгласуват с три падежа
Винителен, родителен и творителен
за:
а) за вратъ похвати и;
б) (заради) жена за чѧдъ молѧщи; (време) за оутра; за вечера
в) (зад, след) иди за мъноѭ сотоно
междоу, междю:
а) приде на море междоу прѣдѣлы декапольскыѧ
б) междоу двою морю, чрьнааго и бѣлааго
в) колико растоѧтъ междоу собоѭ
В старобългарски освен предлози съществуват и задлози (енклитики).
