Дателният падеж се употребява при насоченост, цел и собственост.
Служи за допълнение при глаголи за движение (приити комоу, послѣдовати комоу, грѧсти комоу).
В дателен падеж се поставя косвеното (непряко допълнение), което отговаря на въпроса комоу и означава лицето или предмета, за който се извършва действието: Рече господь оученикомъ своимъ. Дати тебѣ.
Дателен падеж се употребява за допълнение при прилагателните милостивъ, милъ, повиньнъ, подобьнъ, оугодьнъ, длъжьнъ, послоушливъ, вѣрьнъ, равьнъ: Милъ емоу бъістъ. Повиньнъ естъ сѫдоу.
Дателен падеж изискват наречията горе, лютѣ, оуне. Употребява се след междуметието оувъі.
Много честа в старобългарските паметници е функцията на принадлежност, при която се конкурира с родителния падеж. В този случай дателната форма изразява определение към името: творьць небеси и ꙁемли.
Bibliography of Linguistic Literature
.
DBPedia.
