Разказът за авва Даниил Скитски и монахинята, която се преструвала на пиянаq е изключително популярен в средновековните литератури. Познат е в етиопски, сирийски, арменски, гръцки, латински и славянски версии. В сирийската версия на разказа монахинята се преструва на луда, а не на пияна. Предполага се, че именно в нея историята е представена в първичния си вид. Гръцкият текст (BHG 2101) е запазен в различни редакции и огромно количество преписи. Неговият славянски превод се включва в състава на Сводния патерик, както и в някои материци.
Действието на разказа се развива в Египет през VI в. и интерпретира мотива за т.нар. тайни или юродиви светци. Авва Даниил Скитски, потърсил подслон за през нощта в женски манастир, забелязва скритите признаци на светостта в нелицеприятните прояви на една от монахините, която според сестрите е вечно пияна и с която те се отнасят особено лошо. Нейното поведение (привидно пиянство през деня пред очите на другите и тайни молитви нощем, когато никой не я наблюдава) е противопоставено на изключителната стриктност и формализираното следване на правилата в действията на останалите монахини. „Такива пияници обича Бог“, заключава авва Даниил. Разказът внушава, че за Бог много по-важни са не външните прояви на богобоязливост и показната религиозност, а душевната отдаденост и смиреност.
