Biblio

Величкова, Славка. 1980. Колебания в лексиката на печата на CP Македония.. Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 5. (Съпоставително Езикознание / Сопоставительное Языкознание / Contrastive Linguistics). 18–28.

Стойкова, Ана. 1997. Кой седи на коня зад свети Георги?. Palaeobulgarica / Старобългаристика 21. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 23–34.

Иванова, Калина. 1995. Кой се подвизава „у дома“?. Българска реч 1. (Българска Реч). 26–27.

Марти, Роланд. 2012. Кой може да пише думи на водата?. Българска реч 18. (Българска Реч). 5–13.

Кабакчиев, Кирил. 2002. Кои книги според Константин Костенечки са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон. Palaeobulgarica / Старобългаристика 26. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 77–94.

Радошевић, Н. 1975. Козмографски и географски одломци Горичког Зборника. Зборник радова Византолошког института 15. (Зборник Радова Византолошког Института).

Бегунов, Ю. 1973. Козма Пресвитер в славянских литературах. София: АИ “Проф. Марин Дринов”.

Кожухаров, Стефан. 1995. Козма Маюмски. In , Кирило-Методиевска енциклопедия, vol. 2, 372–374. (Кирило-Методиевска Енциклопедия).

Милтенова, Анисава. 2003. Козма Индикоплевст. In , Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, 259-260. (Старобългарска Литература. Енциклопедичен Речник).

Бакич-Хейдън, Милица. 2004. Кое е византийското на Балканите?. In , Балканите като метафора : Между глобализацията и фрагментацията. (Балканите Като Метафора : Между Глобализацията И Фрагментацията). София: Труд.

Мусакова, Елисавета. 2002. Кодикологически особености на Песнивеца на цар Иван Алескандър. Palaeobulgarica / Старобългаристика 26. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 3–33.

Мусакова, Елисавета. 1998. Кодикологически бележки върху Врачанското евангелие (НБКМ ). Palaeobulgarica / Старобългаристика 22. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 64–82.

Добрев, Иван. 2016. Кодекс № 1039 от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (I.1). In , Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней (Доклади от едноименната конференция – 21 май 2013 г.), 11-56 . (Агиославика. Проблеми И Подходи В Изследването На Станиславовия Чети-Миней (Доклади От Едноименната Конференция – 21 Май 2013 Г.). София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

Първев, Христо. 1995. Когато бяхме студенти на професор Любомир Андрейчин. Българска реч 1. (Българска Реч). 9–12.

Чешмеджиев, Димо. 2004. Кнѧжение емоу дасть дрьжати словѣнско от Пространното житие на Методий и българо-византийските отношения от първата половина на IХ в.. Palaeobulgarica / Старобългаристика 28. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 3–19.

Попов, Георги. 1988. Книжовното наследство на Кирило-Методиевите ученици. Литературна история 32. (Литературна История). 3–8.

Гергова, Ани. 2000. Книжовни пристрастия: Документални очерци. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Дограмаджиева, Екатерина. 1984. Книжовната форма при морфологичните дублети в старобългарския език. Palaeobulgarica / Старобългаристика 8. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 59–64.

Богданович, Димитрийе. 1983. Книжовна школа и книжовно средище. Palaeobulgarica / Старобългаристика 7. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 106–109.

Младенов, Максим Сл.. 1982. Книжовна дейност на акад. Стоян Романски (24.II.1882–26.II.1959). Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive linguistics 7. (Съпоставително Езикознание / Сопоставительное Языкознание / Contrastive Linguistics). 50–66.

Минчев, Георги. 1985. Книжовен паметник и ритуален език. Palaeobulgarica / Старобългаристика 9. (Palaeobulgarica / Старобългаристика). 91–102.

Гергова, Ани. 1991. Книжнината и българите. XIX – началото на XX век. София: БАН.

Каравелов, Любен. 1871. Книжевни известия. Свобода 11. (Свобода). 86.

Истрин, Василий. 1920. Книгы временышя и образныя Георгия Мниха. Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Текст, исследование и словарь. . Vol. 1. Петроград.

Павлов, А. 1885. Книги законные содержащие в себе в древне-русском переводе византийские законы земедельческие, уголовные, брачные и судебные. Издал вместе с греческими подлинниками и с историко-юридическим введением А. С. Павлов. Санкт Петербург.