Елизия (от лат. elisio) се нарича езикова промяна, при която изпадат един или повече звукове от дума. Това могат да са гласни, съгласни или цели срички. Разграничават се три вида елизия в зависимост от позицията им в думата:
1. афереза (от гр. ἀφαίρεσις) – изпускане на един или повече звукове в началото на думата, обикновено когато звуковете не под ударение;
2. синкопа (от гр. συγκοπή) – изпадане на звук или звукове в средата на думата;
3. апокопа (от гр. ἀποκοπή) – изпускане на един или повече звукове в края на думата.
Елизия има например в думата `празник`, която произлиза от старобългарската дума праздьнъ. Изпадане на звукове се наблюдава и в сложни думи, когато съставките им са загубили самостойното си значение, напр. дъва на десѧте > дванадесет > дванайсет.
Контракцията (от лат. contraction) е вид елизия, при която има сливане на два еднакви или близки звука в един, напр. Илиин ден > Илинден.
Bibliography of Linguistic Literature
