Заглавие: С Богом починают се кнїиги сїе глаголїемїе грчькїим езыком, номоканѡн сказаїемїе нашим езыком законоꙋ правило.
Названията сръбска редакция на номоканона, Номоканон на св. Сава, Иловичка кормчая, Рязанска кормчая, се отнасят към Номоканона от ХІV Титула с тълкуванията на Йоан Зонара и Алексий Аристин - с най-ранен препис в Иловичката кормчая от 1262 г. Редакцията се разпространява и в Русия – най-ранният свидетел, в който е засвидетелствана е Рязанският от 1284 г. Появата на този каноничен сборник се отнася към края на ХІІ – началото на ХІІІ в. като дело на южнославянски монаси на Атон и се свързва с дейността на първия сръбски архиепископ Сава Неманя (1219–1235). В началото на Кормчаята са поместени историята на вселенските и поместни събори, тълковната молитва „Отче наш” и Символа на вярата. В основата на каноничната част стоят Синопсиса на Стефан Ефески с тълкуванията и допълненията на Алексий Аристин (ХІІ в.) и Синтагмата от ХІV Титула с тълкуванията на каноните на Йоан Зонара (ХІІ в.), предшествани от двете предисловия към Номоканона от ХІV Титула (това от VІ в. и Фотиевото от 883 г.), систематичен указател към каноничната част на Синтагмата от ХІV Титула и оглавлените на Кръмчаята. В сборника са включени са също така извадки от Юстиниановото законодателство, Collectio 87 capitulorum, пълният превод на Прохирона, три новели на византийския император Алексей І Комнин (1081 –1118), Моисеевия закон и др. Като допълнителни статии в края са включени съчинения на Йоан Дамаскин, части от Прохирона, степените за сродство и др. От Светосавската кормчая не е запазен български препис. Косвени свидетелства за това, че към средата на ХІІІ в. Търновската патриаршия е разполагала с копие от този Номоканон са писмото на руския деспот Яков Светослав до Киевския митрополит Кирил ІІІ (ок. 1242 –1282), че му изпраща „Зонар” и предхождащата го бележката на преписвача Йоан Драгослав, завършил преписването на Номоканона на 7 януари 1262 г. в дните на българския цар Константин Тих Асен (1257–1277).
