You are here

хроника

Author: 
Деница Петрова

Българска анонимна хроника от ХV в.

Bogdan, J. Ein Beitrag zur bulgarischen und serbischen Geschichtsreibung. - Archiv für Slavische Philologie, 13, 1891, 526-536.

Въ лѣто ѕ҃ѡд въста нѣкто Отмань оть въсточныѧ страны, оть горы нарицаемыѧ Ефѳры, оть рода измаилскаго, нахаждааше на Кармѣни биѫ сѧ съ ними и съражаѫ сѧ по въсѣ врѣмена и поделѣваѧ на ныхь и на Харсани, такожде и по малꙋ по малꙋ прїиде и на Таидиновѫ зелмѫ, Дїаделфїѫ и Малаина, и страны тыѧ плѣноуѫ и прѣемлѧ оумрѣть же Отмань. Прѣбысть .л҃. лѣть.

Йоан Зонара

Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.

Константин Манасий

Византийски хронист, митрополит на Навпакт. Живее и твори по времето на император Мауил I Комнин (1143 - 1180). Автор е на различни поетични и прозаични съчинения, много от които още не са проучени и/или издадени, а и не малка част са загубени. Най-главното и известното му произведение  е неговата стихотворна хроника, позната като "Манасиева летопис" (Σύνοψις ἰστορική) в 6733 стиха с петнадесетстъпен ямб. Произведението започва със сътворението на света и завършва с времето на възцаряване на император Алексий I Комнин (1081-1118) и има подчертано поучителен характер.

хроника на патриарх Никифор

Пр(с)таго w҃ца нашего Никифора патрiарха Констѧнтина града лѣтописець вскорѣ

Препис в ръкопис РНБ F. II. 250, л. 306б-312а

Адамъ пръвыи чл҃къ бывъ лѣ(т) .с҃л. ро(ди) Сифа и (жи)ве лѣ(т) .ѱ҃. до Малелѣилѧл въкꙋпе живъ лѣ(т) .ѧ҃а. Сифъ бывъ лѣ(т) .с҃е. ро(ди) Еноса и живе лѣ(т) .ѱ҃з. въкꙋпе живе лѣ(т) .ѧ҃в. Еносъ бывъ лѣ(т)  .р҃. и .ҁ. ро(ди) Каинана .ѱ҃. и .е҃і. до пѧтидесѧть и .г҃. лѣ(т) Мафꙋсалъ въкоупе живе лѣ(т).ѱ҃еі. до пѧтидесѧ(т) и .г҃. лѣ(т) Мафꙋсалы въкоупе живе лѣ(т) .ѧ҃. и .е҃. Каинанъ бывъ лѣ(т) .р҃. и .о҃. ро(ди) Малелѣила. и живе лѣ(т) .ѱ҃м. до п҃҃са҃. го лѣ(т). Ламеха въкꙋпе живе лѣ(т) ѧ҃.и҃. Малелѧилъ бывъ лѣ(т) .рѯ҃е. ро(ди) Ареда и живе лѣ(т) .ѱ҃л. до м҃и лѣ(т).

Хроника на Йоан Малала

Единствената запазена творба на византийския писател Йоан Малала (Ритор) (ок. 491-578). Проследява историята от Адам до 560 г., разделена в 18 книги. Хрониката е използвана като извор за античната история от по-късни византийски хронисти, като Теофан Изповедник и Георги Амартол. Славянският превод е създаден в България около началото на Х в. Запазен е само в руската книжнина, но не като самостоятелни преписи, а в състава на хронографите. Преводът може да се възстанови по руските преписи.

Хроника на Георги Амартол

Произведението представлява типична монашеска хроника, обхващаща периода от Адам до 842-843 г. Написана е през ІХ в. от византийския писател Георги Амартол (Грешник) (ὐπὸ Γεωργίου ἁμαρτωλοῦ). Историята е разделена на четири периода: от Сътворението до Вавилонския плен, от Вавилонския плен до Иисус, от Исисус до Константин Велики и от Константин до края на света. Има продължение до 948 г., което се приписва на Симеон Логотет, и още едно до 1078 г.

Хроника на Георги Синкел

лѣтомъ оуказанїе

Препис в ръкопис № 1289, РГБ, ф. 310

Въ .з҃. лѣто при(м)и гра(д) Римъ Костѧ(н)т(и)н бж҃їи оугодникъ. преж(д)е всего мощен ст҃ы(х) мч҃никъ. повелѣвъ събирающе съ ч(с)тью поклонѧт(с)и имъ. и з҃ дн҃и ни празникъ творѧще ра(до)вахоу сѧ. славѧще бг҃а и хвалѧще Костѧ(н)тина доб(г)лѧ. Въ .і҃. лѣто цр(с)тва Костѧ(н)тина. Максими(н) сн҃ъ Галерїевъ влѣзъ са(м) въ цр(с)тво злѣ оумре в Киликїи. слышав(ж)ъ Максимьа(н) Галерїевъ сего цр҃ь. ꙗко Максе(н)тїи сн҃ъ Еркоулїевъ в Римѣ ѿ Костѧ(н)тина погыбе. силою кр(с)тною оубояв сѧ ѡста сѧ не моуча хр(с)тїа(н). Въ .і҃. лѣто Костѧнти(н) Великы.

Хроника на Симеон Логотет

Препис в ръкопис № F ІV 307, РНБ, Санкт Петербург

Маіа ж(е) м(с)ца Симеѡнь кнѧѕь Блъгарьскыи сконча сѧ, Петра сн҃а своего поставлъ кнѧѕа, егоже ѿ вторыѧ своеѫ роди жены, сестри Геѡргїа Сꙋрвꙋла, егоже и пѣстоунѣ Симеонь свои(м) дѣтемь остави. Михаила же, иже ѿ пръвыѧ его жены, сътвори мниха; Іѡан же и Венїаминь, Петрова братїа, еще одеж(д)ами оукрашаста сѧ Блъгарскыми. Окр(с)тиїи же ꙗзьщи, оувѣдѣвше Симеѡново скончанїе, Хръвате же и прочїи, воевати на Блъгары мышлѣхѫ. Гладю же великꙋ Блъгарскыи ѧзыкь истаѫщоу ѕѣло съ прѫгы мнѡѕѣми, оубоаше сѧ оубо и прочїи нашествїе ѧзыкь, оустрашишѫ же сѧ вѣщше ѿ Гръческаго наитїа.

Хроника на Георги Амартол

лѣтописьць георгиа мниха

Препис в ръкопис № 100, РГБ, ф. 173.1

 

Цр҃ь же Никифоръ, на нѧ съборы и еп(с)кпы събравъ, на ѡземствие и(х) посла. таче на Блъгары вовеватъ, побѣди а крѣпко, ꙗко е гл҃емаго двора кн҃зѧ и(х) Аптокроумлѧ пожещи. ѡномоу(ж) нарѣчие пославшоу с молебными словесы и рекошоу: „довлѣеть, ти, ѡ цр҃ю, доселѣ и побѣдити землю се бо бошию побѣдилъ еси и на(с)”. цр҃ь же не послоуша ѡтиноу(х) мирскы(х) гл҃ъ многыа ради нисытости.