Търновска книжовна школа

Заключителната приписка (колофон) е поместена на последния запазен лист (л. 242) в Бдиснкия сборник, съставен през 1359-1360 г. по поръка на видинската царица Анна, съпруга на цар Иван Срацимир (1352/3-1396).Известният днес ръкопис (№ 408 от Университетската библиотека в гр. Гент, Белгия) по водни знаци се датира към самото начало на 15 в. и вероятно представлява по-късен препис. Може да се предположи, че в него след приписката е имало още един изписан лист, който е бил откъснат – от него е оцелял долният ъгъл, върху който се чете думата „амин“.

Разказът за пренасяне на мощите на свети Иларион Мъгленски (проложно житие или проложен разказ) от Търновската редакция на Стишния пролог с най-ранен препис в БАН 73 от XIV в. се намира под датата 21 октомври. Авторът е неизвестен. Има летописен характер и е важна част от култовете на светците покровители и застъпници на престолния град Иван Рилски, Петка Търновска, Михаил Воин и други. На 21 октомври 1204 или 1206 г. цар Калоян (1196‒1207) пренася мощите на св.