Византийски историк, тълкувател на канони. По времето на император Алексий I Комнин (1081–1118 г.) е главен съдия и личен секретар на владетеля. След смъртта на императора се от оттегля в манастира Св. Гликерия, на едноименния остров в Мраморно море, където до края на живота си пише книги. Умира вероятно в средата на XII в.
Византийски патриарх и богослов. Произхожда от аристократичен род: баща му Сергий е спатарий, брат на патриарх Тарасий (784–806). Известно е, че получава високо образование. През 838 г. е включен в посолството до арабския халиф Мутасим (833–842). Назначен е за протасикрит, началник на императорската канцелария и протаспатарий. След свалянето на патриарх Игнатий (847–858, 867–877) е през 857 г. издигнат на патриаршеския престол, без да са спазени изискванията на канона (857–867).
Сирийски теолог, химнограф, отец на църквата. Предците му са заемали висши постове в данъчната администрация в Дамаск. Твърде малко е известно за неговата биография. Известно е, че получава добро образование заедно с Козма Маюмски. Вероятно той, също както дядо си и баща си, се е издигнал до висок пост в администрацията по време на управлението на Омейядите – главен логотет. Оттегля се в манастир в Палестина. Предполага се, че е ръкоположен за свещеник.
Византийски проповедник и химнограф. Роден в Дамаск. Постъпва на 14 години в манастира св. Сава Освещени до Йерусалим, за което е наречен Йерусалимски. Изпратен е от патриарха на Йерусалим Теодор в Константинопол. Там е ръкоположен от цариградския патриарх за дякон на храма „Св. София”. По-късно е поставен начело на архиепископската катедра в Гортина на о-в Крит. Паметта му се почита на 4 юли и следва да се отличава от Св. прпмч Андрей Критски, който се почита на 17 октомври.
Византийски книжовник и църковен деец. Роден в Константинопол. Произхожда от аристократично семейство. Баща му е екзекутиран 668 г. заради участие в заговор, а самият той е скопен. Първоначално е клирик в храма св. София в Константинопол, а около 705 г. е ръкоположен за епископ на Кизик. През 715 г. става патриарх на Константинопол. В стремежа си към единство на Църквата отправя послание до арменската църква, запазено на арменски език. Като привърженик на иконопочитанието се противопоставя на опитите на император Лъв ІІІ да наложи иконоборчеството. Затова е принуден от императора 730 г.