Студийският типик е църковно-законодателната книга на Студийския манастир в Константинопол. Той стои в основата на всички манастирски типици във Византия, но се разпространява и извън нейните граници – в итало-гръцките области, на Атон и сред православните славяни, и обезпечава стабилността на византийската литургическа традиция чак до XIV в.
Студийският типик дължи появата си на игумена на Студийския манастир Теодор Студит († 826), след чиято смърт, между средата на ІХ и средата на Х в., бил записан от учениците му, но неговият текст не е съхранен. По-късно обаче, заедно с други източници, той е използван от патриарх Алексий Студит (1025–1043 г.) при създаването на т.нар. Студийско-Алексиевски устав, предназначен за основания от него манастир „Успение Богородично“ край Константинопол. Много рано, ок. 1068 г., Типикът на патриарх Алексий има славянски превод и е въведен в употреба в Киево-Печерския манастир от игумена му Теодосий. Така, макар че също не е запазен в оригинал, днес той е известен в няколко славянски преписа, най-ранният от които е от ХІІ в. (ГИМ, Син. 330).
Доколкото може да се съди по Студийско-Алексиевския устав, Студийският типик се е състоял от две части – богослужебна, регламентираща службите подвижния (триоден) и неподвижния (минеен) кръг на църковната година, и ктиторска, определяща правилата за монашеския живот. Богослужебната част на този типик се основава на Студийския синаксар в неговата версия от втората половина на Х в. (Пентковский 2001). Ктиторската част на Типика на патриарх Алексий съдържа предписания, които се отнасят до храната на монасите и разпределението ѝ в течение на годината, както и други въпроси, свързани с живота на монашеското общежитие.
Студийската литургическая традиция е сложен синтез между по-стари и по-нови правила за извършване на богослужението. Смята се, че тя е резултат от прилагането на елементи от палестинската богослужебна практика в общежителен манастир, какъвто е Студийският, в който основните параметри на богослужинето са константинополски. Предписанията му, които се отнасят до включените в службите четива от Стария и Новия завет, месецослова, определящ честваните памети и събития, молитвените текстове и литургиите, са наследени от по-старата константинополска литургическа традиция. Въведените от Теодор Студит нови принципи засягат преди всичко денонощния богослужебен кръг – всички служби, свързани с него, се извършвали от монасите съвместно, съобразно с общежителния начин на живот в Студийская манастир. Те включвали т.нар. изобразителни и повечерие, както и други последования за утринната, часовете и вечернята, които са заимствани от палестинската богослужебна традиция.
По времето на Студийския синаксар и под негово влияние се формират и богослужебните книги Миней, Триод и Октоих, които също съдържат както по-ранни песнопения с палестински произход (принадлежащи на творци като Андрей Критски, Козма Маюмски, Йоан Дамаскин), така и нови творби, съставени от Теодор Студит и други студийски и константинополски книжовници. От края на ІХ или началото на Х в. богослужебните предписания на Студийския манастир навлизат и в градското (енорийското) богослужение.