Сирийски теолог, химнограф, отец на църквата. Предците му са заемали висши постове в данъчната администрация в Дамаск. Твърде малко е известно за неговата биография. Известно е, че получава добро образование заедно с Козма Маюмски. Вероятно той, също както дядо си и баща си, се е издигнал до висок пост в администрацията по време на управлението на Омейядите – главен логотет. Оттегля се в манастир в Палестина. Предполага се, че е ръкоположен за свещеник. Взима дейно участие в борбата с иконоборството, заради което е анатемосан на иконоборския събор в Цариград 754 г. Умира в дълбока старост в манастира „Св. Сава Освещени” до Йерусалим. Канонизиран за преподобен. Паметта му се чества на 4 декември.
Произведенията му са свързани със систематизация и защита на православието. Тематично те се разделят на:
Догматически и философски
Най-забележително сред тях е „Извор на знанието”, Πηγὴ γνώσεως, което се състои от три трактата: „Диалектика” Dialectica (CPG 8041), известна в две редакции, направени от самия автор: първоначална кратка от 50 глави и пространна от 67/68 глави; „Точно изложение на православната вяра”, Expositio fidei (CPG 8043); „За ересите”, De haeresibus (CPG 8044);
„Книга за правата вяра”, De recta sententia liber (CPG 8046).
Полемични
„Слово за вярата, против несторианите”, De fide contra Nestorianos (CPG 8054);
„Слово против несторианите”, Adversus Nestorianos (CPG 8053); „Против яковитите” Contra Jacobitas (CPG 8047);
„Послание за Трисвятата песен”, Epistula de hymno trisagio CPG 8049;
„За двете воли в Христос”, De duabus in Christo voluntatibus (CPG 8052);
„Против манихеите”, Сontra Manichaeos (CPG 8048);
„Защитни слова против порицаващите светите икони”, Contra imaginum calumniatores orationes; (CPG 8045);
„Беседа на сарацина с християнина”, Disceptatio Christiani et Saraceni (CPG 8075).
Аскетични и нравствени
„Свещени паралели”, (CPG 8056);
„За светите пости”, De sacris Jejuniis (CPG 8050);
„За осемте духа на нечестивостта”, De octo spiritibus nequitiae (CPG 8110);
„За добродетелите и пороците”, De virtutibus et vitiis (CPG 8111).
Екзегетични
Тълкувания на послания на апостол Павел, Commentarii In Epistulas Pauli (CPG 8079).
Хомилии и агиографски
В ръкописите му се приписват 49, от които 10 са с установено негово авторство: проповеди „За изсъхналата смокиня In ficum arefactam (CPG 8058); „На Велика събота”, In sabbatum sanctum; (CPG 8059); „Похвала на света Варвара”, Laudatio s. Barbarae (CPG 8065); „На Рождество Господне”, In nativitatem domini; (CPG 8067); „Похвала на свети Йоан Златоуст”, Encomium s. Iohannis Chrysostomi (CPG 8064); „На Преображение Господне”, In transfigurationem Domini; CPG (8057); 3 хомилии „На Успение на Пресветата Богородица”, Homiliae in dorminitionem b. u. Mariae (CPG 8061 – CPG 8063); и „Страдание на св. мч. Артемий”, Passio s. Artemii (CPG 8082);
Приписва му се също и „Повест за Варлаам и Йоасаф”, Vita Barlaam et Ioasaph (CPG 8120).
Литургични
Смята се, че Октоихът и типикът на лаврата на „Св. Сава Освещени” са негово дело, както и 531 ирмоса, 75 канона на Минея, 15 канона на Октоиха, 138 стихири, 13 заупокойни стихири и 181 „източни” стихири, 3 молитви (CPG 8070).
Най-ранните преводи на произведенията на Йоан Дамаскин на старобългарски език са от края на ІХ в. В „Небеса” Йоан Екзарх превежда извлечение от „Точно изложение на православната вяра” в обем от 48 глави по неизвестен гръцки вариант на текста. Текстът на произведението на Йоан Дамаскин е предхождан от пространно предисловие.
Редактираното от Йоан Дамаскин сказание на Епифаний Кипърски за ересите влиза в състава на Кръмчая от Х в.
На Атон около средата на ХІV в. е извършен нов пълен превод на „Богословие”. Като предисловие към него е използвано Посланието на Йоан Дамаскин към Козма Маюмски (най-стар ръкопис Ath. Zogr. 125. II.д.12 от трета четвърт на ХІV в.). Вероятно пак там и по същото време е преведена „Диалектика”.
От края на ІХ–началото на Х в. датират преводите на тържествените слова на Йоан Дамаскин за празниците от минейния и триодния цикъл. В състава на „студийската колекция” влизат минейните хомилии, засвидетелствани в ръкописи от втората половина на ХІV в. В Учителното Евангелие от 1343 г. е включен преводът на „Слово за Рождеството на Богородица”.
Химнографските произведения на Йоан Дамаскин, като част от богослужебните книги, са преведени на старобългарски от втората половина на ІХ в. Установено е голямото им влияние в творбите на Климент Охридски и Константин Преславски.
„Повестта за Варлаам и Йоасаф” е засвидетелствана в ръкописи от края на ХІІІ–началото на ХІV в.
Григорий Цамблак създава своето „Слово на преображение”, използвайки произведението на същата тема на Йоан Дамаскин.
