Подобно на лигатурите, това е композиране на няколко букви около една, като се използва общ морфологичен елемент, най-често вертикална черта (стълп, хаста). Във византийската практика монограми се съставят предимно на известни личности и техните прозвища. Като тип лигатура славянските калиграфи приемат някои монограми непосредствено от гръцки оригинали по образеца монокондилион. Преславските керамични икони, като част от сакралното пространство на литургията (четена първоначално на гръцки език) са атрибутирани с гръцки надписи от лигатурно-монограмен тип. По-късно в заглавията или надписите към миниатюрите се запазва монограмно изписване на: имената на евангелистите, на пророк и цар Давид, на света Богородица и на пророците. Добър пример за това са надписите към миниатюрите на Ватиканския препис на Манасиевия летопис, Лондонско четириевангелие на цар Иван Александър, Томичов псалтир, Мюнхенски псалтир. Славянски монограми се ползват от владетелските канцеларии в различни дипломатически документи (грамоти, печати, надписи върху камък, монети). Еднакви с монограмните или лигатурно приетите съкращения в ръкописите са надписите към икони и стенописи, в които на Балканите често присъстват две графични (езикови) системи – гръцка и славянска.
