Канон на IV гл., включен в Минея, изпълняван на 6 септември на празника за Чудото на архангел Михаил в Хоня (Хонай, Хонас – град в Мала Азия, във Фригия, наричан в Античността Колоса или Коласия, днес в пределите на Турция). Събитията, отнасящи се до това Чудо, са свързани с лековит извор, пазен от архангела. Според легендата езичниците се опитват да унищожат аязмото. За целта прокопават канал от близката река към него, за да предизвикат наводнение и замърсяване на водата. Архангел Михаил предотвратява наводнението, като със земетръс отклонява събраната вода в дълбока пропаст. Българският учен Йордан Иванов дава сведения за земетресение, станало през 65 г. във Фригия, при което град Колоса е разрушен почти целият, а реката Ликос пропада под земята при Колоса и на разстояние от пет стадия излиза пак на повърхността. Засвидетелстваното природно бедствие, за което ученият черпи сведения от древните автори, се свързва с чудодейната намеса на архангела.
Канонът на Йосиф Песнописец, посветен на събитието, се състои от IX песни, включително и втора, която при много автори на канони не се пише въобще заради покайното й съдържание. Творбата е с прост акростих ᾠδὴ Ἰωσήφ с името на автора в IX песен. Въпреки че е предназначена за 6 септември, в ранните византийски служебни минеи се разпространява широко и на ноемврийската дата за празнуване на архангелите. Помества се в печатните гръцки издания на 6 септември със съкратени тропари от всяка песен. В тях се редува песен след песен с друг канон за Йосиф Песнописец за безплътните сили с нач.: Божьствьными свѣтьлостьми, като на първо място е поставен той. Пълният текст на канона е публикуван в ноемврийския том на AHG (научна поредица, съдържаща невлезлите в печатния гръцки миней канони). В него II песен е съставена от два дяла, всеки от които всъщност образува отделна песен с различна ритмическа организация на строфите, VI и VIII песни са с по шест строфи – ирмос, шест тропара за празника и богородичен, а другите са с по девет, като при тях тропарите за празника са с по един повече. В гръцкото печатно издание втора песен липсва, а всички останали съдържат общо по седем тропара – ирмос, пет за празника и един богородичен.
В славянския превод са се обособили две основни редакции, едната в празнични минеи, а другата в служебни, като и двете са със съкратен състав. Редакциите са се формирали от един и същ, недостигнал до нас, общ протопревод на канона, който по всяка вероятност е направен от вече редуцирания гръцки текст. Преводът е с допълнителни съкращения. Засега са известни общо шест преписа на преведения текст – в РГАДА 381-84 (служебен миней за септември от 1095–1096 г., известен като Ягичев), ГИМ, Синод. 159, (служебен миней за септември от XII в.), САНУ 283 (Богданович 715, служебен миней за септември от 1470 – 1480 г.), Зограф 54 (Драганов миней от вт. пол. на XIII в., празничен), РНБ, F.п.I.72 (празничен от края на XIII, нач. на XIV в) и Sinait. Slav. 25 (Синай 25, празничен от XIV в.). Най-ранният запазен славянски препис се намира в Ягичевия миней за септември.
