Знаци, който се поставят над реда и които включват в най-ранния период на славянската писменост:
а) знаци за улесняване на четенето, поставяни над букви за гласни. Най-често тяхната форма е на запетая (spiritus lenis) или обърната запетая (spiritus asper), напр. а҆зъ.
б) знаци за отбелязване на мекостта на съгласни (т. нар. меглец), напр. съ н҄имь.
в) знак за пропуснат ер, т. нар. паерчик. Формата на знака варира в отделните паметници, но като правило се поставя над буквата преди изпуснатия еров знак, напр. м꙽ного.
в) знаци за титла; В ранната традиция тези знаци се поставят само над сакрални думи, напр. г҃ь, бц҃а (вж. абревиатура).
г) знаци над букви за означаване на цифрова стойност, срв. разликата между а и а҃ = единъ, прьвыи.
Формата на тези знаци може да бъде различна. Нещо повече, много често знак с една и съща форма може да означава различна функция, която в паметниците лесно се разграничава според позицията.
Спорно е какво е значението на надредните знаци в Киевските листове. Според някои изследователи става въпрос за акцентни знаци. Според други това са музикални знаци. Със сигурност систематичната употреба на знаци за ударения започва да се проследява едва от XIV век, като до края на века се забелязва все по-голямо усложняване на системата им.
