Византийски епископ и химнограф. Роден в бедно семейство, след като станал сирак, е осиновен и отгледан от бащата на Йоан Дамаскин Сергий Мансур. Двамата с Йоан Дамаскин са обучавани от йеромонаха Козма Сицилийски. Заедно и постъпват в манастира „Св. Сава Освещени” до Йерусалим. През 734/735 г. или 743 г. е издигнат до епископската катедра на Маюма край Газа. Последовател е на иконопочитанието. Паметта му се отбелязва на 12 октомври.
Сирийски химнограф. Предполага се, че е с еврейски произход. Роден е в гр. Емеса, днес Хомс, Сирия. Служил е като дякон в църквата „Св. Възнесение“ в Берит, днес Бейрут, Ливан. След преместването си в Константинопол по време на управлението на император Анастасий І служи в църквите „Св. Богородица Кириотиса“ и „Св. София“. Съществува легенда, че е получил видение от Св. Богородица. Починал в Константинопол. Паметта му се отбелязва на 1 октомври.
Византийски проповедник и химнограф. Роден в Дамаск. Постъпва на 14 години в манастира св. Сава Освещени до Йерусалим, за което е наречен Йерусалимски. Изпратен е от патриарха на Йерусалим Теодор в Константинопол. Там е ръкоположен от цариградския патриарх за дякон на храма „Св. София”. По-късно е поставен начело на архиепископската катедра в Гортина на о-в Крит. Паметта му се почита на 4 юли и следва да се отличава от Св. прпмч Андрей Критски, който се почита на 17 октомври.
В южнославянска книжовна традиция биха могли да се определят няколко редакции на службата за преподобната светица:
1. Ранна (преводна) служба с канон за шести глас, с “дойерусалимска” по тип структура.
Заглавие (ориг): Кано(н). гла(с). ѕ͠. ірмо(с). Ꙗко по сохꙋ (sic!) ходівъ⁘
(според изданието на Й. Иванов 1931: 424-431 по преписа в Драгановия миней)
Начало на първа песен, първи тропар:
Византийски книжовник, химнограф. Произхожда от богато семейство. Около 815 г. след като о. Сицилия е нападнат от араби, цялото семейство на Йосиф бяга на п-в Пелопонес, откъдето по-късно той отива в Солун и постъпва в манастир. Вероятно около 826-827 г. заради строгия си подвижнически живот привлича вниманието на цялото манастирско братство и е ръкоположен в презвитерски сан от Солунския архиепископ. В манастира Йосиф среща Григорий Декаполит, който се превръща в негов наставник. Двамата заминават за Констатнинопол във времето на конфликта между иконоборци и иконопочитатели.
Св. Филотея Темнишка е преподобна светица, чиито мощи са пренесени от Византия в Търново през ХІІІ в. от цар Калоян. Тя е почитана като “небесна закрилница” на Второто българско царство, царя и престолния град.
Не са известни химнографски текстове за светицата във византийската литература.
Култът към св. Иван Рилски възниква в Средец, вероятно в края на Х и през ХІ в., но придобива официалност едва през ХІІ в. (Пенкова 2008: 164) с канонизиращите текстове, написани от византийския книжовник и средецки градоначалник Георги Скилица. Известни са различни по жанр цикли, посветени на паметта му, съставени от агиографски и химнографски, оригинални и преводни произведения. След пренасянето на мощите на преподобния отшелник от Средец в престолния град Търново в края на ХII в.
Препис в сръбски празничен миней от края на XIV в. от манастира Печ № 53 (на лл. 65б–79а)
Аще хощеть прѣ(д)статель. творымь агрипинию.
на малои ве(ч)рныи, стре(х). гла(с). а͠. по(д)бно. нб(с)ныимь чинѡмь:~
Иже ѡснованиꙗ вса землѥ подвизаѥ(и) б͠ь. сьтресаѥи единь морскоѥ ложе,
ꙗко сьз(д)атель всѣ(х). избави на(с) праведнааго гнѣва трѹснааго.
твоимь мл(с)рдыѥмь ч͠͠локолюбче. пр(с)но ѹмолꙗѥмь.
Във византийската книжнина са създадени и множество песнопения в чест на св. Димитър, слави и стихири от различни автори. Каноните, помествани в службата за светеца са многобройни. Най-разпространеният сред тях е канонът за четвърти глас, приписван на Теофан Начертани (ІХ в.). Освен тази творба архимандрит Сергий (1901, 2: 331) посочва още няколко канона, дело на Георги Скилица (ХІІ в.), на Исидор Монах (Мелод) и на други анонимни автори.
Канон на IV гл., включен в Минея, изпълняван на 6 септември на празника за Чудото на архангел Михаил в Хоня (Хонай, Хонас – град в Мала Азия, във Фригия, наричан в Античността Колоса или Коласия, днес в пределите на Турция). Събитията, отнасящи се до това Чудо, са свързани с лековит извор, пазен от архангела. Според легендата езичниците се опитват да унищожат аязмото.