Стилистична фигура, която се изразява в повторение на една и съща дума, словосъчетание или съчетание от звукове в края на две и повече фрази, изречения, стихове или строфи. С помощта на епифората се набляга смислово и ритмически върху отделната дума или части от нея. Появата на епифора в поетичен текст води до омонимична рима (Ницолов 1980: 273).
В старобългарската литература епифората може да се срещне както в поетически, така и в прозаически произведения, но за разлика от анафората, тя се употребява по-рядко. Епифорични рефрени са характерни за VII, VIII и IX песен от канона, но често повтарящият се мотив не е абсолютно еднакъв. Появата им е продиктувана от т. нар. 'ирмос' – строфата модел, която служи за ритмо-мелодически образец на тези песни.
Примери:
Псалом 102
Бл͠агте г͠ѣ вьсѩ сілꙑ его.
слоугꙑ его творѩще волѭ его
Бл͠гте г͠ѣ вьсѣ дѣла его.
(Костова 1998: 158);
Евангелие от Йоан 1: 1–4:
Ἔν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος,
καὶ ὁ λόγος ἦν πρὸς τὸν Θεὸν,
καὶ Θεὸς ἦν ὁ λόγος .
Οὗτος ἦν ἐν ἀρχῇ πρὸς τὸν Θεὸν.
Старобългарски превод:
Искони бѣ слово.
[и] слово бѣ оу б͠а.
и б͠ъ бѣ слово.
Се бѣ искони оу б͠а.
Асеманиево евангелие
(Костова 1998: 138-139);
Гл͠ѥт’ же се ꙗко толицѣ брани быти тогда,
и толикоу сѣчоу и толицѣмь мрьтьвце(м) быти тогда,
ꙗковаже ѿ вѣка не бысть.
(Похвално слово за св. Константин и св. Елена
от патриарх Евтимий)
(Дикова 2011: 117);
Ег(д)а їлиꙗ ро(д)и се
тог(д)а нб(с)а вьзрадваше
и ѡблаци ѡ(д)аждише се
а млоуниѥ просветиш се
ег(д)а їлиꙗ рѡ(д)и се
(Стихира за св. Пророк Илия)
(Стойкова 2003: 63);
Зьданиѣ своею рѫкоу прѣчистоую хотѧ Х͠е обновити
възлеже ѣко на хероувимѣ въ ѣсльхъ.
мьглоѭ земнлѭ повиваѧ пеленами волеѭ
повиваеши сѧ вл͠дко. Тѣмь благословите.
Давꙑде ликъствоуи пророчьства своего зьрѧ събꙑвъша сѧ.
ѣкоже рече дх͠ъ ст͠ꙑи възъпиѧ: Отъ плода чрѣва его
посаждѫ на прѣстолѣ моемь Х͠а.
емоуже поемъ и прѣвъзносимъ: Благословите.
На рамоу хероувимоу сѣдѧщаего бг͠а дѣво зачѧла еси.
рожденаего прѣжде вьсѣхъ вѣкъ из оц͠а без мт͠ре.
нꙑнѣ же въ тебѣ въплъщьша сѧ бесѣмене
и раждаеши. емоуже поемъ: Благословите.
(VIII песен от трипеснец за Рождество Христово
на III глас)
(Петков, Христова-Шомова, Тотоманова 2008: 450).
