Изборно (или апракос) евангелие – в него са събрани откъси от евангелията, т.нар. четива или перикопи от четирите евангелия, подредени по реда на църковния календар: първият дял включва четива за подвижните празници, като се започва от Великден (понякога се нарича синаксар, грц. συναξάριον, лат. synaxarium, англ. и нем. Synaxarion, фр. synaxaire), а вторият дял, наричан менологий или месецослов (гр. μηνολόγιον, lat. menologium, англ. и нем. Menologion, aнгл. Menology, фр. ménologe) – за неподвижните, като започва от 1. IX. Думата апракос идва от гръцкото ἄπρακτος – ‘неработен, делничен’, ἄπρακτοι ἡμέραι – празнични дни; срв. гл. ἀπράττω – ‘не работя, не действам’.
Известни са два типа апракоси: кратък и пълен, пространен. Краткият апракос съдържа четива за всички дни от Великден до Петдесетница, след това четива само за съботите и неделите до Цветница, след това за всички дни през Страстната седмица. Пълният или пространният апракос съдържа четива за всички дни от седмицата през цялата година. Месецословът и на двата вида апракоси е един и същ. Той често съдържа не самите четива, а отпратки към тях, дадени на друго място, както и някои литургични указания и химнографски текстове. Има разлики в състава на различните месецослови.
Старобългарски апракос евангелия са: Асеманиево глаголическо евангелие (изборно) (Codex Assemanianus), Савина книга (изборно, кирилско) (Savvina kniga), Ватикански палимпсест (изборно евангелие, кирилско) (Vatican Palimpsest).