приписка

Заключителната приписка (колофон) е поместена на последния запазен лист (л. 242) в Бдиснкия сборник, съставен през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1352/3-1396).Известният днес ръкопис (№ 408 от Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия) по водни знаци се датира към самото начало на 15 в. и вероятно представлява по-късен препис. Може да се предположи, че в него след приписката е имало още един изписан лист, който е бил откъснат – от него е оцелял долният ъгъл, върху който се чете думата „амин“.

Колофон на старобългарския книжовник Тудор Доксов от 907 г. към преписа му на Четирите слова против арианите на Атанасий Александрийски (ок. 295-373), създаден по поръка на княз Симеон. Съдържа данни за времето и мястото на изписване, за историята на превода, както и важни исторически сведения, включително датата на смъртта на княз Борис I Михаил и годината на покръстването на българите, отбелязана според прабългарския календар.