Тип сборник, който съдържа основно слова с името на Йоан Златоуст. До XVI век не се среща това наименование на сборника; първите засвидетелствани варианти са „Книга, глаголемая Златоуст, в настоящей сей книзе от мытаря и от фарисея, в пост в Великий по все дни чтение да неделе в весь год“ (БАН. 32.5.5) и „Книга, глаголемая учителной Златоуст“ (ГИМ. Увар. № 316 (111)). Най-ранно засвидетелстваните ръкописи от този тип са от XIV в. – Ягичев Златоуст (като този ръкопис не съдържа нито едно слово на Йоан Златоуст), Хлудов Златоуст и Дамянов Златоуст. Те съдържат текстове за празници от триодния и пентикостарния цикъл. Смята се, че литературното ядро на Златоуста е от събрани южнославянски дидактически слова за Четиридесетница – от Неделята на митаря и фарисея до петата неделя на поста включително. Златоустът има шест редакции, които отразяват процеса на постепенното оформяне на сборника между XIV–XVII в. от гледна точка на разширението на календара и усложняването на жанровата структура. В науката няма единно мнение за произхода на прототипа и времето на окончателното оформление на сборника като самостоятелна книга. Преобладава мнението, че късносредновековният Златоуст е възникнал на руска почва. Има устойчив състав, който включва дидактически и епидейктически съчинения, предназначени за четене в съответния ден от триодния цикъл. Първоначално се е използвал за богослужебни цели (уставно четиво) и в последствие за индивидуална, домашна употреба. Известни са три основни разновидности на Златоуста. Постният съдържа статии, посветени на подготвителните недели на Великия пост и на неделите по време на Поста. Той се оформя най-вероятно към XII в. В основата на прототипа на триодния Златоуст и Тържественик лежат група византийски епидейктически хомилии, допълнени със слова на Климент Охридски, Йоан Екзарх Български, Кирил Туровски и др. В първоначалното му ядро влизат поучителните слова на Климент Охридски за Неделя месопустна, за неделите от Четиредесетница, добавят се и други слова за подготвителните недели и за Пета Неделя на поста, а в Русия се прибавят и поученията на Кирил Туровски за неделите след Пасха. Цветният (пентикостарен) Златоуст – включва Постния и слова за Възкресението до Неделята на всички светии. Като най-много преписи има годишният, който има две разновидности - кратък и пространен. Годишният включва слова от Неделята на митаря и фарисея до 36 седмици след първата неделя след Петдесетница, посветена на всички светии. В него се съдържат слова за всяка неделя от годината както за поста, така и за пасхалната седмица и за всеки ден от годината. Независимо от разновидностите, съставът е устойчив и словата до преди пасхалната седмица са предимно едни и същи. Съставът му включва преводни и оригинални слова на византийски, български (Климент Охридски, Йоан Екзарх) и руски автори (Кирил Туровски и епископ Серпион Владимирски). Някои статии и редът в него са идентични с други сборници като например триодния Тържественик, Златоструя. древноруския сборник Измарагд, книгата Рай, сборник със слова на митрополит Даниил Московски, Златая матица и сборника Златая цеп. Тематиката на словата до Неделята на всички светии е свързана с поясняването, украсяването, тълкуването и разпространяването на Евангелието и евангелските сюжети. Другата част включва теми от бита на християнина и се очертава ясна граница между богоугодния пример и греха. Има слова с наслов „За пиянството“ , „За завистта“, „За смирението“, „Как добре християнина да живее“, „За почитането на книжниците“, „За душевната чистота“ и други. Набляга се и на отричането от старите езически ритуали и практики. Вниманието е отделено и към поведението в църквата, по време на служба и след това. Включени са слова по естествознание („Сказание за небесните сили и как е създаден човекът на земята“, „За тварите небесни“) и сведения за църковните събори. Сборникът е компендиум на християнския космос. Той намира широка популярност в Русия и става най-разпространения руски сборник с нравоучително съдържание през XVI–XVIIв. Голямото му разпространение се дължи на учителния му енциклопедичен характер и на кратките и ясни слова, без прекомерна реторическа орнаментика, достъпни за разбиране. Сборникът е оказал осезаемо влияние върху оформянето на етическите и естетически възгледи на средновековния човек. Бил е популярен и при старообрядците, които са го преписвали и издавали многократно от края на XVIII до началото на XIX в. Първото издание на сборника е от 1795 г. със заглавие „Книга глаголемая Златоуст, в ней же всяко ухищрение божественаго писания истолковано святым великим Иоанном Златоустом и святыми отцы“, текстът в изданието е по годишния състав, но се различава от ръкописните варианти. Следват още няколко издания – Супрасълско през 1975 г. и Вилненско – през 1798 г.
