Раннохристиянски книжовник. Роден в Нибиса в Месопотамия (Нисибис, Nisibis, днес Nusaybin), когато градът е под римско управление. Според сирийското му житие родителите му са християни, но вероятно баща му е бил езичник, жрец на Абнил или Абизал. Покръстен е от епископа на Нибиса св. Яков. Принуден е да напусне града при преминаването му под властта на персите през 363 г. Установява се в Едеса, където прекарва 10 години до края на живота си. Разказва се, че живял осем години при монасите на Нитрийската планина. Според Григорий Нисийски и Созомен посетил Василий Велики в Кесария и бил ръкоположен от него за дякон. В житието на Василий Велики се описва как след съвместна молитва при посвещението му за дякон чудотворно научил гръцки език. Умира на 6 юни 373 г. Мощите му са в арменския манастир св. Сергий в Едеса. Паметта му се отбелязва на 28 януари.
Произведенията му са в областта на поучителната литература, екзегетиката и химнографията. Известни са преводи на арменски, гръцки, латински и старобългарски език (CPG 3905-4175). От коментарите му върху цялото Свещено писание е запазена само малка част. В сирийска версия са известни коментарите му върху Битие и голяма част от Изход от Стария завет, а от Новия завет – в арменска версия. Особено ценно е поетичното му творчество, което според Созомен обхваща 3 000 000 стиха. То се състои от хомилии и химни. Хомилиите са написани в седмосричен стих, често разделен на две по 3 и 4 срички. Химните са с разнообразен стил и ритъм, посветени на празници от църковния цикъл, заупокойни и полемични, насочени срещу различни ереси. Често в тях е използван акростих. Поетичните му творби оказват силно влияние върху сирийската и византийската химнография. Приписват му се повече от сто анонимни поучения, както и авторството на Житието на Мария Египетска. Сборникът с аскетични поучения, известен като „Паренесис“, е написан за египетските монаси. Той е познат в два превода на старобългарски език. Първият е направен на глаголица в източно-българско книжовно средище и е образец на монашеско-проповедническата литература. Запазен е откъслечно в Рилските глаголически листове от Х в., НМРМ 3/6 (14). Втори превод (вероятно от ХІІІ в.) е известен по преписи в ръкописи № 68 от 1353 г. в Архива на БАН (Кодов 1969: 117–124), който е запазил атонската редакция на текста. Забележителен по своята ценност е и преписът на “Паренесис” на Ефрем Сирин, направен по времето на Иван Александър от книжовник на име Тахота (1353 г.) НБКМ № 151 (297) (Лесновски паренесис), Цонев 1910: 205–227 и в Руската Национална библиотека, Санкт Петербург (сигнатура F.п.I.63); вж. и дигиталното копие: http://www.theeuropeanlibrary.org/tel4/record/3000096072603. Няколко листа от ръкописа са се пазели в Народната библиотека в Белград (№ 237), но са унищожени по време на Втората световна война. Житието на Ефрем Сирин е преведено старобългарски и се присъединява към “Паренесис”.
Реперториум на старобългарската литература и книжнина: http://repertorium.obdurodon.org/searchTitlesFree.php?target=%D0%95%D1%8...
