Biblio

Милетич, Любомир. 1908. Копривщенски дамаскин : Новобългарски паметник от XVII век. Български старини. (Български Старини). София: Държавна печатница.

Яцимирский, Александр. 1909. К истории апокрифов и легенд в южнославянской письменности. Известия Отделения Русского языка и словесности. Vol. 2. (Известия Отделения Русского Языка И Словесности). Санкт Петербург.

Яцимирский, Александр. 1910. К истории апокрифов и легенд в южнославянской письменности. Известия Отделения Русского языка и словесности. Vol. 1, 3. (Известия Отделения Русского Языка И Словесности). Санкт Петербург.

Чебан, С. М. 1913. К вопросу о гигиенических предписаниях в древнерусской литературе. ЖМНП 43. (Жмнп). 100-121.

Лукашевич, А. 1917. Канонник. In , Православная энциклопедия, vol. 30, 421–422. (Православная Энциклопедия). http://www.pravenc.ru/text/1470255.html.

Истрин, Василий. 1920. Книгы временышя и образныя Георгия Мниха. Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Текст, исследование и словарь. . Vol. 1. Петроград.

Михайлов, А. 1928. К вопросу о происхождении и литературных источниках Толковой Палеи. Известия АН СССР по русскому языку и словесности 1(1). (Известия Ан Ссср По Русскому Языку И Словесности).

Лавровъ, Пëтр А. 1928. Кирило та Методій в давньо-слов’янському письменстві. Київ.

Андреева, М.. 1933. К истории византийско-славянских гадательных книг. Byzantinoslavica 5. (Byzantinoslavica). 120-161.

Андреева, М.. 1934. К истории византийско-славянских гадательных книг. Byzantinoslavica. (Byzantinoslavica). 126-129, 134-153.

Теодоров-Балан, Александър. 1934. Кирилъ и Методи. Университетска библиотека № 146, редица “Помагала”, брой 3. Vol. 2. (Университетска Библиотека № 146, Редица “Помагала”, Брой 3). София: Придворна печатница.

1935. Катавасийникъ, съдържащъ катавасиитѣ на всички господски и богородични праздници и на някои недѣлни и празднични дни по Триода, съ прибвака на полиелеитѣ. София: Държавна печатница.

Владикин, Любомир. 1935. Курс по общо държавно право. . Vol. 1-2. София: Придворна печатница.

Гечев, Стефан. 1938. Към въпроса за славянския физиолог. София.

Троицкий, С. 1952. Како треба издати светосавску крмчију (Номоканон са тумачењима). Београд.

Троицкий, С. В. 1952. Како треба издати светосавску крмчију (Номоканон са тумачењима). Београд.

Георгиев, Емил. 1956. Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури. София.

Заимов, Йордан. 1960. Къде е писано Добрейшовото евангелие. In , Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски, 415–419. (Езиковедско-Етнографски Изследвания В Памет На Академик Стоян Романски). София: БАН.

Мирчев, Кирил. 1961. Към българската историческа лексикология [{II].} 3. Старобълг. скѫдель и неговите по-късни заместници. Български език 11. (Български Език). 248.

Самодурова, З. 1962. К вопросу о малых византийских хрониках. Византийский временник 21. (Византийский Временник). 127-148.

Мирчев, Кирил. 1963. Към българската историческа лексикология. 8. съноузьнь. 9. розвъны. Български език 13. (Български Език). 255–257.

Павловић, Л.. 1965. Култови лица код Срба и Македонаца. Историјско-етнографска Расправа. Смедерево: Народни музеј.

Сухаребский, Лазар. 1966. Клиника мимических расстройств : избранные картины в клинике психических заболеваний. Москва: Медицина.

Мирчев, Кирил. 1966. Към езиковата характеристика на Охридския апостол от {XII} в. In , Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, 107–120. (Климент Охридски. Сборник От Статии По Случай 1050 Години От Смъртта Му). София: БАН.

Гюзелев, Васил. 1967. Коя е Анна от новооткрития двуезичен преславски надпис. Исторически преглед(6). (Исторически Преглед). 82-88.