Термин в езикознанието, който означава дума или израз, заети от друг език чрез буквално превеждане („копиране“) (от фр. calque) дума по дума или корен по корен (и дори морфема по морфема). Методът и процесът на формиране на такива нови думи се нарича калкѝране. Проблемът е свързан с ролята на византийския гръцки при формирането на старобългарския книжовен език. Различават се два типа калкиране: (1) точно превеждане на член срещу член на един многочленен израз в чуждия образец; (2) старобългарската дума получава ново значение (Минчева 1995: 210). Към процеса на калкиране се отнасят и думите, възникнали чрез деривация по определен старобългарски модел - с водеща роля на префиксалните и суфиксалните модели. Породени са от необходимостта да се разшири понятийната система на езика. Най-многобройна е групата на сложните думи. Създаването на калки е изследвано от Раля М. Цейтлин (1977; 1986).
