Византийски хронист. Автор на „Световна хроника” Χρονικὸν σύντομον, която е популярна във Византия и сред славяните. Хрониката се смята, че е ключова за развитието на византийската историографска традиция в края на VIII в. и първата половина на IX в.
Текстът на хрониката е запазен в два варианта. Единият, отразен в повече от 30 гръцки ръкописа е известен като „вулгата”. В него действието стига до 842 г. и е характерно, че в текста са включени фрагменти Послание на тримата източни патриарси до имератор Теофил (BHG, N 1386-1387). Другият, по препис, запазен в ръкопис Parisin. Coisl. gr. 305 и е определян като първоначална редакция на текста. Хрониката се състои от 9 книги: 1-5 книги съдържат сътворението и старозаветната история до Вавилонския плен, 6 книга разказва за вавилонските и персийските владетели до Александър Велики, 7 книга предава историята за елинистическите владетели и Рим до времето на Август, 8 книга е за римските императори, 9 книга е посветена на управлението от Константин Велики до Михаил ІІІ и Теодора. Обект на интерес преди всичко е последната книга. Хрониката е продължавана многократно от неизвестни книжовници, напр. „Продължител на Георги Монах” Georgius Continuatus: главно за периода 842 до 948 г., но понякога до 963 г. Понякога продълженията са представяни не като такива, а като отделни произведения, дело на Симеон Магистър, Лъв Граматик, Теодосий Мелитински.
Хрониката на Георги Амартол има два славянски превода, познати като Временник и Летовник (по първоначалната редакция на гръцкия текст) и двата пъти с продължение от хрониката на Симеон Логотет. Спори се относно времето и мястото на първия превод, Временника: между Х и ХІ в. в България или в Киев. Вторият превод, озаглавен Летовник, се смята, че е извършен през третата четвърт на ХІV в. в България.
