Доксологичната формула е кратък израз на възхвала към Бога, с който обикновено се завършва молитва, църковно песнопение, проповед. Най-популярната формула, т.нар. Малко славословие, е общата възхвала на св. Троица: „Слава на Отца и Сина и Св. Дух сега, винаги и вовеки веков. Амин!” (грц.: Δόξα Πατρί και Υιώ και Αγίω Πνεύματι, και νυν, και αεί, και εις τους αιώνας των αιώνων. Αμήν.; лат. Gloria Patri et Filio et Spiritui sancto in sæcula sæculorum.) Тя се използва както в източното православие, така и в други християнски деноминации. Т.нар. Велико славословие, което започва с възклицанието „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците добра воля!“, се изпълнява в утренята на православните християни. В католическия обред тази формула е известната Gloria in excelsis Deo, et in terra pax hominibus bonae voluntatis.
С подобни величални изрази завършват множество молитвени, химнични, поучителни, реторически и наративни текстове с религиозен характер. Славословните възклицания са част не само от литургическото и изобщо от богослужебното действо в или извън храма, с тях редовно започват и завършват текстове в средновековните ръкописи. Честата употреба на доксологичните формули в ритуалите и в ръкописите се обяснява с убеждението на вярващите, че всичко започва и завършва по Божие произволение и се извършва за прослава на Господа, както и с необходимостта да се препотвърждава базисния за християнството троичен догмат.
