Разновидност на гръцкото унциално писмо, в което елементите на всички букви се вписват винаги между две успоредни прави, т.н. билинерна система, за разлика от минускула, където буквата се вписва между две по две успоредни, т.е. две линии за главните елементи на буквата и две за допълнителните (детерминиращи; диакритични) знаци. Визнантийският маюскул от VIII-IX в. има няколко разновидности: итало-гръцка, палестинска (малоазийска), константинополска, александрийска. Приема се, че неговият канон е приет като модел на кирилицата (IX-X в.). Представителни паметници за гръцката традиция са ръкописите: Par.gr. 510, Vat.gr.351, Vat.gr.354, Par.gr. 923, Vat.gr. 2059, Vat.gr.1666, Ambr.E.49, Par.gr.2179, Palat.gr.431, R.VII.52, R.VIII.56; Москва: ИМ Хлуд.гр.129 (листовете от IX в.), ИМ Муз.гр.231 (394), ИМ Муз.гр.ЖИ.98(96); Петербург: ПБ Гр.219, ПБ Гр.216.
