Сбирки от сентенции, апофтегми и кратки поучителни извлечения с християнски и античен произход. Подборът на християнските кратки жанрове на мъдростта в тях е базиран на вече готови корпуси като дамаскиновите флорилегии, а езическите ползват Стобей (V в.), т.нар. гномически поети като Менандър, Мосхион, Теогнис, седемте мъдреци и др. Към важни ръкописни сбирки, които служат за градиво на светските подбори, могат да се добавят и Gnomologium byzantinum [познат още като Демокрит-Изократ-Епиктет], Gnomica homoeomata, както и азбучния флорилегий ῍Αριστον καὶ πρῶτον μάθημα. Структурата на сакро-профанните флорилегии следва йерархията на авторитета – според своите източници мъдрите мисли са подредени в последователността Нов завет, Стар завет, отците на Църквата, Йосиф Флавий, Филон, езически поети и прозаици.
По своя облик и време на поява сакро-профанните флорилегии се определят като феномен на средновековната литература. Краят на ІХ в., но най-вече Х и ХІ в. се създават условия за подем на жанра във Византия. Възраждането на светската култура и образование, вкусът на публиката към литературата, съставена от извлечения, силното разпространение на дамаскиновите фл., но и на сборниците с откъси от светски автори благоприятстват съставянето и популяризирането на този вид религиозно-светски антологии.
По-голямата част от сакро-профанни флорилегии са деривати на най-представителния сборник от този вид – Loci communes на Псевдо-Максим (Изповедник), познат още под названието Пчела (Μέλισσα). С по-слаба популярност и не толкова богата вторична традиция е Loci communes на Псевдо-Антоний, който ползва Пчелата на Псевдо-Максим и дамаскиновите Sacra Parallela.