Надписът е намерен в крепостта Боженишки Урвич близо при с. Боженица, Ботевградско. Изсечен е върху скална площадка с размери 3,25 х 1,90 м. Негови копия се пазят в Историческия музей в Ботевград и в Националния исторически музей в София.
Епиграфският надпис е разчетен от Петър Мутафчиев през 1919 г. Текстът е изписан от Драгомир, който отбелязва името си в началото на надписа. Изсечен е по повеля на севаст Огнян, кефалия при цар Иван Шишман. Надписът дава сведения за османската експанзия в българските земи. Петър Мутафчиев го датира към 1395 г., а според Цветана Георгиева той трябва да се отнесе към 1376 г.
С личността на севаста се свързва още един епиграфски надпис, намерен в същатата крепост, който съдържа само името „Огнян”.