Заглавие: Съчинѥнїе по съставѣх объетїхь въсѣхь винь свештенныихь божьстьвныхь правиль, потрꙋжсенно же въкѹпѣ и сложенно иже въ свештенноинокыхь послѣднымь Матѳеомь
Начало: Иже свещенныихь и божьствныихь вешть правиль процьвте ѹбо оть самого того, акоже слово решти, богомѹжнаго въ мирѣ жителства слова...
През 1335 г. солунският монах Матей Властар съставя сборник, в който каноничните правила са разположени не в тематичен, а в азбучен порядък. Материалът е разпределен в 24 раздела според буквите на гръцката азбука, всеки от които е разделен на глави. Общо 303 за целия сборник. Към каноничните текстове се включени и такива, съдържащи светска регламентация, свързани с църковното право. Като допълнителни статии в Синтагмата са включени Списък на църковните длъжности (офикиите на Великата църква), Канонарият на Йоан Постник, една компилация, съставена от редукцията на Отговори на Никита Ираклийски, Правилата на Никифор Изповедник, списък на митрополиите и архиепископиите, принадлежащи към Константинополската патриаршия и речник на латински правни термини с наслов Λέξεις λατινικαί.
Славянският превод на Синтагмата на Матей Властар е извършен най-вероятно през 1348 г. или в района на Южна Сърбия, или в диоцеза на Охридската архиепископия, или на Атон.
Около 1349 г. въз основа на пълния превод на Синтагмата, възниква и нейна кратка редакция. Тя влиза в корпуса закони на сръбския цар Стефан IV Душан (1331-1355). До края на 17 в. Синтагмата на Матей Властар остава едно от най-важните ръководства по канонично право на Балканите.
