Маіа ж(е) м(с)ца Симеѡнь кнѧѕь Блъгарьскыи сконча сѧ, Петра сн҃а своего поставлъ кнѧѕа, егоже ѿ вторыѧ своеѫ роди жены, сестри Геѡргїа Сꙋрвꙋла, егоже и пѣстоунѣ Симеонь свои(м) дѣтемь остави. Михаила же, иже ѿ пръвыѧ его жены, сътвори мниха; Іѡан же и Венїаминь, Петрова братїа, еще одеж(д)ами оукрашаста сѧ Блъгарскыми. Окр(с)тиїи же ꙗзьщи, оувѣдѣвше Симеѡново скончанїе, Хръвате же и прочїи, воевати на Блъгары мышлѣхѫ. Гладю же великꙋ Блъгарскыи ѧзыкь истаѫщоу ѕѣло съ прѫгы мнѡѕѣми, оубоаше сѧ оубо и прочїи нашествїе ѧзыкь, оустрашишѫ же сѧ вѣщше ѿ Гръческаго наитїа. Съвѣть же сьтворише на Гръкы, воевашѫ и въ Македонїѫ прихѡдѧ(т), стра(х), ꙗко же би мѡщно, Гръко(м) творѧще. Та же, оувѣдѣвше, ꙗко хѡще(т) цр҃ь Романь воевати на ни(х), посилаета ѡтаи Петръ же и Геѡргїе мниха нѣкоего, Калокѵ(р) нарицаема, родо(м) Арменина, златопеча(т)никъ нѡсѧща; пишаше же въ не(м), ꙗко съмирит сѧ съ Гръкы хѡтѧ(т) и тъ любовїѫ сътворити то ищѫ(т) не тъчїѫ же, нѫ и брачное аще хѡтѧ(т) сътворити съчетанїе. Сицеваго оубо мниха цр҃ъ прїемь съ радостїѫ, абїе посла въ ладїи къ месѧбрю мниха Ѳеѡ(д)сїа, зовомаго Авꙋкь, и Василїа клирика Родїа ꙗже ѡ мирѣ бесѣдовати къ Блъгаро(м). Ѡни же, ше(д)ше и прилежнаа бесѣдодвавше, изыдоста кꙋпно съ Стефано(м) Блъгариномь и прїидоста по сꙋхоу; въ слѣ(д) же ихь прїиде и Геѡргїе Соурвꙋль. И прише(д) въ Костандинь гра(д), мирь оустрои и бракь съ цр҃емь сътворити просишѫ. Видѣвше же дъщере Христофора цр҃ѣ Марїѫ и велми облюбивше ѫ, написашѫ къ Петрꙋ въскорѣ прїити, оувѣты сътворше прѣжде и бываѫщи(м) мирѣ; послан же бы(с) Никита магистръ, сва(т) Романа царѣ, оусрѣсти и привести Петра въ Цр҃игра(д). Блъгарскомоу же кнѧѕю Петроу прише(д)шоу, въ ладїѫ цр҃ъ Романь вълѣзь, въ Влахерны прїиде же и Петра къ немоу грѧдѫща видѣ же и облѡбиза; и понеже дрꙋгь дрꙋгоу потрѣбнаа избесѣдоваста, написаста оувѣты мирныѧ и оустави брачныѧ, ходатаиствꙋѧщꙋ въ си(х) и съмыслъно правѧщꙋ междо Гръкы же и Блъгары протовистїарю Ѳеѡфаноу. Въ и҃ же октоврїа м(с)ца изыде патрїархь Стефань кꙋпно съ Ѳеѡфано(м) протовистїаре(м) съ Марїеѫ, дъщереѫ Хр(с)тофора цр҃ѣ, и съ въсѣмь синклито(м) въ цр҃ковь Прѣст҃ыа Бц҃ѫ въ Пигїѫ и бл(с)ви Петра и Марїѫ и брачныѫ вѣнцѧ на главы ею възлѡжи, свато(м) сѫщи(м) Ѳеофаноу протовистїарю и Геѡргїю Соурвоулꙋ; краснѣ же и мнѡгоцѣннѣ бывши трапезѣ и въсъ(м) обычныимь бракꙋ свѣтло съвръшено(м), въниде Ѳеѡфань протовистїарь кꙋпно съ Марїеѫ въ гра(д). Въ г҃ же дн҃ь брака сътвори цр҃ъ Романь гоз(д)бѫ краснѫ въ Пигїистѣ(м) исхѡдѣ цр(с)комꙋ кораблю стоѫщꙋ, идеже ѡбѣдова Романъ съ Петро(м) Блъгариномь кꙋпно съ Костандиномь зѧте(м) и Хр(с)тофоро(м) сн҃ѡмь свои(м). Блъгаро(М( же крамолѫ не малѫ сътворши(м), еже славити прѣж(д)е Хр(с)тофора, та же Костандина, приста прошенїю и(х) Романь цр҃ъ; и бы(с) ꙗко же просишѫ. А понеже въсѣ обычаа бракꙋ съвръшишѫ сѧ, и хотѧше Марїѫ оуже къ Блъгарскои земли съ мѫже(м) своимь Петро(м) ити, рѡдителїе еѫ до Евдома изыдошѫ съ неѫ кꙋпно съ Ѳеофано(м) протовистїарие(м) и обѣдовашѫ и тамо съ Петро(м); и понеже ѡтити хотѣаше, охѫпишѫ сѧ дъщери многы проливаѫще слъзы, еликы достои(т) въ лишенїе чѧда прѣвъзлюбленыи(х) лиши сѧ и скръбѧщи; скръбѧщи оубо, зане родитель прѣвъзлюбленыи(х) лиши сѧ и цр(с)кыи(х) домѡвь и обычае и съро(Д(никь, ра(д)уѫщи же сѧ, ꙗко цр҃ю припрѧжесѫ мѫжꙋ и царица Блъгаромь нарече сѧ. Идѣше же, богатъство нѡсѧщи въсѣко и съсѫды бесчислъны.
На Петра ге Блъгарскаго царѣ, съвѣщавати сѧ начѧ(т) бра(т) его Іѡань съ инѣми ѿ болѣрь Сѵмеоновѣ(х); ѡбнахѡдено(м) же бывше(м) имь, Іѡань оубо бїень бы(с) и затворень въ темници, а прочїи въ мѫкы немалы вълагаѫт сѧ. Си же ꙗвѣ сътворишꙋ Петрꙋ къ цр҃еви Романꙋ, посла цр҃ъ инока Іѡана, иже бы(с) потѡ(м) ректорь, непщеванїемь оубо, еже сътворити свободѫ дръжимыи(м) плѣнникомь, по истинѣ же, еже Іѡанна възѧти и въ Цр҃игра(д) привести; еже и бы(с) въниде бо кꙋпно съ Іѡано(м) въ Месѧбри въ корабль и прїиде въ Цр҃итра(д). Не по мнѡѕѣ же емоу иночьскыи образ, ѿвръгшꙋ и женѫ просившꙋ, дасть емоу цр҃ъ домь и стѧжанїа прѣмнога и жен(ѫ), ѿ своего ѿчь҃ства изь Армѣнь сѫщѫ; сътвори же бракь красень въ кесаровѣ домѣ, Хр(с)тофорꙋ цр҃ю и Іѡаноу мнихоу, бывшомꙋ ректороу, сватома сѫщема.
Поставлен же Б,ваеть и реченныи сн҃ь цр҃евь Ѳеофилакть патрїархь м(с)ца фе(р) в҃, мѣстосъмотрителе(м) из Рима въше(д)ши(м) и свитокь ѿ събора носищимь, о хиротонїсанї его пишѫщь; иже и на патрїаршьско(м) прѣстолѣ того посадишѫ. А памѣненаа Марїа, цр҃ева внꙋка, а Петра Блъгаркаго жена, мнѡгаж(д)и въ Цр҃игра(д) прїиде, еже своего ѡц҃а и дѣда посѣтити; конечнѣе же прїиде съ тримы сн҃овы, оуже Хр(с)тофорꙋ ѡц҃оу еѫ оумершꙋ, и богатьство мнѡго ѿ дѣда въземши, възврати сѧ съ чьстїѫ. Романь же цр҃ь сн҃ꙋ своемоу Стефаноу женѫ приведе дъщере Гавалинѫ, имене(м) Аннѫ; кꙋпно же съ брачныи(м) вѣне(м) и цр(с)кыи възлѡжен, бы(с) емꙋ. Бы(с) же воеванїе пръвое Тоурко(м) на Гръкы априлїа м(с)ца и индикто з҃; иже обтекше даже до Цр҃играда, поплѣнишѧ в(с)е ѡды(м), иже въ Ѳракїи. Послань же бы(с) Ѳеофань протовистїа(р) сътворити съ ними мирь; иже чю(д)нѣ и мѫ(д)рѣ опше(д) и(х), елика хѡтѣаше, сътвори, много ѿ ни(х) о мѫдрости и добросъвѣти похвалень бывь и оудивлень.
Препис в ръкопис № F ІV 307, РНБ, Санкт Петербург