Евергетидският типик е църковно-богослужебна книга, съдържаща указания за реда и начина на извършване на богослужението и правилата за монашеския живот в манастира „Св. Богородица Евергетида (Благодетелка)”, основан през 1049 г. край Константинопол. Запазен е в ръкопис от началото на ХІІ в. (Athen. gr. 778). Както повечето типици, се състои от две части. Първата от тях определя реда на манастирския живот и дава указания за денонощните служби, а втората съдържа Синаксара с описанията на последованията за всеки ден от църковната година – неподвижните (минейни) и подвижните (триодни) памети.
Евергетидския типик отразява правила, свързани с по-стари константинополски традиции – Студийския типик и Типика на Великата църква. Същевременно в него са налице нововъведения в организацията на монашеския живот и в извършването на богослуженията, които изследователите свързват с реакцията на константинополското монашество срещу появилата се през XI в. във Византия практика да се отдават манастирски обители в разпореждане на частни лица. Така описаните в дисциплинарната (ктиторската) част на типика правила представляват до голяма степен нов подход към организацията на манастирския живот. В богослужебната част, наред с наследените от по-ранната традиция указания, също се наблюдават нови черти, които произхождат от палестинската и от малоазийската традиция (Пентковский 2003: 326-329). Към особеностите, свързани с палестинската литургична практика, могат да се причислят някои песнопения, които се срещат в Типика на Храма на Светия гроб в Йерусалим, както и т.нар. агрипния (всенощно бдение) в навечерието на неделните и празничните дни и др. От друга страна, установено е, че някои указания в Евергетидския синаксар могат се свържат с богослужебната традиция на монашеските общности от планината Олимп във Витиния, Мала Азия, която заема междинно положение между Палестина и Константинопол.
Текстът на Евергетидския типик влиза в основата на редица византийски манастирски типици, но макар влиянието му да е значително, той не измества по-ранната константинополско-студийска традиция и до XIII в. те се използват паралелно.
Евергетидския типик има важно значение и за славянското богослужение. Първият сръбски архиепископ Сава го превежда и го приспособява за съставения от него през 1200 г. типик на Хилендарския манастир на Атон (запазен в препис от началото на ХІІІ в., АS 156), като на места го съкращава или добавя към предписанията му нови текстове, съобразени със спецификата на живота в Хилендар. Така през XIII в. Евергетидския типик е въведен в богослужението на Сръбската църква, където продължава да се използва и през XIV в. наред с новъведения Йерусалимски устав.
